Наука07 декември 2017

Затвора треперел позорно и мрака ударил на бег...

На 7 декември 1909 г. е роден големият български поет Никола Вапцаров

По повод 108 години от рождението на Никола Вапцаров, на 7 декември 2017 г. от 17 ч в къща музей „Никола Й. Вапцаров" – София (ул. "Ангел Кънчев" № 37) Националният литературен музей организира литературна вечер под надслов „За него – живота…". В музея е подредена камерна изложба с най-ценните дарения, постъпили през последните години: тетрадката „Сампа" с преписи на седем Вапцарови творби, правени в затворническата килия; архив и книги на Иван Пейчев и Младен Исаев; снимка на Йонко и Никола Вапцарови с капитан Борис Цанков на царската моторница в Евксиноград, портрет на поета от проф. Иван Димов и др. На дарителите ще бъдат връчени благодарствени грамоти.

На събитието ще бъде представена книгата на литературния критик и историк Петко Тотев „Бих влезнал във взривна ракета...", а стихове от и за Никола Вапцаров ще рецитират неговата племенница – режисьорката Мая Вапцарова, поетите Георги Константинов, Петър Анастасов и др.


Песен  за човека


Ние спориме
        двама със дама
                на тема:
„Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете —
тропа, нервира се,
                даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
                                от ропот
и град от словесна
                        атака.
— Почакайте — казвам, — почакайте,
                                                        нека… —
Но тя ме прекъсва сърдито:
— Ах, моля, запрете!
                                Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
                насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
        на черква отишъл
                        подире
и… после му станало леко. —
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
        понакуцвам
                в теория
и рекох полека,
                без злоба,
                        човешки,
да пробвам със тази история. —
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
                        пари.
Синът ги подушил,
                вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
                        във седмица само
властта го открила и… съд.
Ала във съдът
        не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
                                злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
        човек.
Не зная с каква е
                закваса заквасен,
не зная и как е
                замесен,
но своята участ
        от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
        „Брей, как се обърках
и ето ти тебе
                бесило.
Не стига ти хлеба,
                        залитнеш
                                от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
                                в скотобойна,
въртиш се, в очите ти — ножа.
Ех, лошо,
        ех, лошо
                светът е устроен!
А може, по-иначе може…"
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
                изплаввал чудесен —
и после
        заспивал
                усмихнат…
Но в коридора
                тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. —
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
        „Хайде, стани."
Гледали хората
                тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
                разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
                                на бик.
Но лека-полека
                човека се сетил —
страхът е без полза,
                                ще мре.
И някак в душата му
                        станало светло.
— Да тръгнем ли? — казал.
                        — Добре.
Той тръгнал. След него
                                те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
                        „Веднъж да се свърши…
Загазил си здравата, брат."
Във коридора
                тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
                                а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
                                в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
        тежка,
                човешка,
                        жестока,
                                безока
                                        съдба.
„Тя — моята — свърши…
                        Ще висна обесен.
Но белким се свършва
                        със мен?
Животът ще дойде по-хубав
                                от песен,
по-хубав от пролетен ден…"
Споменал за песен
                        и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
                                тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
                                        но вие
грешите, приятелко, днес. —
Човекът спокойно, тъй — дума
                                                след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
                с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
                треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
        „Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
                                изкусно
през шията, после
                        смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? —
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
„Ужасно! Ужасно! — Разказвате,
                                                сякаш
като че там сте били!"…
Какъв ти тук ужас?! —
                Той пеел човека. —
Това е прекрасно, нали?
Ароматът - най-пряката връзка с миналото ни Наука

Ароматът - най-пряката връзка с миналото ни

Мозъкът ни преплита миризми, спомени и емоции и показва картина, която не винаги е реално преживяна

А при тях е лято... Наука

А при тях е лято...

Астрономическите явления от 8 декември до 7 януари

Половин мозък = цял мозък? Наука

Половин мозък = цял мозък?

Ново изследване доказва удивителните възможности на човешкия организъм за оцеляване

Учени откриха човешки стъпки в следите на мамути отпреди хиляди години Наука

Учени откриха човешки стъпки в следите на мамути отпреди хиляди години

Радарно сканиране позволява да разберем как са взаимодействали древните животни и хората

На Марс откриха признаци на минал живот Наука

На Марс откриха признаци на минал живот

В кратера Джезеро е имало езеро, в което са се вливали реки

Създадоха вирус, който може да убие рака Наука

Създадоха вирус, който може да убие рака

Предстоят експерименти с онкоболни, вирусът ще се вкарва направо в тумора

Разходка по слънчевия диск Наука

Разходка по слънчевия диск

Астрономическите явления от 8 ноември до 7 декември

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза Наука

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза

„Немислими страдания" ни очакват, ако не спрем да раждаме, да ядем месо, да трупаме БВП и да копаем горива

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия Наука

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия

Когато си спомняте и когато си въобразявате, се активират едни и същи мозъчни области

50 години космически изследвания в БАН Наука

50 години космически изследвания в БАН

Институтът по космически изследвания и технологии на БАН отбелязва 50 годишнина от създаването си

За пръв път дами направиха космическа разходка Наука

За пръв път дами направиха космическа разходка

Джесика и Кристина са и в списъка, от който ще бъде избрана първата жена за мисия до Луната през 2024 г.

Могат ли компютрите да пишат книги? Наука

Могат ли компютрите да пишат книги?

На първо време машините ще имитират по-лесно любовните романи и трилърите

Какво им се е случило на мамутите Наука

Какво им се е случило на мамутите

Мащабно изследване за предците на слона разкрива нови гледни точки за изчезването им

Откриха как да регенерират хрущяли Наука

Откриха как да регенерират хрущяли

Това може да доведе до революция в лечението на остеоартрит

Мозъкът ни лъже за смъртта Наука

Мозъкът ни лъже за смъртта

Внушава ни, че умират само другите хора, ние - не