Наука22 август 2024

Ще остареят ли хората в компютърния свят?

Засега човечеството може да спим спокойно, казват експертите, но след 100 г. няма да е така...

Илюстрация: Wikimedia Commons

Това е често срещана тематика в научната фантастика: човечеството се бори да оцелее в дистопично футуристично общество. Учените откриват твърде късно, че техните машини са твърде мощни, за да бъдат контролирани и дори слагат край на човешкия живот в събитие, обикновено наричано сингулярност. Този изтъркан от употреба научно-популярен сюжет всъщност не е толкова невъзможен за сбъдване, уви. По него спорят от години философи, компютърни експерти, психолози, журналисти. Върнър Виндж предлага доста мрачновата прогноза в есето си, озаглавено „Предстоящата технологична сингулярност: Как да оцелеем в пост-човешката ера“. Той твърди, че човечеството ще развие свръхчовешки интелект преди 2030 г.

Виндж посочва четири начина, по които това може да се случи:

Учените ще достигнат бърз напредък в областта на изкуствения интелект (ИИ);
Компютърните мрежи по някакъв начин ще стигнат до самоосъзнаване;
Интерфейсите компютър-човек стават толкова напреднали, че хората по същество еволюират в нов вид;
Напредъкът на биологичната наука позволява на хората физически да проектират човешкия интелект.

Компютърните технологии напредват с по-бързи темпове от много други. Компютрите са склонни да удвояват мощността си на всеки две години. Тази тенденция е свързана със закона на Мур, който гласи, че мощността на транзисторите се удвоява на всеки 18 месеца. Според Виндж при тази скорост е само въпрос на време хората да построят машина, която може да мисли като човек.

Но хардуерът е само част от уравнението. Преди властването на изкуственият интелект да стане реалност, някой ще трябва да разработи софтуер, който ще позволи на машината да анализира данни, да взема решения и да действа автономно. Ако това се случи, машините ще започнат да проектират и създават още по-добри машини. Тези нови машини могат да създават по-бързи и по-мощни модели и т.н.

И така, технологичният прогрес ще се движи с главоломна скорост. Машините ще знаят как да се подобрят. Хората ще остареят в компютърния свят. Щяхме да създадем свръхчовешки интелект.

Какво ще се случи след това?

Виндж казва, че е невъзможно да се даде стабилна прогноза. Световният пейзаж скоро ще е толкова различен, че можем само да правим предположения. Казва ли ти някой, може би ще живеем в свят, в който съзнанието на всеки човек се слива с компютърна мрежа.

Или може би машините ще изпълняват всички наши задачи вместо нас и ще ни позволят да живеем в лукс? Но какво ще стане, ако машините смятат хората за излишни - или по-лошо? Когато машините достигнат точката, в която могат да се саморемонтират и дори да създават по-добри версии на самите себе си, могат ли да стигнат до заключението, че хората са не само ненужни, но и нежелани? Това е зловещ сценарий.

Ще достигне ли изкуственият интелект тази точка?

Могат ли машините да заменят хората като доминираща сила на планетата? Някои може да възразят, че вече сме достигнали тази точка. В крайна сметка компютрите ни позволяват да общуваме помежду си, да следим сложни системи като световните пазари и дори да контролираме най-опасните оръжия в света.

Но в момента тези машини трябва да се подчиняват на хората. Липсва им способността да вземат решения извън тяхното програмиране или да използват интуиция. Без самосъзнание и способност за екстраполиране въз основа на наличната информация, машините остават инструменти.

Какво прави човешкия интелект уникален

Човешката интелигентност не е просто гъба, която попива информация. Става дума за това как прилагаме наученото в ситуации от реалния свят. Не е достатъчно да знаете рецептата за торта - трябва да разберете как да смесите съставките, да печете на правилната температура и може би дори да промените рецептата, за да отговаря на вашия вкус.

Практическо приложение на знанието е мястото, където човешкият интелект засега печели битката. Нашето разбиране за света включва преживяване на нещата от първа ръка. Представете си радостта от карането на колело за първи път или разочарованието от опитите да решите сложна задача. Тези преживявания оформят нашето разбиране и ни дават уникална гледна точка като човешки същества.

Сложността на човешкия мозък, характеризираща се със способността ни да учим, да приспособяваме и преживяваме – е това, което вдъхновява развитието на изкуствения интелект. Учените и инженерите непрекъснато разширяват границите, опитвайки се да възпроизведат аспекти на човешкия мозък в машинния модел. Но независимо колко напреднали са изследванията на ИИ, те все още са изправени пред монументалното предизвикателство да изживеят света наистина като нас.

Възходът на изкуствения интелект

Днешните алгоритми за машинно обучение могат да се научат да разпознават модели, да вземат решения и дори да побеждават хората в сложни игри. Но създаването на напълно автономен ИИ, който надминава човешкия интелект, може да се справи с безкрайната плътност на човешките мисловни процеси и без усилие да преминава от една идея към друга – все още е недостижимо.

Нашите мозъци могат да се движат безпроблемно от обмисляне какво да вечеряме към съзерцаване на мистериите на Вселената. Тази плавност и асоциативно мислене са трудни за разбиване за разработчиците на ИИ. Пътят от сегашното ниво на ИИ до прекрачването във всеобщ изкуствен интелект (AGI) засега е твърде неясен.

AGI е като Свещения Граал - машинен интелект, който съответства на гъвкавостта и възможностите на човешкия мозък. За разлика от сегашния, проектиран за специфични задачи (гласовия асистент на вашия телефон или спам филтър), AGI ще има способността да разбира, учи и прилага знания в широк спектър от дейности.

Изкуственият суперинтелект (ASI) пък вдига летвата още по-високо. ASI ще надминава човешкия интелект. Става дума за машини със свръхчовешки способности. (Представете си компютър, който може да решава проблеми и да въвежда иновации по-бързо от най-умните хора.) Някои изследователи смятат, че ASI може да стане реалност някъде към 2065-3000 г.

Няма да е лесно. Едно от предизвикателствата е да се гарантира, че разработването на ИИ е отговорно и етично. Трябва да създадем системи, които могат да се справят с оголената уникалност на човешките дела, без да причиняват вреда или пристрастия.

Реалните опасности от ИИ

Сингулярността все още е хипотетична концепция. Ако ИИ надмине човешкия интелект, какво би означавало това за човешките дела? Опасностите от неконтролирания възход са свързани с поверителността, сигурността и етичните последици от решенията на машините. Ако системите с изкуствен интелект не са проектирани и управлявани отговорно, те биха могли да увековечат пристрастия или да вземат решения, които имат непредвидени отрицателни последици.

Различните прогнози дават времеви отрязък, в който да се случи сингулярността – от 2030 г. до един век след това. Все по-често днес се говори сред експертите, че се нуждаем от глобален договор и международно сътрудничество, за да установим етични принципи и насоки за развитието на ИИ.

Източник