В нашето време на фалшификации, когато вярата на някои хора в литературата може да се разклати, Памук предлага нещо истинско, пише "Обзървър" за турския писател. Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. Носител е на Нобеловата награда за литература за 2006 г. Обявявайки решението си, което носи на Памук 10 млн. шведски крони (1.36 млн. долара), Шведската академия се мотивира така: "Търсейки меланхоличната душа на своя роден град, Памук разкри нови символи в сблъсъка и преплитането на културите". Памук е първият автор в мюсюлманския свят, който осъди кампанията срещу Салман Рушди. Орхан Памук е лауреат на „Наградата за мир“ за 2005 г., присъждана от организацията на германските книготърговци, на наградата на в. „Индипендънт" за най-добър чуждестранен роман за „Бялата крепост", на френската награда „Най-добър чуждестранен роман" за „Името ми е Червен" и още много други. През 2005 г. сп. „Тайм" включва Орхан Памук в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света. Да си припомним някои мисли на Памук, които навеждат на размисъл.
- Въпросът е да вярваш, както вярват бедняците, да се превърнеш в един от тях. Да ядеш като тях, да живееш като тях и ако се смееш на онова, на което се смеят те, ако те гневи онова, което гневи и тях, едва тогава би могъл да повярваш в техния Аллах. Въпросът за Аллах е еквивалентен на осъзнаването, че това не е проблем на разума и на вярата, а е проблем на начина на живот.
- Не можеш да се качиш на кораба на живота, да предприемеш това еднопосочно пътуване веднъж и после, когато свърши, да го повториш, но с книга в ръка, независимо колко сложна или трудна за разбиране е тя, след като я свършиш, можеш, ако желаеш, да се върнеш в началото, да я прочетеш отново и така да разбереш трудното, а с него да разбереш и самия живот.
- И по цял ден слушам радио „Байрак“. И като ми влезе в главата някоя извършена срещу вярващите несправедливост, и понеже, учителю, живея в демократична държава и понеже съм свободен човек, който се вслушва в гласа на разума, хващам автобуса и заминавам, без значение къде се е случило това в Турция, изправям се пред човека, дето ми е влязъл в главата, и право в очите го питам за тая несправедливост. Ето защо, учителю, моля да ми отговорите на един въпрос. Повелята на държавата по-висша ли е от повелята на Аллах?
- Добрият актьор представлява трупалите се с години, със стотици години сили на историята, сбутани в някой ъгъл, разпукали се, но успели да се измъкнат наяве и останали без изказ. В най-затънтените кътчета, из най-неведомите пътища, насред най-отдалечените сцени той цял живот търси гласа, който да го дари с действителната свобода. Открие ли го, трябва безстрашно да продължи докрай.
- Снегът валеше невероятно бавно, на Ка му се привидя, че снежинките са окачени във въздуха. Това усещане за забавеност пораждаше впечатлението, че времето е спряло...
- Ще проумееш най-сетне, че еднаквото мислене на хората е причина за всичките злини по света, сиреч за това, че бедните са тъй бедни и глупави, а богатите тъй богати и умни, за грубостта, жестокостта и бездуховността, сиреч за всяко нещо, предизвикващо у тебе желание да умреш и да се чувстваш виновен. Ти вече предусещаш, по-добре ще ти е, ако си зъл и неморален тук, където всеки оглупява и умира, преструвайки се на морален.
- Животът е кратък и трябва да уважаваме всеки миг от него.
- Не взимайте всичко чак толкова на сериозно. Не е ли животът красив? Обърнете внимание на подробностите, най-важното нещо в живота е щастието, възможността да оцелеем в това нетолерантно общество, което сами си създадохме.