10 ноември, 2025 г. Снимка: НАСА/JPL-Caltech
Романтикът Карл Сейгън беше ревностен почитател на Червената планета и проповядваше, че за изследването й трябва да се хвърлят много ресурси и човешки знания. Той е съосновател на Планетарното общество. Вярваше, че Марс трябва да се изучи като аналог на Земята, да се търсят там възможни признаци на живот и просто защото е магично красива планета, изпълнена с тайни.
Преди 29 години, горе-долу по това време на годината, Сейгън прави запис на своето историческо послание към бъдещите астронавти, стигнали до Марс. Умира скоро след това от пневмония на 20 декември 1996 г., припомня Джеймс Фелтън от iflscience.com.
„Аз съм Карл Сейгън. Това е място, където често работя в Итака, Ню Йорк, близо до университета Корнел. Може би чувате на заден план 60-метров водопад, съвсем наблизо, което вероятно (предполагам) е рядкост на Марс, дори във времената на високите технологии“, казва Сейгън в записа. „През последния век науката и научната фантастика пристъпват в нещо като танц, особено по отношение на Марс. Учените правят откритие, то вдъхновява писателите на научна фантастика да пишат за него, а множество млади хора четат научната фантастика и са развълнувани и запалени да станат учени, за да узнаят повече за Марс. Те го правят. Това отново се отразява на следващото поколение чрез научна фантастика и наука. Тази последователност е изиграла основна роля в сегашната ни готовност и възможности да стигнем до Марс. Тя със сигурност е била важен фактор в живота на Робърт Годард, американския пионер в ракетостроенето, който, мисля, повече от всеки друг, е проправил пътя ни към Марс. И със сигурност е изиграла роля в моето научно развитие.“
„Или пък може би сме на Марс, защото осъзнаваме, че ако има човешки общности в много светове, шансовете ни да изчезнем от някаква катастрофа в някои от тях ще са много по-малки? Или заради великолепната наука, която може да се прави там и портите на един чудесен нов свят се отварят пред нас? Или защото просто трябва да бъдем там - защото в нас е вграден дълбок номадски импулс от еволюционния процес. В края на краищата, ние произлизаме от ловци-събирачи и през 99,9% от престоя си на Земята сме били скитници. И следващото място, където да се скитаме, е Марс. Но каквато и да е причината да си на Марс, радвам се, че си там. И бих искал да бях с теб.“
Записът е изпратен към Марс и пристига там на 25 май 2008 г., когато спускаемият апарат „Феникс“ на НАСА докосва червената пръст. От Планетарното общество поясняват, че записът е съхранен върху повърхността на мини-DVD от силициево стъкло, което би трябвало да оцелее стотици, а може би дори хиляди години.
„Не знам защо си на Марс. Може би си там, защото осъзнахме, че трябва внимателно да местим малки астероиди, за да предотвратим възможността някой да удари Земята с катастрофални последици, а макар че сме в околоземното пространство, до Марс са само няколко скока.“
