Георги Георгиев Джагаров (14 юли 1925 г. - 30 ноември 1995 г.) е български поет и драматург, в продължение на 18 години заместник-председател на Държавния съвет. Автор е на пиесата „Прокурорът" и на няколко стихосбирки. На 13 юни 2004 г. Съюзът на българските писатели учредява на негово име наградата за патриотична поезия „Георги Джагаров". Наградата се връчва ежегодно на 14 юли. Тя е била връчвана през годините на Михаил Белчев, Ваня Петкова, Ивайло Балабанов, Минчо Минчев, Никола Инджов, Филип Хорозов, Надя Попова, Петър Андасаров, Ивайло Диманов, Матей Шопкин, Христо Ганов, Драгомир Шопов, Андрей Андреев. До дни ще стане ясен тазгодишният носител на литературната награда.
Сред най-известните творби на Георги Джагаров е стихотворението му „България". Нека си припомним неговата музика в мерена реч.
БЪЛГАРИЯ
Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.
Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.
Земя, като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaгян.
Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.
И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.
Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема
Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!
