Наука2 януари 2018

Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.

Ние сме онова, което прави от нас любовта

◄ ►

Блага Николова Димитрова (2 януари 1922 г. - 6 юли 1993 г.) е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и втори вицепрезидент на Република България между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г. Романът „Пътуване към себе си" се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение", „Страшният съд", „Лавина" и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице". Из под перото ѝ са излезли най-ефирните шедьоври на българската любовна лирика. Нека си спомним за нейния изключителен талант.

Ние сме онова, което прави от нас любовта.

Срещне те стар познат и се провикне: – Какво става с тебе? Не мога да те позная!

Ние сме онова, което кара другите да кажат: – Не си ти!

Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: – Какво става с мене? Не мога да се позная!

Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.

Ние сме, когато станем своята противоположност.

Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.

Ние сме онова, което прави от нас любовта.

Какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?

Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.

..."Ела" – вика той и това значи буквално "сега", а аз разбирам "завинаги", "почакай" шепне той и това значи буквално "за този миг", а аз разбирам "за всички следващи мигове". "Отивам си" – казва погледа му и това значи "засега", а аз изтръпвам да не би да е "завинаги."

...Колкото повече търсиш единствения, толкова по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от много вярност към единствения ставаш невярна на мнозина. От постоянство в мечтата си ставаш непостоянна в живота...

...Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си...

И най-чудната любов не радва, ако от нея не се роди една детска усмивка, едно дръзко дело или поне една песен.

Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява!

...Страхът от съперницата е като страхът от смъртта. Единственият начин да превъзмогнеш тоя страх е да приемеш и двете като неизбежност. Да погледнеш право в очите на другата и да знаеш, че тия очи могат да ти отнемат неговия поглед завинаги. Това е все едно да имаш сила да погледнеш смъртта в очите...

...Не вървете по утъпкания път на лицемерния морал – той ще ви заведе до развалини! Подсигуряване, обществено мнение, обвързаност, пресметливост, прикритост, принуда – всичко това убива чувството. А чувството е най-нежното цвете, виреещо на грубата земна кора...

Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!

...Чуйте, хора, наведени над коритото на делника! Аз ви извиквам от камбанарията на една рухнала таванска стая:

Човекът започва да става човек!

Сърцето ми започва да бие като камбана:

Покажи ми как обичаш, за да ти кажа какъв си!...

Осъмвам в твоите очи. Те ме открадват наново и цяла ме измислят.

...Само една любов признавам на тоя свят – да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.

Всяка своя грешка пред любовта заплащам с болка...

Стига грабеж на чувства! Любов и забрана – две несъвместимости.

Вие ме осъждате с погледи за моята любов. Вместо аз да ви осъждам за вашата нелюбов и полулюбов.

Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!

Бягайки от любовта, ограбвам чувството и се самоограбвам. Светът обеднява… Нека си разбия главата. Да спя на гол камък. Но да не затъвам в това тресавище на полу-живот, полу-любов, полу-смелост.