Подкрепете ни!




Наука2 март 2017

Първият златодобивен рудник в Европа бил в България

Археологическият музей показва съкровища във Виена

На 6 март 2017 г. (вторник) в Kunsthistorisches Muzeum във Виена се открива изложбата „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа". Изложбата ще бъде отворена за посетители до 25 юни 2017 г.

През есента тя ще бъде представена и в Националния археологически музей (срещу президентството) с леко изменен вид, с по-сериозен акцент върху бронзовата епоха. 

Вижте част от експонатите в изложбата тук.

Изложбата проследява развитието на металургията през бронзовата епоха (от втората половина на III хил. пр. Хр. до 13 в. пр. Хр.) и по-конкретно изработката на предмети от злато и бронз и тяхното място в социалния и религиозния живот на хората, обитавали българските земи. Тя включва 333 находки, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити. 

„Ада тепе е единственият известен досега рудник от бронзовата епоха за добив на благородни метали в Европа. Изложбата е първата по рода си, която осъществяваме извън пределите на България. С нея показваме на света развитието на културата и цивилизацията по нашите земи през бронзовата епоха", коментира доц. Христо Попов, заместник-директор на НАИМ при БАН, ръководител на археологическите проучвания при Ада тепе и куратор на изложбата от българска страна. 

Акцентът на изложбата е комплексът находки от златодобивния рудник Ада тепе, намиращ се край Крумовград – каменни сечива за добив и преработка на злато, характерни за епохата керамични съдове, предмети от ежедневния бит на древните рудари и други. Най-впечатляващата  находка, представена във Виена, е уникалното съкровище от Вълчитрън, което се състои от 13 предмета, съдове и капаци, изработени от масивно злато. Представени са още златни накити от ранната и средната бронзова епоха - съкровището от Свищов, комплексите от некрополите при Дъбене, Изворово, Трояново и Овчарци. 

Редица експонати разкриват как се е произвеждал и използвал основният метал от тази епоха – бронзът. За отливането на бронзови сечива, оръжия и други предмети са служели каменните калъпи. Образци от тях са показани с две колективни находки – от Побит камък, Разградско, и Могилица, Смолянско. Самите изделия са представени от колективната находка от бронзови кухи брадви и сърпове от Върбица, Плевенско, и от Овча могила, Великотърновско, както и от няколко бронзови рапири, мечове и двойни брадви.    

Изложбата разказва още за употребата на златото в по-късни времена чрез представените златна погребална маска от могила Светицата, части от комплекта златни накити от некропола при Свещари  и пълния комплект накити от Рациария. 

В знак на добра воля Австрийската академия на науките отговаря на българския жест, като изпраща в България златното съкровище от Надсентмиклош - представител на най-големите ранносредновековни съкровища в Югоизточна Европа. То ще бъде изложено в зала Трезор на Националния археологически институт с музей от 6 април до 30 юни 2017 г.

Една от популярните теории за съкровището от Надсентмиклош е, че е свързано с Първата българска държава, вероятно с „управителите" на северозападния отвъддунавски комитет на България, днешен Банат, и средновековната българска крепост Морисена, в близост до която е намерено. Датира се в ІХ в.

Източник: НАИМ
Айнщайн: Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога Наука

Айнщайн: Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога

Макс Плант: Не съществува материя сама по себе си, тя произхожда и съществува само чрез една Сила

В най-старата известна галактика във Вселената има кислород Наука

В най-старата известна галактика във Вселената има кислород

Светлината, идеща оттам, достига до нашата слънчева система за над 13,4 милиарда години.

Шансът опасният астероид да удари Луната е 1 към 25 Наука

Шансът опасният астероид да удари Луната е 1 към 25

Напълно отпадна вероятността Земята да пострада пряко от 2024 YR4

Откриха биологичната основа на преживяванията, близки до смъртта Наука

Откриха биологичната основа на преживяванията, близки до смъртта

Усещанията извън тялото са свързани с повишени нива на допамина, серотонина и ендорфините, твърдят учените

При физическо изтощение мозъкът ни започва да се самоизяжда Наука

При физическо изтощение мозъкът ни започва да се самоизяжда

Какво е метаболитна миелинова пластичност?

Защо умните хора предпочитат самотата Наука

Защо умните хора предпочитат самотата

Те се чувстват по-добре в града и ако не се срещат много често с приятели…

Парализиран мъж се изправи след лечение със стволови клетки в Япония Наука

Парализиран мъж се изправи след лечение със стволови клетки в Япония

Трансплантираните клетки са от възрастен донор, но са препрограмирани да се държат като ембрионални

Австралиец e първият в света, изписан от болницата с титаново сърце Наука

Австралиец e първият в света, изписан от болницата с титаново сърце

Пациентът е и с рекорд за най-дълго оцелял с изкуствено сърце - над 100 дни

Четиримата от космическата станция благополучно се върнаха на Земята Наука

Четиримата от космическата станция благополучно се върнаха на Земята

Суни Уилямс с рекорд сред жените астронавти за най-дълго пребиваване в открития Космос

Флеминг открива пеницилина случайно през 1929 г. Наука

Флеминг открива пеницилина случайно през 1929 г.

9 години по-късно лекарството започва да се прилага в медицината

Европейците са били доста мургави до римско време Наука

Европейците са били доста мургави до римско време

Яденето на риба може да е било причината да останем с по-тъмна кожа за по-дълго време

Хипотеза: Магнитното поле е нестабилно и заради потънали континенти Наука

Хипотеза: Магнитното поле е нестабилно и заради потънали континенти

Структурите са на 3000 км дълбочина и не са резултат от големия сблъсък преди 4,5 млрд. г.

Учен се обрича на смърт от комар в името на науката Наука

Учен се обрича на смърт от комар в името на науката

Мнозина са пожертвали живота си, за да се докаже връзката между маларията и нейния приносител

Върнаха към живот замръзнал преди 46 000 години червей Наука

Върнаха към живот замръзнал преди 46 000 години червей

Природата пази видовете си и им дава възможност да оцеляват в хилядолетни ледове и в горещи пясъци