Снимка: НАСА*
Луната и Земята танцуват една около друга, откакто е създадена нашата планета преди 4,5 милиарда години. Орбитите им обаче са се променили с течение на времето. Луната се отдалечава все повече от нас. Означава ли това, че един ден в далечното бъдеще човечеството (или каквото е останало от него) ще погледне нагоре и ще види последното пълно слънчево затъмнение?
Благодарение на експеримента с лунно лазерно измерване, учените имат ясна представа за това колко бързо Луната се отдалечава от Земята в момента. Мисиите „Аполо“ през 60-те и 70-те години поставиха рефлектори на повърхността на Луната. Чрез насочване на лазери към рефлектора и измерване на времето, необходимо за отразяване обратно на Земята, е определено разстоянието между двете точки с точност до около 3 сантиметра. Естественият ни спътник се отдалечава със скорост от около 3,8 сантиметра годишно.
Това не винаги е било така. За продължителността на земните дни през хилядолетията и за разстоянието между Луната и Земята учените съдят по много показатели – например слоеве, разположени в скали и корали.
„С течение на времето броят и честотата на пълните слънчеви затъмнения ще намалеят“, каза през 2017 г. Ричард Вондрак от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА. „След около 600 милиона години Земята ще изпита красотата и драмата на пълно слънчево затъмнение за последен път.“
Фактът, че нашата Луна в момента затъмнява Слънцето изцяло, е щастлива случайност. Слънцето и Луната изглеждат с приблизително еднакъв размер в небето, тъй като Слънцето е около 400 пъти по-далеч от Земята от Луната и около 400 пъти по-голямо в диаметър. Преди четири милиарда години, преди Луната да се отмести до сегашната си орбита, тя щеше да изглежда около три пъти по-голяма, отколкото е сега в небето.
Луната ще продължи да се движи, ще изглежда все по-малка и по-малка в небето, но никога няма да се освободи от нашата орбита. Слънцето ще се превърне в червен гигант и ще погълне Земята, преди да се отделим напълно от влиянието на Луната. Ще потънем заедно...
------------
*Снимката показва изгрев на Земята на Луната. Направена е от Уилям Андрес, член на екипажа на „Аполо 8“, на 24 декември 1968 г. от орбита около Луната. Увековечено е третото издигане над лунния хоризонт за онова денонощие. Лунният хоризонт е на приблизително 780 километра от космическия кораб. Ширината на сниманата област на лунния хоризонт е около 175 километра. Земната маса, видима точно над линията на терминатора, е Западна Африка. Това явление е видимо само за наблюдател в движение спрямо лунната повърхност.
Двата кратера, които можете да забележите на снимката, са кръстени 8 Homeward и Anders' Earthrise в чест на Аполо 8 от IAU през 2018 г.
