Снимка: Wikimedia Commons
Гъбата Aspergillus flavus (жълтата плесен) произвежда клас молекули, които имат възможности като бъдещи лекарства против левкемия, макар че все още не са тествани върху живи организми.
Няколко от археолозите и техните спонсори, които за първи път отворили гробницата на Тутанкамон през 20-те години на миналия век, починали сравнително скоро след това. Тръгнали слухове за „проклятието на мумията“. Твърдяло се, че всеки дръзнал да оскверни с присъствието си вечния сън на фараоните, ще умре. Скептиците имали свое мнение – че всичко е просто навързване на факти и обстоятелства.
Петдесет години по-късно, след като 10 от 12 учени, влезли в гробницата на полския крал Казимир IV, починали в рамките на седмици, станало ясно, че е имало нещо повече от случайност. Смъртните случаи се приписват на A.flavus – гъба, която се храни със зърнени култури в тъмна среда и чиито спори причиняват белодробни инфекции. В продължение на 20 години се води дебат дали A.flavus е замесена и в смъртта на поне някои от починалите след отварянето на камерата на Тутанкамон, или обяснението за случайността е било правилно през цялото време.
Сега обаче A. flavus може би има шанс да се реабилитира на човечеството, вдъхновявайки изцяло нов клас онкологични лекарства. Ракът убива много повече хора, отколкото някога са влизали в крипта на величия или са се сблъсквали с A. flavus по друг начин. Спасяването на дори малка част от тези животи би могло да е изключително благородно и полезно начинание.
Бактериите и гъбите имат два начина да образуват късите аминокиселинни вериги, известни като пептиди: или чрез клетъчни структури, известни като рибозоми, или чрез нерибозомни пептидни синтетази. По-нататъшната обработка в клетката превръща някои от първия вид в рибозомно синтезирани и посттранслационно модифицирани пептиди (RiPP). Хиляди бактериално произведени RiPP са изследвани като фармацевтични продукти, но са устоновени само няколко произведени от гъби RiPP, камо ли проучени. Но д-р Шери Гао от Университета на Пенсилвания припомня: „Гъбите ни дадоха пеницилин.“
При пречистването на четири RiPPs учените разкрили обща структура от взаимосвързани пръстени, невиждана досега. Молекулите с тези пръстени са наречени асперигимицини и е установено, че два от първите четири убиват левкемични клетки в епруветки. Дори един асперигимицин, който не е бил успешен самостоятелно, станал толкова мощен, колкото две одобрени от FDA лекарства против левкемия, когато е комбиниран с липид от пчелно млечице.
Предстои тепърва асперигимицините да бъдат тествани върху животни. „Природата ни е дала тази невероятна аптека“, смята Гао. „От нас зависи да разкрием нейните тайни. Като инженери, ние сме развълнувани да продължим да изследваме, да се учим от природата и да използваме тези знания, за да създаваме по-добри решения.“
Изследването е публикувано в Nature Chemical Biology.
