Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Adieu ma Puppele

Из писмото на Ален Делон до мъртвата му любима

Снимки: kinopoisk.ru
Снимки: kinopoisk.ru
 
Снимки: kinopoisk.ru
 
На 8 ноември 1935 година е роден големият френски актьор Ален Делон. „Двама мъже в града", „Борсалино", „Смъртта на един негодник", „Басейнът", „Гепардът", „Черното лале" и много други са заглавия на филми с участието на Ален Делон, които женската част от човечеството обожаваше да гледа. На рождения ден на чаровника от големия екран и любимеца на няколко поколения зрители, избираме да си го припомним в житейската ролята на опечален мъж, загубил внезапно любимата си. Тези редове са писани в последните дни на май 1982 година, след като Роми Шнайдер, с която са били заедно 5 години, се самоубива.

  • "Гледам те как спиш. Аз съм при теб, до твоето смъртно ложе... Казвам ти сбогом, най-дългото сбогом, моя кукличке. Аз винаги те наричах така. Не гледам цветята, а твоето лице и си мисля, че си красива, че може би никога не си била толкова красива. Мисля си също, че за първи път в живота си те виждам толкова ведра и спокойна. Като че ли една нежна ръка е изтрила от лицето ти всички грижи и страхове. Гледам те как спиш. Казват ми, че си мъртва. Мисля си за теб, за мен, за нас. Колко съм виновен? Човек си задава този въпрос само пред този, когото е обичал и когото още обича. Това чувство те залива, после затихва и тогава си казваш, че не си виновен, но си отговорен... Аз съм отговорен пред теб. Заради мен миналата нощ твоето сърце спря да бие."
  • „Заради мен, защото преди двайсет и пет години ме избраха за твой партньор в "Кристина"... Не беше влюбване от пръв поглед. По-късно отидох във Виена, където се снимаше филмът. Там се влюбих безумно в теб. И ти се влюби безумно в мен. Често сме си задавали вечния въпрос на влюбените: "Кой се влюби пръв? Ти или аз?" Брояхме едно, две, три и си отговаряхме: "Нито ти, нито аз! Влюбихме се едновременно!"  Господи, колко млади и щастливи бяхме! В края на снимките ти казах: "Ела да живееш с мен във Франция." И ти веднага ми отговори: "Искам да живея с теб във Франция." Спомняш ли си? Семейството ти, родителите ти полудяха. Цяла Австрия, цяла Германия се възмути. Нарекоха ме узурпатор, похитител на деца. Обвиниха ме, че съм отвлякъл "императрица Сиси". Аз, един, французин, който не знаеше нито дума немски. И ти, кукличке, която не знаеше и дума френски. В началото се обичахме без думи."
  • „...ние играехме театър във Франция. Режисьор беше Висконти. Той казваше, че си приличаме, че когато свием вежди от гняв, страх или тревога, между тях се появява едно и също V. Той го наричаше "Рембрандовото V", казваше, че то личи на автопортретите на художника. Гледам те как спиш. "Рембрандовото V" е изчезнало. Ти вече не се боиш, вече не си нащрек, защото вече никой не те преследва. Ловът свърши и ти си почиваш. Продължавам да те гледам. Познавам те така добре. Зная коя си и защо си мъртва...“
  • „...Как да обясня на "другите" коя беше всъщност ти и кои сме ние - "актьорите"! Как да им обясня, че ние от непрекъснатото играене, интерпретиране, от влизането в чуждата кожа понякога забравяме кои сме и се чувстваме изгубени. Как да им кажа колко е трудно и каква сила на характера и каква уравновесеност са нужни на човек, за да запази достойнството си и да продължи да ходи с високо вдигната глава! Но тази вътрешна стабилност къде да я намериш в този свят, в свят като нашия, в този цирк, в който ние сме жонгльори, клоуни, акробати, позлатени от светлината на прожекторите? Ти казваше: "В живота си не умея нищо, но в киното мога всичко"... Не, "другите" не могат да разберат това. Не могат да разберат, че колкото по-голям актьор ставаш, толкова по-непригоден си за живота. Гарбо, Мерилин, Рита Хейуърт... "
  • „...Но "митът" е само една фасада, един ореол. Мит е кралят, принцът, Сиси, мадам Ано, чайката... Но вечер митът се прибира вкъщи. Тогава той е само Роми - една жена, чийто живот те не разбират, с която се отнасят лошо и която вестниците преследват и нападат. Тогава самотата погубва мита. Митът се превръща в страх. И колкото повече човек сам осъзнава това, толкова повече се оплита в мрежата на алкохола и успокоителните. И тази зависимост става навик, след това необходимост. После човек вече не може без това и сърцето спира, защото е твърде уморено, за да бие. Това сърце беше много дълго малтретирано и отблъсквано. То беше сърцето на жена, която прекарва вечерите сама с чаша в ръка. Казват, че отчаянието от смъртта на Давид те е убило. Не, лъжат се. То не те уби, то само те довърши."
  • „...Ти добре знаеше, че с едната ръка съдбата ти отнемаше това, което ти даваше с другата. Живяхме един до друг повече от пет години. Ти с мен. Аз с теб. Заедно. После животът... Нашият живот, който не засяга никого, ни раздели. Но ние не прекъснахме връзката си. Да, точно така, ние се стремяхме един към друг..."
  • „После през 1968 г. дойде ред на "Басейнът". Срещнахме се отново, за да работим. Аз дойдох да те взема от Германия и се запознах с твоя син Давид. След нашия филм ние се чувствахме като брат и сестра. Между нас нямаше страст и всичко беше ясно. Имаше нещо по-добро: нашето кръвно приятелство, приликата между нас, думите, с които се разбирахме."
  • „Гледам те как спиш. Вчера ти беше още жива. Отново съм сам. И си казвам: ти ме обичаше. Аз те обичах... Моя кукличке, продължавам да те гледам. Искам да те изпия с поглед и отново да повтарям, че никога не си била толкова хубава и спокойна. Почивай си. Аз съм тук. Научих малко немски с теб. Ich liebe dich. Обичам те. Обичам те, моя кукличке." 
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане