Светът в теб31 май 2023

Битката срещу омагьосването на ума: задавайте въпроси, не приемайте готови отговори

Разликите между обикновената зона на комфорт и закостенелите вярвания

Худ. Джон Уилям Уотърхаус

„Философското мислене, което не упражнява насилие върху улегналия ум, изобщо не е философско мислене.“

Ребека Голдщайн

Зоните на комфорт са любопитно нещо. Толкова са топли и уютни. Толкова безопасно и успокояващо е в тях. Толкова удовлетворяващо и сигурно. Убежденията имат подобен ефект върху нас. Особено основните вярвания, които приемаме за даденост. Но вярванията са зони на комфорт с подсилена неуязвимост. Или поне с илюзията за такава.

Такива умствени укрепления са като затворнически решетки, за които повечето от нас дори не подозират. Ние сме толкова напълно индоктринирани, толкова напълно предварително програмирани, че дори не знаем, че не знаем, че сме били деформирани да вярваме сляпо в нещо, просто защото достатъчно хора са ни убедили, че е истина.

Проблемът с подсилените зони на комфорт е, че в тях няма растеж. Обикновената зона за комфорт може да бъде разтегаема, да се разширява. При подсилената зона на комфорт, обикновено дори не подозирате, че трябва и може да бъде разширена.

Обикновената зона на комфорт дава възможност за проба и грешка, позволява задаване на въпроси и така поне създава потенциал за самоусъвършенстване и самопреодоляване. Но подсилената зона на комфорт не позволява опит и грешка. Тя не позволява „богохулни“ въпроси, защото се приема за даденост, такава, каквато е и неподлежаща на промяна.

Обикновените зони на комфорт могат да бъдат здравословни като ни дават сигурно убежище, място, където можем да лекуваме и да ближем раните си. Но подсилените зони на комфорт са ненужни предпазни мрежи, базирани на фиктивно успокоение (от Бог, Неизвестното, Смъртта) и самосъжаление. Това е място, където управлява когнитивният дисонанс и се изтласква всеки бегъл опит за мислене извън кутията: „Вие просто трябва да имате вяра в „кутията“.

Битката срещу омагьосването на ума

„Философията е битка срещу омагьосването на нашата интелигентност чрез езика.”

Лудвиг Витгенщайн

Самопричинената философия е в челните редици на битката срещу омагьосването. Философията за самонараняване е свързана с разстройването на улегналите умове. Става дума за разрушаване на подсилените зони на комфорт на сляпото вярване. Става въпрос за излизане от „кутията“. Всички, представящи се за волнодумни смелчаци, твърдят, че са извън нея, но когато наистина се стигне до момента това да се докаже - те се вкопчват в „кутията“ от страх от неизвестното или от вяра в това, което вярват, че знаят.

За да стигнете до своята лична философия трябва да си задавате милион въпроси. Постоянно да се разпитвате. Сляпото вярване може да бъде разбито само с въпроси. Самопричинената философия е свързана с кански труд - разкъртване слой подир слой на културната, политическата и религиозната индоктринация, която е довела до тази подсилена зона на комфорт.

Когато облечете мантията на самонаранил се философ, никое вярване, колкото и истинно да изглежда, не може да устои на безмилостния скептицизъм и непоколебимата предпазливост. В битката срещу омагьосването на един ум, унищожаването на едно вярване, без значение колко мощно е то, е просто съпътстваща щета от „бръснача на Окам“ за универсалната истина. Всъщност дори „универсалната истина“ трябва да се подложи на съмнение.

Когато облечете мантията на самонаранил се философ, концепцията за вярата се изключва от вашата интерпретация на вселената. Тук няма място за вяра - само мисъл, само дълбоко проучване, само животворно любопитство. Заменяте всяка употреба на „вяра“ или „вярвам“ с „мисъл“ или „мисля“. Вие не вярвате, че със сигурност съществувате, вие „мислите“, че „вероятно“ съществувате. Но може и да грешите. Така че оставате предпазливи, защото дори вашето тълкуване на собственото ви съществуване може да бъде илюзия, без значение колко „вярно“ може да ви изглежда.

Вие смятате, че да имате неспокоен ум е по-продуктивно и по-прогресивно, отколкото да имате успокоен ум (безспорно вярване). Осъзнавате, че вярата като цяло е контрапродуктивна, защото разбирате, че човешкият ум е по-скоро генератор на заблуди, отколкото генератор на истина. Плете заблуди, тъй както паяк плете мрежи. Но за разлика от паяка, умът е склонен да се хване в собствените си мрежи. Единственият прозорец към истината е чрез въпросителен, предпазлив и скептичен начин на мислене, а не чрез безусловен, догматичен и сигурен начин на мислене.

Докосване до генератора на въпроси

„Много по-добре е да разберем вселената такава, каквато е в действителност, отколкото да упорстваме в заблудата, колкото и да е удовлетворяваща и успокояваща.“

Карл Сейгън

Проблемът на човешкия мозък е, че той никога не знае кога е бил измамен от заблуда. Така че почти винаги е по-добре да не вярвате на нищо. Един вид обратен залог на Паскал. Почти винаги е по-добре, както предлага Аристотел, „да се занимавате с мисъл, без да я приемате“. Просто вземете всичко под внимание и го оставете да премине през ситото на вероятността. Тогава, разчепкайте всяка тревожна мисъл или убеждение и питайте, трупайте предположения и знания. Задавайте си въпроси. Бъдете любознателни. Само не правете грешката да им вярвате.

По-добре просто да мислите и да поддържате двигателя на генератора на въпроси, за да държите генератора на заблуди под контрол.

Обратното на вярата не е нито неверието, нито съмнението, а яснотата на мисълта. Без вярвания, укрепващи зоната на комфорт, вие сте освободени да я разширите. Вие сте достатъчно наясно, за да мислите отвъд нея, вие сте достатъчно смели, за да поставите всичко под въпрос. Когато укрепленията се срутят, зоната на комфорт става по-скоро свещено, отколкото застояло място. Свободни сте да растете чрез самоусъвършенстване, вместо да останете заседнали в самоувереността.

Освободени от „нагласата“ на улегналия ум, вие преминавате към внимателността на питащия ум. Вие се превръщате в ходещ, говорещ генератор на въпроси, способен последователно да противодейства на генератора на заблуди на човешкото състояние.

Източник