
Снимка: Youtube
Червеният свръхгигант Бетелгейзе, звезда в съзвездието Орион, е претърпял масивно звездно изригване. Астрономите казват, че това е невиждано досега явление.
Титанично изхвърляне на коронална маса
Бетелгейзе за първи път привлече вниманието в края на 2019 г., когато звездата, която блести като червен скъпоценен камък до горното дясно рамо на Орион, претърпя неочаквано потъмняване. Сръхгигантът продължи да намалява и през 2020 г. Някои учени предположиха, че звездата ще избухне като свръхнова и оттогава се опитват да определят какво се е случило с нея.
Сега астрономите са анализирали данни от космическия телескоп Хъбъл и други обсерватории и смятат, че звездата е претърпяла титанично повърхностно изхвърляне на маса, губейки значителна част от видимата си повърхност.
„Никога досега не сме виждали огромно изхвърляне на маса от повърхността на звезда. Вероятно се случва нещо, което не разбираме напълно. Това е напълно нов феномен, който можем да наблюдаваме директно и да анализираме детайлите на повърхността с Хъбъл. Наблюдаваме еволюцията на звездите в реално време.“, каза Андреа Дюпри, астрофизик в Центъра за астрофизика Harvard&Smithsonian в Кеймбридж, Масачузетс.
Нашето слънце редовно претърпява изхвърляне на коронална маса, при което звездата освобождава части от външната си атмосфера, известна като корона. Ако този "космически товар" удари Земята, най-вероятно тук ще има проблеми със сателитните комуникации и електрическите мрежи. Но изхвърлянето на повърхностна маса, което преживя Бетелгейзе, освободи повече от 400 милиарда пъти повече маса от типичното изхвърляне на коронална маса от слънцето.
Еволюцията на една звезда
Докато Бетелгейзе изгаря гориво в ядрото си, тя се е раздула до огромни размери, превръщайки се в червен свръхгигант. Масивната звезда е с диаметър 1 милиард мили (1,6 милиарда километра).
В крайна сметка звездата ще избухне в свръхнова, събитие, което ще се види и на Земята. Междувременно звездата "е уморена" от непрекъснатите все по-мощни и по-мощни изригвания.
Количеството маса, което звездите губят в края на живота си, докато изгарят чрез ядрен синтез, може да повлияе на оцеляването им, но дори загубата на значително количество от повърхностната маса не е знак, че Бетелгейзе е готова да се взриви, според астрономите.
В бурните процеси едно парче от фотосферата на Бетелгейзе, тежащо няколко пъти повече от нашата Луна, се изстреля в космоса. Докато масата му се охлаждаше, се образува голям облак прах, който блокира светлината на звездата. Затова през наземните телескопи изглеждаше, че звездата помътнява и губи от блясъка си.
Астрономите са измервали ритъма на Бетелгейзе в продължение на 200 години. Пулсът на тази звезда е по същество цикъл на затъмняване и изсветляване, който се рестартира на всеки 400 дни. Този пулс засега е спрял - свидетелство за това колко последователно е било изригването.
Учените никога преди не са виждали звезда да губи толкова много от видимата си повърхност, което предполага, че изхвърлянето на повърхностна маса и изхвърлянето на коронална маса може да са две много различни неща.