Снимка: Кристин Хюм, Unsplash
Психолозите от университета в Бат, Кардиф и Лондон разработиха първия по рода си „Въпросник за четене на мисли“, за да оценят колко добре хората разбират какво всъщност мислят другите. Данните, публикувани в списанието Psychological Assessment сочат, че жените много по-лесно се поставят на мястото на някого друг, отколкото това умеят да правят мъжете.
„Четенето" на мисли, понякога наричано в психологията „психизиране“, е важна способност, която ни дава възможност да се възползваме от фините поведенчески сигнали. Те ни показват дали този, с когото разговаряме, мисли нещо, което не казва, или е саркастичен, или лъже... Изследователите казват, че всички ние имаме различни способности за четене на мисли, като някои от нас са по същество по-добри от други. Трудности с това имат и хората с аутизъм.
За да идентифицира хората, които имат затруднения и да им осигури подходяща подкрепа, екипът от Бат разработил нов тест за четене на мисли, който се базира на данни от над 4000 аутисти и неаутисти в Обединеното кралство и САЩ. Резултатите от техния прост въпросник сочат, че жените имат по-добри резултати от мъжете, като същевременно потвърждават някои от добре отчетените социални предизвикателства, пред които е изправена аутистичната общност.
Д-р Пунит Шах, старши автор на изследването и водещ експерт по социална когнитивна обработка в Отдела по психология на Университета в Бат, коментира:
„Всички ние несъмнено сме имали опит, когато сме чувствали, че уж разговаряме с някого, но всъщност нито той ни разбира, нито ние - него. Или пък, че това, което казваме, се е изтълкувало по съвсем грешен начин. Голяма част от начина, по който общуваме, се базира на нашето разбиране за това какво мислят другите, но това е изненадващо сложен процес, за някои - непосилен.
За да разберем този психологически процес, трябваше да отделим четенето на мисли от емпатията. Четенето на ума се отнася до разбирането на това, което мислят другите хора, докато емпатията е свързана с разбирането на това, което другите чувстват. Разликата може да изглежда фина, но е критично важна и включва много различни мозъчни мрежи."