Наука29 март 2024

Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас

На 90 г. почина авторът на „Мисленето“– нобелистът Даниъл Канеман

На 27 март, току-що навършил 90 г., от този свят си тръгна един от големите мислители на нашето време – Даниъл Канеман. Авторът на бестселъра Thinking, Fast and Slow (на български книгата е със заглавие „Мисленето“ – бел.ред.) e психолог и икономист, носител на Мемориалната Нобелова награда за икономически науки за 2002 г. (споделена с Върнън Л. Смит).

Той ще остане в съкровищницата на човешката мъдрост с трудовете си върху хедоничната психология, психологията на преценката и вземане на решения. Канеман е известен и с работата си в областта на поведенческата икономика. Неговите емпирични открития оспорват предположението за човешката рационалност, преобладаващо в съвременната икономическа теория.

Заедно с Амос Тверски и други, Канеман създава когнитивна основа за често срещаните човешки грешки, произтичащи от евристики (кратки мисловни пътища) и пристрастия (предразсъдъци)и развива теория на перспективите.

През 2011 г. Канеман е поставен от списание Foreign Policy в списъка с най-добрите глобални мислители. През 2015 г. The Economist го посочва като седмия най-влиятелен икономист в света.

Нека изпратим учения във вечните ловни полета като си припомним няколко опорни точки от „Мисленето“. Това произведение на Канеман е изумително пътешествие из дебрите на ума, което обяснява двете базисни системи, които ръководят мисленето. Система 1 е бърза, интуитивна и емоционална. Система 2 е бавна, съзнателна и логична. Една от задачите на Система 2 е да преодолее импулсите на Система 1. С други думи, Система 2 отговаря за самоконтрола.

„Рискът“ не съществува „някъде там“, независимо от нашите умове и култура, чакащ да бъде измерен. Човешките същества са измислили представата за риска, за да им помогне да разберат и да се справят с опасностите и несигурностите на живота. Въпреки че тези опасности са реални, не съществува такова нещо, като „реален риск“ или „обективен риск“….

Реалността е безкраен свят на постоянни случвания. Колкото по-будни сме за мисловните капани (изкривявания) в които попадаме, толкова повече мъдрост ще има в нашите решения и избори. Когато се научим да се доверяваме на рационалния, съзнателен избор, тогава реалността ще се случва в нас по-цветна и пропастта между нас и нея ще е по-малка. Това е едно голямо предизвикателство, което ще ни помогне да я опитомим постепенно и ще ни научи да се свързваме с другите, изпълнени с повече толерантност и разбиране.

Нищо в живота не е толкова важно, колкото мислите, че е, когато мислите за него.

Хората, които са решили да се оженят, правят това или защото очакват, че това ще ги направи по-щастливи, или защото се надяват, че увековечаването на връзката ще запази настоящото състояние на блаженство. Казано с полезното понятие, въведено от Даниъл Гилбърт и Тимоти Уилсън, решението за женитба отразява при много хора една голяма грешка, възникваща от афективното прогнозиране. В деня на сватбата булката и младоженецът знаят, че нивото на развод е високо и че случаите на брачно разочарование са още по-чести, но не вярват, че тази статистика е приложима към тях.

Да скачаш до изводите е ефикасно, ако е вероятно изводите да са верни, ако цената за евентуална грешка е приемлива и ако скокът ти спестява много време и усилие. Да скачаш до изводите е рисковано, когато ситуацията не ти е позната, залогът е висок и нямаш време да събереш повече информация. Това са обстоятелства, при които са вероятни интуитивни грешки, които могат да се предотвратят чрез съзнателна намеса на Система 2.

Противоположно на правилата на философите на науката, които ни съветват да проверяваме хипотезите, като се опитаме да ги опровергаем, хората (а доста често и учените) търсят данни, които е вероятно да са съчетаеми с вярванията, които те понастоящем застъпват.

Преувеличената вяра в малки извадки е един пример за обща илюзия: ние обръщаме повече внимание на съдържанието на съобщенията, отколкото на информацията за тяхната надеждност, и в резултат на това получаваме по-проста и по-последователна картина на света около нас, отколкото данните предполагат. По-безопасно е да правите прибързани заключения във въображението, но не и в реалността.

Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят нашите вярвания за света около нас. Вашите политически предпочитания определят кои аргументи намирате за привлекателни. Ако харесвате здравна политика, смятате, че е много полезна и по-евтина от алтернативите. Ако сте агресивни към други държави, вероятно смятате, че те са слаби и лесно ще се подчинят на желанията на вашето правителство. Ако сте по-кротки, сигурно смятате, че те са силни и няма да се подчинят на чуждата воля. Вашето емоционално отношение към храната, червеното месо, ядрената енергия, татуировките или мотоциклетите ще определи мнението ви за ползите и рисковете, свързани с тяхната употреба. Ако не харесвате нещо в този списък, вероятно смятате, че рисковете са твърде големи, а ползите са незначителни.
Това не означава, че вашият ум е напълно затворен и вашите вярвания са напълно изолирани от информация и рационални разсъждения. Вашите вярвания и емоционална нагласа може да се променят донякъде, когато научите, че рискът от неприятна дейност е по-малък, отколкото сте предполагали. Информацията за по-нисък риск също ще промени оценката ви за ползите, дори ако информацията, която сте получили, не го казва.