Лунната сонда LRO (Lunar Reconnaissance Orbiter) направи нови снимки на тайнствената "дупка" в лунната повърхност, която за първи път беше заснета от камерата му през март 2010 г. Но този път слънчевата светлина пада под друг ъгъл и на фотографиите се вижда дъното на пропастта, става ясно от съобщение на сайта на Аризонския университет.
За първи път странното 65-метрово кръгло отверстие в района на Мариевия хълм в Океана на бурите бе видяно от японска сонда. През 2009 г. японски учени в статия в списанието Geophysical Research Letters предположиха, че дупката се е образувала, когато се е срутил таванът на лавова тръба - естествен канал, възникващ от неравномерното изстиване на повърхностните и дълбоките слоеве на потоците лава. По техните изчисления дълбочината е между 80 и 88 метра.
През март LRO направи първите снимки на пропастта, на които тя се вижда като абсолютно черно отверстие. Учените тогава отбелязваха, че обкръжаващите геологични образувания свидетелстват в полза на тезата за "прозорци" в лавна тръба. В околностите й се намират много следи от потоци лава, лунни каньони, напомнящи речни русла, по които преди милиони години е текла лава. Новите снимки са направени под друг ъгъл, така, че лъчите осветяват дъното на пропастта. На тях се вижда сянка под стената. Това значи, че настина става дума са дупка в "тавана" на лавна тръба, която води към обширно пространство под повърхността.
Според учените в бъдеще такива лавови тръби могат да станат прекрасно място за разполагане на лунните бази - "таванът" им е дебел 20-25 метра и може да се превърне в естествена защита от радиацията, космическите лъчи и метеоритите, ще позволи да се избегнат силните промени в температурата на повърхността.
Космическият апарат LRO беше пуснат от НАСА през юни 2009 г. С негова помощ учените планират да търсят източници на ресурси на Луната, да съставят атлас на радиоактивността на повърхността и подробни триизмерни карти. За година и половина в орбита спътникът успя не само да разгледа земния спътник и да намери върху него водни запаси, но и да открие разнообразни особености на релефа, както и да фиксира най-различни апарати, оставени от предишни изследвания - от американските спускаеми апарати от сериите Ranger и Surveyor през мисията "Аполо" до съветския "Луноход 2".
Снимка от мястото, където е кацнал Аполо 11
Източник: РИАН