Учени от Масачузетския технологичен институт са създали нов тип наночастица, която може да направи безопасни и по-ефективни ваксините срещу болести като ХИВ и малария. Технологията дава надежди и за създаването на имунизация дори срещу някои онкологични заболявания.
Новите частици, представени във февруарския брой на Nature Materials, се състоят от микроскопични мастни сфери, които могат да "носят" синтетични протеини, обикновено произвеждани от вируси. Те предизвикват реакция на имунната система, подобна на тази от живите ваксини, но много по-безопасна и контролируема, твърди Дарел Ървин, автор на изследването.
В момента учените правят изследвания с мишки, за да разберат способността на наночастиците да доставят експериментална ваксина срещу малария.
Когато създават нова имунизация учените се опитват да предизвикат реакция или при T-клетките, които атакуват инфектирани с вируса клетки на тялото, или B-клетките, отделящи антитела срещу вируса или бактерията.
За болести, при които патогенът се намира вътре в клетката, като ХИВ, е нужна силна имунна реакция от Т-клетки. Най-добрия начин те да бъдат провокирани е чрез инжектиране на убит или слаб вирус, но това не може да бъде направено с причинителя на СПИН, тъй като засега учените не могат да го превърнат в безобиден.
За да не се налага да използват живи вируси, учените работят върху синтетични ваксини. Макар и да са по-безопасни, до момента те не предизвикват много силна реакция при Т-клетките. От скоро опитите са насочени къмв това ваксината да стане част от мастни частици, наречени липозоми. Те могат да предизвикат реакция в Т-клетките, като "опаковат" протеина в частичка, която прилича на вирус. Липозомите обаче не са особено стабилни попаднат ли в кръвта или други телесни течности.
Ървин решава да опита да "опакова" многобройни малки липозоми в концентрични сфери. Това прави структурата по-стабилна след инжектирането й. Веднъж след като наночастичките са погълнати от клетката, те се разпадат бързо и освобождават ваксината, като по този начин предизвикват реакция в T-клетките.
При експерименти с мишки учените са успели да предизвикат силна реакция и след имунизацията до 30% от Т-клетките били активни към протеина във ваксината. Това е една от най-силните реакции, предизвиквани до момента, като е сравнима с тази на живите вируси, но много по-безопасна.
Източник: Science Blog