Снимка: NASA, Wikimedia Commons
Може би вече сме открили живот на Червената планета преди близо 50 години, но след това сме го унищожили по случайност. Ето историята, която разказва iflscience.com.
През 1976 година, много преди роувърите като „Кюриосити“ да навлязат на Марс, два апарата от мисията Viking кацат на повърхността на Червената планета. Те правят първите снимки от повърхността, провеждат различни анализи и експерименти. Целта е да открият биологични признаци за живот в марсианския почвен материал. Резултатите озадачават сериозно учените.
Мисията използва няколко различни биологични теста за откриване на живот. Сред тях имало и такива, които променят състава на почвата в някакъв периметър и наблюдават дали се случват метаболитни реакции, вещаещи наличието на живи организми. Един от експериментите показва появата на радиоактивен газ, след като към пробата от марсианска почва са добавени вода и хранителни вещества, маркирани с радиоактивен въглерод.
Излъчването на радиоактивен газ е възприето като положителен индикатор за потенциална метаболитна дейност. Контролният експеримент, при който не е добавена почва, не показва такава реакция, което прави откритието още по-завладяващо.
По-късно обаче резултатите от първоначалните опити не са потвърдени с последващи инжекции на същата смес от вода и хранителни вещества. Когато към почвените проби са добавяни още хранителни вещества и те са били оставяни за по-дълъг период при контролирани условия, очакваното увеличаване на произведения радиоактивен газ не се случва. Това обърква учените и ги води до заключението, че първият положителен сигнал не е надежден показател за живот.
В оригиналния анализ, учените пишат, че странните резултати се дължат на наличието на определени химични съединения в почвата, включително перхлоратни соли. По онова време те намират следи от хлорирани органични съединения, но вярват, че те са контаминанти - внесени от Земята. Съответно - не са разпознати като органични молекули, произлизащи естествено от марсианския реголит. Съвременни мисии и по-късни анализи сочат, че някои органични молекули действително са присъствали в почвата на Марс, но те не са били открити по начина, по който Viking ги търси.
Според професор Дирк Шулце-Макук, специалист по планетарна обитаемост и астробиология от Техническия университет в Берлин, добавянето на вода към марсианските почвени проби може да е било фатално за микробите на Марс, ако ги е имало. Те вероятно са били адаптирани към силно сухите местни условия и експериментът ги е унищожил.
Той сравнява това с хипотетична ситуация, в която извънземна цивилизация, открива човек в пустинята и го потапя в океана, защото вярва, че водата му е жизнено необходима. Това би убило представителя на човечеството.
Шулце-Макук допуска, че подобни живи форми на Марс могат да живеят вътре в солните скали. Те поглъщат малки количества влага от атмосферата. Но внезапното добавяне на вода към тези проби е можело да ги унищожи, преди да бъдат разпознати като живи.
Повечето от колегите на професора смятат, че резултатите от експериментите на Viking не са достатъчни или не са ясни доказателства за наличието на живот на Марс. Според тях наличието на перхлорати и други химични реакции може да обясни наблюдаваните феномени без необходимостта от жива биология.
