Подкрепете ни!




Наука24 август 2023

Chandrayaan-3 e първата сонда, която каца близо до южния полюс на Луната

Индия ще остави буквално свой отпечатък върху земния спътник – колелата на лунохода са гравирани със специални знаци


Chandrayaan-3
Космическият кораб Chandrayaan -3 се прилуни леко близо до южния полюс на естествения ни спътник вчера. Индия вече е четвъртата страна, която каца на Луната, след Съединените щати, бившия Съветски съюз и Китай.

Това се случи на 23 август 2023 г. в 8:33 сутринта ET (1233 GMT или 18:03 ч. индийско време), според Индийската организация за космически изследвания (ISRO). „Постигнахме меко кацане на Луната! Индия е на Луната!“ – съобщи председателят на ISRO Сридхара Соманат.
„Този ​​успех принадлежи на цялото човечество и ще помогне на мисиите на Луната от други страни в бъдеще“, каза министър-председателят на Индия Нарендра Моди. „Уверен съм, че всички страни по света, включително тези от глобалния юг, са способни да постигнат такива подвизи. Всички можем да се стремим към Луната и отвъд нея.“
Малко повече от два часа след кацането ISRO публикува изображения в X (преди известен като Twitter), показващи повърхността на земния спътник, както се вижда от Chandrayaan-3 по време на спускането му. Стана ясно, че агенцията успешно е установила комуникационна връзка между космическия кораб и контрола на мисията.

Скоро се очаква задвижван от слънчева енергия апарат на име Pragyan (от санскрит – „мъдрост“) да се отдели от спускаемия модул Vikram („храброст“) на Chandrayaan-3. Роботизираното дуо ще прекара един лунен ден (около 14 земни дни), изследвайки новия си дом, с цел да събере научни данни за състава на Луната, преди батериите да се изтощят след залез слънце.


Chandrayaan-3 беше вторият опит на Индия за кацане близо до южния полюс на Луната. Това е сравнително неизследван регион, към който учените проявяват огромен интерес. Смята се, че там има големи количества воден лед, който, ако е достъпен, може да бъде използван за ракетно гориво и поддържане на живота при бъдещи мисии с екипаж. Първият опит на страната за докосване до Луната през септември 2019 г. се провали, когато спускаемият апарат Chandrayaan-2 се разби в Луната поради софтуерен проблем.

След четиригодишни корекции и надстройки на дизайна и софтуера, Chandrayaan-3 бе изстрелян на върха на ракета LVM3 на 14 юли от космодрум в Шрихарикота, на източния бряг на Индия. Космическият кораб навлезе в елиптична орбита около Луната по-рано този месец, след което извърши множество маневри, за да премине в почти кръгова траектория, която го отведе на около 93 мили (150 километра) над лунната повърхност.

Миналия четвъртък (17 август) дуото „Викрам-Прагян“ се отдели от задвижващия модул, който ще изучава Земята от лунна орбита. Докато все още беше в орбита около Луната в понеделник (21 август) и вторник (22 август), дуото установи контакт с орбиталния апарат на Chandrayaan-2 , който обикаля около Луната от 2019 г. и ще служи като критична комуникационна връзка със Земята за мисията Chandrayaan-3.

Спускаемият модул Vikram се приземи в целевата си зона за кацане, на приблизително 70 градуса южна ширина. Това е близо до мястото, където Русия се надяваше, че първата й лунна мисия от 47 години, „Луна-25“, ще кацне в понеделник (21 август). Това усилие обаче се провали – руската сонда се разби в лунната повърхност през уикенда.
Подобно на злополучния луноход на Chandrayaan-2, колелата на Pragyan са гравирани с чакра Ashoka, религиозен символ на колело с 24 спици, изобразено на индийското знаме, и логото на ISRO. Така, в лунната почва ще се отпечатат двата важни за Индия символа, където ще останат во веки веков.
Спускаемият апарат Vikram е оборудван да усеща лунни земетресения в близост до мястото на кацане с помощта на вграден сеизмометър и да изследва лунната почва, за да регистрира нейната температура.

Мисията Chandrayaan-3, която струва скромните 6 милиарда рупии (73 милиона щатски долара по текущи обменни курсове), се разгръща в момент, когато САЩ и Китай готвят бъдещи мисии с екипаж. Целта на НАСА е да приземи астронавти близо до южния полюс на Луната в края на 2025 г. или 2026 г. по време на своята мисия Artemis 3 и да построи една или повече бази в региона на по-късен етап.

Когато слънцето залезе над мястото за кацане след две седмици, роботизираното дуо ще бъде оставено да се бори с мразовита нощ, която ще бъде „много трудна за оцеляване, защото батериите ще бъдат изтощени и е твърде студено за електрониката“, обясниха от центъра за управление.

Източник

Още по темата:

Земята се чува в 75 звездни системи Наука

Земята се чува в 75 звездни системи

Лунен модул показа как извънземните могат да ни намерят

Магнитното поле на Слънцето се обръща Наука

Магнитното поле на Слънцето се обръща

Това явление ще има благоприятен ефект върху Земята

Масивен обект ще се разбие в Млечния път Наука

Масивен обект ще се разбие в Млечния път

Дебелината на вътрешната и външната част на галактиката ни е различна, учените не знаят защо

Първият в света прозрачен пластмасов черепен имплант отваря прозорец към човешкия мозък Наука

Първият в света прозрачен пластмасов черепен имплант отваря прозорец към човешкия мозък

Докато трае операцията пациентът решава пъзел и свири на китара

Изкуствен интелект превежда кучешки лай Наука

Изкуствен интелект превежда кучешки лай

С помощта на ИИ учени учени разграничат игривите от агресивните звуци

Китай достига тъмната страна на Луната Наука

Китай достига тъмната страна на Луната

Безпилотна сонда кацна на естествения ни спътник за историческа мисия

До 2030 г. из телата ни ще бродят наноботи Наука

До 2030 г. из телата ни ще бродят наноботи

Учените вярват, че след 10 години те ще ни пазят от болести, ще предават мислите ни към облак и ще ни помогнат да живеем дълго

Четящите романи са по-съпричастни към другите Наука

Четящите романи са по-съпричастни към другите

Любителите на художествената литература са с по-богати словесни умения и абстрактно мислене

Ще станем свидетели на звездно събитие, за първи път описано през XIII в. Наука

Ще станем свидетели на звездно събитие, за първи път описано през XIII в.

Термоядрен взрив на повърхността на звезда бяло джудже, известна като нова

Наночастици унищожават раковите клетки в мозъка Наука

Наночастици унищожават раковите клетки в мозъка

Те вкарват в митохондриите лекарство, а после се саморазграждат

Анендофазия: как липсата на вътрешен монолог може да повлияе на паметта Наука

Анендофазия: как липсата на вътрешен монолог може да повлияе на паметта

Между 5 и 10 процента от хората не говорят със себе си в главата си

Астрофизик обяснява проблема с трите тела Наука

Астрофизик обяснява проблема с трите тела

Сериалът на Netflix по научнофантастична поредица на Лиу Цъсин ни показва как може да изглежда квантовата механика в реално време

„Входът към подземния свят“ в Сибир се отваря с тревожна скорост Наука

„Входът към подземния свят“ в Сибир се отваря с тревожна скорост

Ширината на гигантската падина вече е достигнала 990 метра и продължава да расте

Българският правописен речник онлайн изговаря над 2 милиона думи и форми Наука

Българският правописен речник онлайн изговаря над 2 милиона думи и форми

За първи път се предоставят и подробности за правоговор с произнасяне на думите

Зашеметяващи сияния, бурно Слънце и тук-там главоболие Наука

Зашеметяващи сияния, бурно Слънце и тук-там главоболие

Учените: „Свидетели сме на много рядко събитие“

Орангутан сам излекува раната си с билка Наука

Орангутан сам излекува раната си с билка

Приматът дъвче жълт корен и го нанася върху отворена рана на лицето, която зараства за няколко дни