Подкрепете ни!




Новини за 814 декември 2022

Аз се реех лека и свободна и виждах всичко от горе

Прочетете откъс от книгата на Росица Якобс „Умрях, за да живея" - невероятната история на едно изцеление

Аз се реех лека и свободна и виждах всичко от горе


Скъпи приятели,
Излезе книгата на Росица Якобс„Умрях, за да живея“. Може да я закупите тук и в книжарници „Хеликон“.

В нея ще откриете невероятната история за едно изцеление, в което никой не вярва. След жестока автомобилна катастрофа през 2008 г. Роси е закарана в болница с прогноза, че ще живее само няколко часа. Дори искат органите за трансплантация. Но тя отказва да умре и да приеме последващите прогнози на лекарите, че ще е в инвалидна количка до края на живота си.

Предлагаме ви откъс от нея

От другата страна
И така, аз си лежах в дълбока кома и изгледите за възстановяването ми бяха лоши, доста лоши. Дните си минаваха и никой от лекуващите лекари не смееше да даде на близките ми каквато и да било надежда.

И някъде тогава трябва да се е случило. Аз витаех в залата на интензивното отделение и виждах долу тялото си, закачено с кабели и маркучи за една цяла стена от машини и апарати зад леглото, на което лежах. Виждах и майка ми, облечена в бяла престилка, как седи на стол до леглото ми и държи студената ми, безжизнена ръка. Виждах и Дафнис до леглото ми да се суети из залата и да изпада в ярост и отчаяние от безсилието си; от това, че не може да направи нищо за мен; че никой не прави нищо за мен; че може би вече няма нищо повече, което би могло да бъде направено.

Моите близки вече изнемогваха. Дни наред те бдяха над мен до леглото ми, говореха ми, държаха ръцете ми, галеха ме, но от мен не идваше никакъв признак на живот, нито дори най-малкото трепване или въздишка. А те не искаха нещо повече, не очакваха думи на благодарност, усмивки, обещания, не, те се молеха и чакаха най-минималния признак на живот да се появи в онова безжизнено тяло, което само преди броени дни, преди седмица все още бях аз.

Но от тялото, лежащо там, не идваше никакъв признак на живот, тъй като там вече нямаше живот. Аз се реех лека и свободна и виждах всичко от горе. Случващото се там, долу, вече не ме достигаше, не ме докосваше. Аз бях свободна! Напълно свободна! И тогава някаква сила ме засмука през тавана на залата на интензивното отделение и аз изведнъж попаднах... отвън, а в далечината се виждаше разкошна светлина. В същия онзи миг, в който видях светлината, аз вече бях там - в една чудна, сияйна, галеща топла светлина. Беше, като че ли съм попаднала под ярките лъчи на Слънцето, стоящо в зенита си, но беше още по-хубаво, по-меко и светлината ме обгръщаше като топла завивка, давайки ми усещането за пълна защитеност и закрила.

Намирах се някъде там, горе, на високо, на нещо като „платформа за наблюдение” или на някаква кула и „погледът” ми се рееше в пространството около мен. В този момент установих, че аз не стоя на краката си, тъй като изобщо нямам тяло и нямам крака. Аз летях, без да усещам никакво съпротивление или затруднение, всичко се случваше от само себе си, без никакво усилие.

Не усещах вече никаква болка. Ужасната раздираща болка и страданието изведнъж бяха изчезнали. Чувствах се лека, безметежна и щастлива както никога преди в живота си. Пред мен се простираше една огромна равнина, покрита със свежа зелена трева и с цветя, които сияеха в разкошната светлина. Реех се над тази равнина и се наслаждавах на омайните цветове на всичко около мен. Не исках никога повече да си тръгна оттук.

Всичко бе леко и съвършено. Светлината ме обгръщаше отвсякъде, нежна и топла, без да ме заслепява и без да ме изгаря. И навсякъде имаше толкова много красота, съвършена в простотата си, без да се натрапва и без никакви претенции. А меката топлина правеше всичко още по-хубаво и още по-мое. Питах се къде останаха болките ми и защо не ги усещах. Носех се над ливадите в някакво опиянение и екстаз. Отсъствието на болката означаваше и отсъствието на какъвто и да било страх. Нямаше нито страх, нито тревоги, нито каквито и да било проблеми за решаване. Всичко бе изпълнено с радост и любов.

И всичко това беше едно цяло - единство от светлина, лекота, безметежност, топлина, нежност, закриленост, отсъствие на болка и страдание. И това беше Любовта. Безусловната любов, любов, която е винаги и навсякъде, без време и пространство, без претенции и очаквания. Всичката тази единност и цялост беше любов. А аз се реех лека и освободена и се питах как така ми се дава толкова много любов, как я заслужих?

Усещах се, сякаш съм попаднала там, където винаги съм мечтала да бъда. За първи път, откакто се помня, не изпитвах никакъв стремеж да бъда нещо друго, да правя нещо друго или да бъда някъде другаде. Не ми се налагаше да пътувам, да отивам някъде, да бързам, да се притеснявам, че ще закъснея или че няма да успея да стигна навреме. Не, аз просто вече бях там и не исках да бъда никъде другаде освен там, където бях в онзи миг.

От дете аз все пътувам нанякъде, при баба ми и дядо ми в Пловдив, при баба на село, на летни ваканции, на излети и екскурзии от училище, на пътешествия с родителите ми. По-късно дойде следването в чужбина, второ следване още по-далеч, специализации и работа още по-нататък. После в работата ми не спирах да пътувам – както в Нидерландия, така и в командировки в Азия и Европа - всеки ден, всяка седмица или през седмица. Пътувания без край, без почивка, пътувания, при които никъде нямаше окончателно пристигане. Всяко пристигане беше временно, имагинерно – само до следващото заминаване.

И ето там, където изведнъж и неочаквано бях попаднала сега, това беше единственото място на света, не, дори в цялата Вселена, където винаги бях искала да бъда. Мястото, за което винаги бях копняла, мястото, за което само бях мечтала - и аз не исках повече да си тръгвам оттук, не исках да бъда никъде другаде освен тук, на това място. Да, но трябваше да си тръгна от там...

Друг откъс от книгата прочетете тук
Интервю с Роси прочетете тук
Гледайте гостуването на Роси в предаването ни LIVE в 8 със Списание 8 тук
Купете книгата от тук

Още по темата:

Среща с автограф с Росица Якобс Новини за 8

Среща с автограф с Росица Якобс

Заповядайте на представянето на книгата й „Умрях, за да живея“ на 7 февруари в книжарница Хеликон Витоша

Уникалният труд на проф. Евгений Сачев в нашия магазин Новини за 8

Уникалният труд на проф. Евгений Сачев в нашия магазин

За първи път на едно място са представени стотици доказателства за водещото място на българите още от възникването на първите цивилизации

Невероятната история на Роси с допълнителен тираж! Новини за 8

Невероятната история на Роси с допълнителен тираж!

Книгата „Умрях, за да живея“ ни вдъхва вяра за живот и допълнителна увереност, че отвъд все пак има нещо...

100 години от рождението на Ваклуш Толев Новини за 8

100 години от рождението на Ваклуш Толев

В новия брой на Списание 8 – Бог не се доказва – Бог се живее

Читатели на Списание 8 споделят „близки до смъртта изживявания“ Новини за 8

Читатели на Списание 8 споделят „близки до смъртта изживявания“

Книгата на Росица Якобс „Умрях, за да живея" провокира много хора също да споделят своите невероятни истории

Излезе книгата „Умрях, за да живея” Новини за 8

Излезе книгата „Умрях, за да живея"

Вече може да я закупите от нашия онлайн магазин

Сбъдни си желанията Новини за 8

Сбъдни си желанията

В новия брой на Списание 8 – Някои материализират мигновено това, което искат. Как става чудото?

На 10 декември е премиерата на книгата „Умрях, за да живея” Новини за 8

На 10 декември е премиерата на книгата „Умрях, за да живея"

Вече може да я закупите от нашия онлайн магазин

Поръчайте предварително книгата „Умрях, за да живея” Новини за 8

Поръчайте предварително книгата „Умрях, за да живея"

Роси отказва да умре – невероятната история на едно изцеление

Списание 8 на Софийския международен панаир на книгата Новини за 8

Списание 8 на Софийския международен панаир на книгата

На 10 декември ще бъде и премиерата на „Умрях, за да живея" на Росица Якобс

Исихазъм Новини за 8

Исихазъм

В новия брой на Списание 8 – Вкорененият в българските земи дух на вечността

Чудото Живот Новини за 8

Чудото Живот

Излезе новият електронен сборник на Списание 8 със статии за невероятните ни лични истории

Списание 8 на фестивала „Здравей Здраве“ в Благоевград Новини за 8

Списание 8 на фестивала „Здравей Здраве“ в Благоевград

Ще можете да чуете лекция на главния ни редактор и да попълните колекцията си от броеве

Пророчески сънища Новини за 8

Пророчески сънища

В новия брой на Списание 8 – Бъг в Матрицата или достъп до колективното несъзнавано, те са част от живота ни и можем да ги използваме

Нови книги на Христо Нанев в нашия магазин Новини за 8

Нови книги на Христо Нанев в нашия магазин

Регресията е мощен инструмент, чрез който се пътува до неразгаданото в душата, до нейните бездни и мистика

Деца феномени Новини за 8

Деца феномени

В новия брой на Списание 8 – Българчета четат и рисуват със завързани очи, получават отговори на всеки въпрос. Тук ли е шестата раса?