
Норман Казънс е един от бащите на днешната смехотерапия. Познат е на
света преди всичко като „човека, който разсмя смъртта“. Неговата книга се е превърнала в наръчник за необичаен поглед към тежката болест, която може да бъде победена напук на всякакъв уж здрав разум.
Представяме ви откъс от нея
... В тази книга се разказва за тежка болест. Много години се боях да пиша за това, защото не исках да вселявам лъжлива надежда. Освен това знаех, че един случай не означава много в сериозните медицински изследвания и често се оценява като „анекдотичен“. Обаче моят опит от време на време се споменаваше в масовата преса, включително и в медицинската. Получавах писма, в които ме питат истина ли е, че с помощта на смеха съм се избавил от болест, която едва не ме направи инвалид и която лекарите считаха за нелечима. Затова реших, че трябва подробно да разкажа за историята на моето заболяване.
... В тази книга се разказва за тежка болест. Много години се боях да пиша за това, защото не исках да вселявам лъжлива надежда. Освен това знаех, че един случай не означава много в сериозните медицински изследвания и често се оценява като „анекдотичен“. Обаче моят опит от време на време се споменаваше в масовата преса, включително и в медицинската. Получавах писма, в които ме питат истина ли е, че с помощта на смеха съм се избавил от болест, която едва не ме направи инвалид и която лекарите считаха за нелечима. Затова реших, че трябва подробно да разкажа за историята на моето заболяване.
През август 1964 г., след като се върнах от задгранична командировка, почувствах леко неразположение. Първо вдигнах температура, после се появиха болки в цялото тяло. Състоянието ми бързо се влоши, а след седмица вече ми беше трудно да си движа врата, да ходя, да мърдам пръсти, да вдигам ръцете си. Моят доктор – Уилям Хитциг – извика специалисти от рехабилитационната клиника на Хауърд Ръск в Ню Йорк. Те потвърдиха и уточниха диагнозата: анкилозиращ спондилоартрит (болестта на Бехтерев). Това означаваше, че съединителната тъкан в гръбнака е започнала да се разрушава.
Попитах доктор Хитциг какви са изгледите за пълно оздравяване. Той откровено ми призна, че един от специалистите му е казал, че са 1 на 500. Същият отбелязал, че той лично никога не се е сблъсквал със случаи на оздравяване при поражение на цялото тяло. Това ме накара сериозно да се замисля. Досега оставях на лекарите да се безпокоят за моето състояние. Но сега трябваше аз да действам. Беше ми пределно ясно, че ако искам да съм този един от петстотин, е най-добре аз самият да предприема нещо, а не да бъда безучастен наблюдател.
Аз знаех: за да се бори с артрита (а и с всяка друга болест!), особено в тежка форма, ендокринната система и най-вече надбъбречните жлези трябва да работят на пълна мощност. Как да постигна това? Спомних си, че преди повече от десет години четох класическата работа на Ханс Селие „Стресът на живота“. Той доказал, че адреналиновото изтощение може да бъде предизвикано от душевно напрежение, каквито са раздразнението или потисканият гняв. Той подробно проучил вредното въздействие на отрицателните вътрешни вълнения върху биохимичните процеси в тялото. Зададох си въпроса: как влияят положителните душевни преживявания? Ако отрицателните предизвикват нежелателни изменения в тялото, не могат ли положителните да въздействат благоприятно на биохимичните процеси? Не може ли любовта, надеждата, вярата, смехът и волята за живот да станат най-доброто лекарство?
Или такива промени са възможни само към влошаване? Ясно е, че да накараш да „работят“ положителните емоции съвсем не е толкова просто, като да натиснеш копчето на лампата. Но разумно влияние над тях би могло да даде благотворно въздействие върху тялото. Понякога е достатъчно просто да замениш тревогата с вяра в живота. В главата ми започна да се създава план, измислях къде да търся целителните положителни усещания и ми се прииска да обсъдя това с моя лекар. Доктор Хитциг оцени високо моята воля за живот. По негово мнение е изключително важно човек да не спира да вярва в успеха и да се надява да оздравее.
Веднага, още преди да напусна болницата, започнахме осъществяването на нашия план. Първата задача пред нас беше използване на положителните чувства за задействане на биохимичните реакции в тялото. Да се надявам, да обичам и да вярвам – удаваше ми се достатъчно лесно, но що се отнася до смеха... Когато лежиш неподвижно, прикован към леглото, и всяка костица, всяка ставичка е източник на болка и страдание – в това определено няма нищо смешно. Разработих цялата програма и смятах, че е по-добре да започна от комедийни филми.
Сработи! С радост установих, че десет минути неудържим до колики смях подействаха обезболяващо и това ми позволяваше да поспя два часа без болка. Когато болкоуспокояващото въздействие на смеха отмина, отново пуснахме проектора. Понякога медицинската сестра ми четеше хумористични разкази.
Дали оздравях напълно? Година след година подвижността се увеличаваше. Болките като цяло изчезнаха, останаха само неприятните усещания в коленете и в едното рамо. Металният корсет беше захвърлен като ненужен. Нямаше ги вече мъчителните пристъпи в китките, когато посрещах с ракетата тенис топката или когато играех голф. Вече можех да яздя кон, без да се страхувам, че ще падна, и да държа кинокамера здраво в ръцете си. Мечтата ми се осъществи – отново свирех токата и фуга в ре минор на Бах, макар че сега ръцете ми бяха не толкова послушни като преди. Вратът ми отново се завърташе на всички страни въпреки прогнозата на специалистите, че процесът е необратим и ще ми се наложи да се примиря с това, че шията ми ще е слабо подвижна.
Често ме питат как съм се отнесъл към „присъдата“ на специалистите, които твърдяха, че болестта ми е прогресираща и неизлечима. Отговорът е прост. Не се поддадох на страха, отчаянието и ужаса, съпровождащи болестите, които не дават (както ни се струва) възможности за излекуване. Няма да се правя, че не съм разбирал колко тежко е било положението или че винаги съм бил във весело настроение и ми е било леко на сърцето. Ако лежиш неподвижно, като не можеш да помръднеш дори пръст, то, искаш или не, се замисляш над заключението на лекарите. Но дълбоко в душата си знаех, че имам надежда и бях уверен, че ще наклоня везните в своя полза.
Научих се да вярвам в способностите на човека – дори когато прогнозите изглеждат напълно безнадеждни. Жизнената сила е най-загадъчната сила на земята. Уилям Джеймс твърди, че хората са свикнали да се самоограничават до предела, който сами си поставят. Може би тези граници се разширяват, когато ние по-дълбоко опознаваме резервите на човешката психика. Когато попълним знанията си за нейните възможности, изкуството на изцелението ще стане много по-съвършено.
Кой е Норман Казънс?
Книгата ще помогне на хиляди да намерят пътя към своето здраве и да не
се предават, когато попаднат в сложна ситуация. Това е истинската
история на човек, победил болестта въпреки отчайващите прогнози.
История, която вдъхновява със своята искреност и честност, със своето
послание към хората. „Аз се научих да вярвам в способностите на човека – казва Норман Казънс. – Дори тогава, когато прогнозите изглеждат
изключително безнадеждни.“

Историята му е неговият път към желаната цел. Затова тя ще е изключително полезна за
всички, които искат да реализират мечтите си. Начинът, по който Казънс
побеждава в неравната битка с болестта, е универсален за постигането на
успех във всички сфери.
Философията на
Казънс го превръща в победител във всичко, с което се захване. През 1942 г. той става главен редактор на изданието за литературна критика
Saturday review и е негов легендарен ръководител в продължение на 30
години. По феноменален начин успява да увеличи тиража над 30 пъти - от
скромните 20 хиляди в началото, изданието става едно от най-успешните в
САЩ с 650-660 хиляди продадени списания седмично през 1971 г.
Този невероятен резултат се дължи най-вече на гражданската позиция на
Казънс, който е яростен защитник на тезата САЩ и СССР да започнат
незабавни преговори за ядрено разоръжаване.
В началото на 60-те години светът е пред ядрена война заради Карибската криза. За да подпомогне трудния диалог между враждуващите страни,
журналистът влиза в ролята на неофициален посланик. В разгара на
Студената война той умело посредничи между Белия дом, Кремъл и Светия
престол. В резултат на совалките му се стига до историческо
споразумение, което постановява, че могат да се провеждат ядрени опити
единствено под земята. По този начин ядреният конфликт е избегнат, а
благодарение и на Казънс това става първият голям пробив в отношенията
между САЩ и СССР. На практика той е човекът, помогнал на човечеството да се избегне трета световна война.
Заради изключителната му роля на защитник на мира, американският президент
Джон Кенеди и папата лично благодарят на Казънс. През 1963 г. той
получава и престижната наградата за мир на името на Елинор Рузвелт.
Неуморните му усилия за ядрено разоръжаване не остават незабелязани и
от бащата на съвременната физика Алберт Айнщайн. Геният лично се обажда
на Казънс, за да го покани в Принстънския университет да дискутират
ползите от ядреното разоръжаване.
По-късно журналистът е поканен и като гост професор във Факултета по
медицина към Калифорнийския университет, за да проучва различните
биохимични процеси, които създават емоциите в човешкия организъм. Тезата на Казънс е, че именно в тях е ключът към пълното излекуване.
В резултат на тези изследвания и на собствения си опит в борбата с
коварната болест, Казънс пише две книги, които стават истински
бестселъри.
Това е историята на човек,
който печели всички битки в живота си. Това прави книгата настолна за
всички, които искат да поемат отговорност за своето здраве, да имат
действаща вяра в доброто и могъща воля за живот.
Историята, описана тук, е истинската причина за възникването на науката гелотология, която изучава въздействието на смеха върху здравето.
Затова Норман Казънс завинаги ще бъде запомнен като „Човекът, който
разсмя смъртта“.
Години след издаването
на книгата може да се каже, че той е и човекът, спасил, въодушевил и
помогнал не само на пациенти с различни заболявания, но е и човекът,
насочил вниманието на медици от цял свят към едно ново лекуващо средство – смеха.
Днес почти няма страна, в
която доктори да не помагат на пациентите си да се разсмеят, за да
победят в неравната битка с болестта.
България също е част от този процес. С помощта на курс по смехотерапия
се лекуват болести като захарен диабет, заболявания на щитовидната
жлеза, депресия, безплодие, високо кръвно налягане. Могат да се облекчат състоянията при тумори и кисти, да се преодоляват много сериозни
заболявания. Книгата обогатява, повдига духа и предизвиква желание за
действие.
В нея авторът изследва такива
актуални въпроси като дълголетието, ролята на хумора, какво точно
представлява болката и др. Той доказва с различни примери, че организмът има всичко необходимо, за да се изцели сам.
„Историята започна, когато реших, че дори най-опитните медицински
експерти не знаят достатъчно, за да могат да осъдят човек на
обездвижване и смърт. Надявам се, че оттук нататък лекарите ще бъдат
изключително внимателни, когато говорят с пациентите си", казва Казънс.