Снимка: NASA
Проба, взета от марсохода Perseverance на НАСА от древно сухо речно корито в кратера Джезеро, може би пази доказателства за древен микробен живот. Пробите са събирани миналата година от скалата Чеява Фолс. Находките, кръстени „Сапфирен каньон“, съдържат потенциални биологични подписи. Това съобщава на сайта си НАСА, цитирайки статия, публикувана в сряда в списание Nature.
Потенциална биосигнатура е вещество или структура, която може да има биологичен произход, но изисква повече данни или допълнително проучване, преди да може да се стигне до заключение за наличието или отсъствието на живот, уточняват от космическата агенция.
„Това откритие на Perseverance, започнато по време на първия мандат на президента Тръмп, е най-близкото, с което някога сме стигали до откриването на живот на Марс. Идентифицирането на потенциален биологичен подпис на Червената планета е революционно откритие, което ще разшири разбирането ни за Марс“, каза изпълняващият длъжността администратор на НАСА Шон Дъфи. И добави, че колегите и страната му ще следват главната си цел – американски обувки да стъпят на скалистата почва на Марс.
През юли 2024 г. Perseverance открива водопада Чеява, докато изследва формацията Bright Angel – струпване на скалисти издатини в северния и южния край на долината Неретва. Неретва е древна речна долина с ширина 400 метра, издълбана от вода, която евентуално е нахлувала в кратера Йезеро в едни други времена.
„Това откритие е пряк резултат от усилията на НАСА за стратегическо планиране, разработване и изпълнение на мисия, която да предостави точно този вид наука - идентифицирането на потенциален биологичен подпис на Марс“, заяви Ники Фокс, заместник-администратор в Дирекция „Научни мисии“ в централата на НАСА във Вашингтон.
След задълбочен анализ на находката станало ясно, че седиментните скали на формацията са съставени от глина и тиня, които на Земята са отлични консерванти на древен микробен живот. Те са богати и на органичен въглерод, сяра, окислено желязо (ръжда) и фосфор.
„Комбинацията от химични съединения, които открихме във формацията „Брайт Ейнджъл“, би могла да бъде богат източник на енергия за микробния метаболизъм“, е мнението на Джоел Хуровиц от университета Стоуни Брук, Ню Йорк. „Но въпреки тези убедителни химически подписи в данните, това не беше достатъчно, за да кажем, че имаме потенциален биоподпис. Трябваше да анализираме какво биха могли да означават тези данни.“
Първата информация от роувъра за скалата дошла от апаратурите PIXL (Планетарен инструмент за рентгенова литохимия) и SHERLOC (Сканиране на обитаеми среди с Раман и луминесценция за органични вещества и химикали). При изследване на водопада Чеява – скала с форма на връх на стрела с размери 1 метър на 0,6 метра – машините се натъкнали на нещо, което изглеждало като цветни петна. Те може да са останали от микробен живот, ако той е използвал суровите съставки (органичния въглерод, сярата и фосфора) в скалата като източник на енергия.
На изображения с по-висока резолюция учените открили отчетлив модел от минерали, подредени във фронтове на реакция (точки на контакт, където протичат химични и физични реакции), които екипът кръстил „леопардови петна“ (на снимката). Петната носят признаци на два богати на желязо минерала: вивианит (хидратиран железен фосфат) и грейгит (железен сулфид). Вивианитът често се среща на Земята в седименти, торфени блата и около разлагаща се органична материя. По подобен начин някои форми на микробен живот на Земята могат да произвеждат грейгит.
Комбинацията от тези минерали, които изглежда са се образували чрез реакции на електронен трансфер между седимента и органичната материя, е потенциален отпечатък за микробен живот, който би използвал тези реакции, за да произвежда енергия за растеж.
Минералите могат да се генерират и абиотично или без наличието на живот. Следователно има начини те да се появят и без биологични реакции, включително устойчиви високи температури, киселинни условия и свързване с органични съединения. Скалите в Брайт Ейнджъл обаче не показват доказателства, че са били подложени на високи температури или киселинни условия, и не е известно дали присъстващите органични съединения биха могли да катализират реакцията при ниски температури.
Откритието е изненадващо, защото става дума за някои от най-младите седиментни скали, които мисията е изследвала. По-ранна хипотеза предполагаше, че признаци на древен живот би могло да има само в по-стари скални образувания. Сега вече учените издигат предположението, че Марс може да е била обитаема за по-дълъг период или по-късно в историята на планетата, отколкото се смяташе досега.
Сапфиреният каньон е едно от 27-те скални ядра, които роувърът е събрал след кацането си в кратера Джезеро през февруари 2021 г.
