Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.

Ние сме онова, което прави от нас любовта

Портрет на Блага Димитрова от Тодор Славчев, 1964 г.Плакат за филма ”Отклонение” по романа на Блага Димитрова, 1967, реж. Гриша Островски, Тодор Стоянов
Портрет на Блага Димитрова от Тодор Славчев, 1964 г.
 
Портрет на Блага Димитрова от Тодор Славчев, 1964 г.Плакат за филма ”Отклонение” по романа на Блага Димитрова, 1967, реж. Гриша Островски, Тодор Стоянов
 
Блага Николова Димитрова (2 януари 1922 г. - 6 юли 1993 г.) е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и втори вицепрезидент на Република България между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г. Романът „Пътуване към себе си" се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение", „Страшният съд", „Лавина" и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице". Из под перото ѝ са излезли най-ефирните шедьоври на българската любовна лирика. Нека си спомним за нейния изключителен талант.

Ние сме онова, което прави от нас любовта.
Срещне те стар познат и се провикне: – Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме онова, което кара другите да кажат: – Не си ти!
Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим: – Какво става с мене? Не мога да се позная!
Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.
Ние сме, когато станем своята противоположност.
Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.
Ние сме онова, което прави от нас любовта.

  • Какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?
  • Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.
..."Ела" – вика той и това значи буквално "сега", а аз разбирам "завинаги", "почакай" шепне той и това значи буквално "за този миг", а аз разбирам "за всички следващи мигове". "Отивам си" – казва погледа му и това значи "засега", а аз изтръпвам да не би да е "завинаги."

...Колкото повече търсиш единствения, толкова по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от много вярност към единствения ставаш невярна на мнозина. От постоянство в мечтата си ставаш непостоянна в живота...

...Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си...
  • И най-чудната любов не радва, ако от нея не се роди една детска усмивка, едно дръзко дело или поне една песен.
  • Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява!
...Страхът от съперницата е като страхът от смъртта. Единственият начин да превъзмогнеш тоя страх е да приемеш и двете като неизбежност. Да погледнеш право в очите на другата и да знаеш, че тия очи могат да ти отнемат неговия поглед завинаги. Това е все едно да имаш сила да погледнеш смъртта в очите...

...Не вървете по утъпкания път на лицемерния морал – той ще ви заведе до развалини! Подсигуряване, обществено мнение, обвързаност, пресметливост, прикритост, принуда – всичко това убива чувството. А чувството е най-нежното цвете, виреещо на грубата земна кора...
  • Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!
...Чуйте, хора, наведени над коритото на делника! Аз ви извиквам от камбанарията на една рухнала таванска стая:
Човекът започва да става човек!
Сърцето ми започва да бие като камбана:
Покажи ми как обичаш, за да ти кажа какъв си!...
  • Осъмвам в твоите очи. Те ме открадват наново и цяла ме измислят.
...Само една любов признавам на тоя свят – да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.
Всяка своя грешка пред любовта заплащам с болка...
  • Стига грабеж на чувства! Любов и забрана – две несъвместимости.
  • Вие ме осъждате с погледи за моята любов. Вместо аз да ви осъждам за вашата нелюбов и полулюбов.
  • Няма щастие, наготово поднесено като сладко от вишни на табличка!
  • Бягайки от любовта, ограбвам чувството и се самоограбвам. Светът обеднява… Нека си разбия главата. Да спя на гол камък. Но да не затъвам в това тресавище на полу-живот, полу-любов, полу-смелост.
  • А какво ще постигнеш? Четвърт час, четвърт близост, четвърт сърце. Ти, която искаше или всичко или нищо…
  • Не се страхувай от риска, страхувай се от сигурността!
  • Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко.
  • Исках да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко.
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане