Сред важните научни открития на миналия век е първата безсмъртна човешка клетъчна линия, известна като „HeLa“ – забележително издръжлива и плодовита линия от клетки, получена по време на лечението на онкоболната Хенриета Лакс от изследователя от университета „Джонс Хопкинс“ д-р Джордж Гей през 1951 г.
Въпреки че това са първите клетки, които могат се делят без граница и се размножават в лабораторна обстановка, университетът „Джонс Хопкинс“ никога не е продавал или печелил от откриването или разпространението на HeLa клетки и не притежава правата върху клетъчната линия HeLa. HeLa клетки се предлагат свободно и широко за научни изследвания.
През последните няколко десетилетия тази клетъчна линия е допринесла за много медицински пробиви – от изследвания върху ефектите от нулевата гравитация в Космоса и разработването на ваксини срещу полиомиелит и COVID-19, до изучаването на левкемия, вируса на СПИН и рака в световен мащаб.
Чудодейните клетки
Безсмъртните клетки могат да се делят и растат неограничено при контролирани условия. За откритието си учените са ползвали различни методи, включително и манипулиране на клетъчната среда и генетичния материал. Чрез внимателно настройване на факторите на растежа и наличието на хранителни вещества, изследователите успели да поддържат клетъчни линии, които не се поддавали на типичните процеси на клетъчно стареене.
За разлика от типичните соматични клетки, безсмъртните клетки заобикалят границата на Хейфлик – феномен, при който повечето клетки спират да се делят след определен брой деления. Безсмъртните клетки се делят постоянно. Не изискват непрекъснато манипулиране, за да поддържат жизнеспособност и предлагат по-устойчив и траен модел за изследване.
Научни последици
Тези клетки предоставят широка платформа за изучаване на различни генетични заболявания и мутации. Чрез наблюдение и анализ учените могат да получат представа за механизмите, лежащи в основата на редица наследствени заболявания. А това знание ще доведе до разработването на целенасочени терапии и намеси, предназначени да променят или смекчат ефектите от генетичните аномалии.
Откритието ще помогне в изучаването на неконтролираното клетъчно делене и растежа на тумора при онкологични заболявания. Тъй като раковите клетки по своята същност притежават характеристики на безсмъртие, изучаването на тези лабораторно отгледани аналози може да разкрие пътищата и сигналите, които задвижват раковото поведение.
Чрез овладяване на способността им за непрекъснато възпроизвеждане, изследователите ще разработят терапии, насочени към възстановяване и регенерация на тъкани.
Бъдещи приложения и насоки на изследване
Учените предполагат, че терапиите, получени от тези клетки, биха могли да революционизират подходите за лечение на редица състояния, от рак и генетични нарушения, до дегенеративни заболявания. Възможността да се произвеждат клетки, които да заместят увредени или болни тъкани, би могла да доведе до нов вид лечения, които могат да справят с коренните причини за заболяванията.
