Наука5 юли 2021

Човек 2.0: Доклад предлага да станем машини за убиване

Скандалният труд е публикуван на сайта на британското правителство

Вътрешният мозъчен тръст на британското Министерството на отбраната - Центърът за развитие, концепции и доктрини (DCDC), съвместно с германската служба на Бундесвера за планиране на отбраната (BODP) публикуваха тревожен нов доклад, който призовава за още нови разработки в сферата на човешката аугментация за военни цели. Докладът е над 100 страници и е озаглавен „Аугментацията на човека - зората на нова парадигма“.
Human Augmentation (надграждането на човека, у нас по-известно като „Човек 2.0“) се фокусира върху създаването на когнитивни и физически подобрения като неразделна част от човешкото тяло. Например използването на системи за активен контрол при създаване на протези на крайници с характеристики, които могат да надхвърлят най-високата естествена човешка производителност. Или пък популярното напоследък „чипиране" - използване на изкуствен интелект за подобряване възможностите и капацитета на обикновения човек.

За „най-слабото звено" на бойното поле

Докладът твърди, че хората са „най-слабото звено“ в съвременните военни действия и че е необходимо да се използват научните постижения за подобряване на човешките възможности.

„Увеличаването на използването на автономни и безпилотни системи - от тактическо до стратегическо ниво - може значително да увеличи бойния ефект, който дадено лице може да достигне, но за да се реализира този потенциал, съвместимостта на профилите между хората и машините ще трябва да бъде значително подобрена. Създаването на Човек 2.0 ще играе важна роля за активирането на този интерфейс."

Предложените подобрения на Човек 2.0 за военни цели включва използването на мозъчни интерфейси, фармацевтични продукти и генна терапия. Докладът твърди, че хората трябва да се разглеждат като „платформа“ по същия начин като превозни средства, самолети и кораби, с три елемента на „човешката платформа“, които трябва да бъдат разработени: физически, психологически и социален.

Авторите посочват разликата в човешката оптимизация, която може да „подобри човешките показатели до границата на биологичните способности, без да се добавят нови умения“ и създаването на Човек 2.0, който може да отведе човечеството „извън границите на биологичния му потенциал“. В текста се намеква, че макар все още да не можем да внедрим очилата и биноклите в мозъчната кутия, усилията са насочени към други достижения на високите технологии, които успешно могат да се интегрират с човешкото тяло.

„Искаме „бойни единици“- независимо дали са кибер специалисти, пилоти на безпилотни летателни апарати или пехотни войници - да бъдат по-силни, по-бързи, по-интелигентни, по-издръжливи и по-мобилни за преодоляване на околната среда и противника. С усъвършенстването на технологиите нашето мислене се фокусира повече върху машината, а не върху човека, но това трябва да се промени, ако искаме да сме ефективни в бъдеще."

За генното инженерство

Въпреки че „напредъкът в изкуствения интелект, роботиката и автономността означават, че човешката процесорна мощ, скоростта на действие и издръжливостта бързо се изпреварват от машините“, авторите на доклада признават, че машините „имат свои собствени слабости“. Хората имат „предимство в областта на творчеството и преценката“ и затова е необходимо Човек 2.0 да се възползва в по-голяма степен от развитието на тези области.

„Бъдещите войни ще бъдат спечелени не от тези с най-модерна технология, а от тези, които могат най-ефективно да интегрират уникалните възможности както на хората, така и на машината ... Аугментацията на хората е липсващата част от този пъзел.“

След като очертава основите на човешката оптимизация като сън, хранене и хранителни добавки, докладът се насочва към това, което в него се нарича „аугментация от висок клас“. Става дума за четири „основни технологии за новия Човек.2.0“ - генно инженерство, биоинформатика, мозъчни интерфейси и фармацевтични продукти. Следва подробно описание какви ще са последиците на бойното поле от тези "подобрения".

За чипирането

„Мозъчните интерфейси, фармацевтичните продукти и генната терапия биха могли да изиграят съществена роля в оптимизирането и подобряването на уменията за командване и контрол. В краткосрочен план неинвазивните мозъчни интерфейси могат да подобрят производителността, като се използват за наблюдение на когнитивното натоварване, разработване на по-добри процеси и подобряване на обучението. В дългосрочен план мозъчните интерфейси биха могли да свържат мозъка с център, където да се предоставя цялостната оперативна картина, като при обратна връзка ше се подобрят качеството и скоростта на вземане на решения."

За „деактивирането" на ветераните

Все пак авторите на този футурологичен труд се безпокоят, че ако всички усилия са насочени в създаването на оптимизирани човешки единици, няма да остане нормален "персонал" за живота след военните действия.

„Използването на инвазивна оптимизация на хора може да изисква операция за отстраняване или понижаване на имплантите, които може да не са разрешени в цивилния живот. Реинтеграцията в обществото може да бъде сложна от техническа гледна точка, но да се научим да живеем без увеличаване на военната мощ може да създаде още по-големи предизвикателства за психичното здраве."

Предлага се след края на някоя глобална война част от машинарията, вкарана във войниците, да бъде извадена от тялото, а според авторите ветераните ще са много търсени от потенциални работодатели.

За етичните аспекти

Докладът отделя и малко място на етичните аспекти от роботизирането на хората, но прозира убеждението, че глобалните дискусии все пак ще са разумни и в полза на създаването и надграждането на Човек 2.0. Аргументите на авторите, са, че както едно време обществото е отхвърляло първите ваксини, пък те спасили света от едра шарка, така и сега ще има много противници на човешката оптимизация „без значение колко полезни са нейните ефекти и ефективност". Авторите обаче са категорични, че за използването на Човек 2.0 за военни цели няма какво толкова да се чакат дискусиите, тъй като водещи интереси са „националният просперитет, безопасността и сигурността“.

За връзката с науката

„Връзките с индустрията и академичните среди ще бъдат от ключово значение за разбирането как нововъзникващите технологии за увеличаване могат да бъдат пренасочени или разработени за отбраната“. Науките за живота, за разлика от ядрената физика или криптографията, имат „сравнително малък опит с класифицирани изследвания и връзките му с апарата за национална сигурност са по-слабо развити“. Тази връзка - включително с „правителствени служби, отговорни за здравеопазването и социалните грижи“ - трябва да бъде „ревизирана“, се посочва в доклада, който призовава за преминаване към „по-усъвършенствана връзка между публичния и частния сектор“ в тази област.

Човек 2.0, признава доклада, може да промени нашето разбиране за това какво означава да бъдеш човек.

Забележка
Съдържанието на тази публикация не представлява официалната политика или стратегия на правителството на Обединеното кралство или на Министерството на отбраната на Великобритания (MOD). Освен това анализът и констатациите не представляват официалната политика или стратегия на страните, участващи в проекта, се уточнява на правителствения сайт. Изложеното било само събран мъдър 30-годишен опит и становища на двете звена - DCDC и BODP.