Робърт Пен Уорън (24 април 1905 – 15 септември 1989) е американски поет, романист и литературен критик. Най-известният му роман е „Цялото кралско войнство" („All the King's Men"), награден с Пулицър през 1947 г. Уорън печели още две награди Пулицър, за поезия - през 1958 г. за „Promises: Poems", и през 1979 г. за „Now and Then". Робърт Пен Уорън е единственият писател, печелил тази награда и за проза, и за поезия. Цитатите по-долу са от романа „Цялото кралско войнство".
- Този, който те обича, те откъсва от огромните залежи праисторическа глина - човечеството, за да сътвори от нея нещо, и ти - безформено парче от тази глина, се чудиш, искаш да разбереш в какво са те превърнали. Но в същото време, обичайки някого, ставаш одушевен, преставаш да си част от еднородната праобщност, в теб се вселява животът и това е твоето начало. Ти създаваш себе си сътворявайки другия, който на свой ред е сътворил теб, избрал е теб, парчето глина от общата маса. Така всъщност се получават двама „Ти" – единият, който ти създаваш сам влюбвайки се, и вторият – когото създава твоят любим обиквайки те. И колкото по отдалечени са един от друг тези две твои същности, толкова по натегнато скърца света около своята ос. Но ако твоята любов и любовта към теб са съвършени, пропастта между твоите две „Ти" изчезва и те се сливат. Те съвпадат напълно, те са неотличими като две изображения в стереоскоп.
- - Доброта. Да, най-проста и обикновена доброта. Но нея от никого не можеш наследи. Трябва сам да я създадеш, докторе. Ако ти е нужна. И трябва да я създадеш от злото. Да, от злото. И знаеш ли защо, докторе? — Той се надигна на разнебитеното кресло и се наведе напред с подпрени на коленете длани и отворени навън лакти, с изпъната шия и паднала над очите коса, изпод която заби поглед в лицето на Адъм. — Да, от злото — повтори той. — И знаеш ли защо? Защото няма от какво друго да я създадеш.
- За да откриете нещо, каквото и да е, велика истина или изгубени очила, трябва по-напред да вярвате, че ще имате предимство от откриването му.
- Теорията за моралния неутралитет на историята – можете да я наречете и така. Процесът като такъв не е нито нравствен, нито безнравствен. Можем да оценяваме резултатите, но не и процеса. Безнравственият фактор може да доведе до нравствен резултат. Нравственият фактор може да доведе до безнравствен резултат. Може би само като заложи душата си човек получава властта да твори добро.
- Ако родът човешки нищо не помнеше, той би бил съвършено щастлив. Някога следвах в университета и това е май единственото, което отнесох оттам със себе си.
- Да, аз съм историк, забрави ли? А на нас, историците, ни се полага да знаем, че човекът е сложно нещо и че той не е нито лош, нито добър едновременно, а лошото излиза от доброто, а доброто – от лошото, и самият дявол не може да се оправи с това къде е краят и къде – началото.
- Законите са панталони, купени на момченцето миналата година, а ние винаги сме в тази година и панталоните се цепят по шевовете и окъсяват до глезена. Законите са винаги тесни и къси за подрастващото човечество. В най-добрия случай можеш нещо да извършиш, а после да измислиш подходящ за този случай закон, но до момента, когато той попадне в книга, на теб вече ще ти е нужен нов.
- Ако чакаш нещо твърде дълго, с теб нещо се случва. Ти се превръщаш в този и само в този, когото си искал да станеш и в нищо повече, защото си платил твърде висока цена – твърде дълго очакване, твърда дълга жажда, твърде дълги усилия.