Подкрепете ни!




Наука04 май 2013

И преди 200 г. ледниците на Антарктида намалявали

Нови данни оспорват глобалното затопляне

В последните десетилетия глетчерите и ледовете на Антарктика изтъняват, а учените се опасяват, че процесът става все по-интензивен, което би могло в скоро време да доведе до значително повишаване на нивото на Световния океан.

Скорошно изследване на ледени ядки обаче показва, че макар и сериозни, промените не са така драматични, както се предполагаше до скоро и че виновно за тях едва ли е причиненото от човека глобално затопляне. Изводът е на екип от Университета на Вашингтон с ръководител Ерик Стейг – професор по науки за Земята и Космоса.
Досегашни негови проучвания установяват, че значителното затопляне на Антарктика става през 90-те години в отговор на явлението Ел Ниньо в тропическите зони на Тихия океан. 

Новото изследване на Университета на Вашингтон обаче показва, че това затопляне не е по-сериозно от случилото се през други десетилетия – 30-те години на XIX век и 40-те години на ХХ век. И тогава има ясно изразени температурни пикове.

„Ако разгледаме какво се е случвало в тези райони на Антарктика през тези десетилетия ще видим, че тогава регионалният климат там е бил такъв, какъвто е днес. Ледниците са имали същите размери като сегашните и са отстъпвали със същата скорост като днес", казва Стейг.

Изводите му се основават на анализа на ледени ядки от разлом отпреди 2000 г. в Западноантарктическия леден щит, но и от ядки на 200 г. от други райони. Екипът на Стейг установява, че в този период е имало няколко десетилетия, които показват същите климатични особености като през 90-те години. Най-забележително е съвпадението точно с 30-те години на XIX век и 40-те на 20-и, които също са периоди на необичайна активност на Ел Ниньо. Т.е. бързото топене на ледените шапки през 90-те години може въобще да не е необичайно явление, казва Стейг.

Според него казаното до тук обаче не се отнася за Антарктическия полуостров – тази част от ледения континет, която е най-близо до Южна Америка. Там ледът наистина намалява с драматични темпове и това почти сигурно се дължи на затопляне, причинено от човешката дейност.
Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе Наука

Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе

Гигантски звездни петна са причината за намалената светимост на червения свръхгигант

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера Наука

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера

Нова теория за най-големия спътник на газовия гигант може да разреши 20-годишна мистерия

Учени имат напредък в търсене на вечната младост Наука

Учени имат напредък в търсене на вечната младост

Кръвопреливането от по-млади донори не е решение

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“ Наука

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“

Целта на мисията е да открие кога и защо Марс и Земята са поели по различни еволюционни пътища

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации Наука

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации

Теоретично те би трябвало да изпращат радиосигнали поне 100 години

Хюстън, нямаме проблем! Наука

Хюстън, нямаме проблем!

Всичко за историческия полет на ракетата Crew Dragon

Сами ли сме в нашата Галактика? Наука

Сами ли сме в нашата Галактика?

Вероятността да има други цивилизации е огромна. Шансовете ни за контакт с тях обаче са минимални.

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г. Наука

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г.

Амбициозният предприемач започва колонизирането на Червената планета

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX Наука

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX

За пръв път компанията на Илон Мъск ще изстреля двама астронавти в космоса

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата Наука

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата

По-евтини са и по-ефективни от наземните базови станции

Зелени водорасли оцветиха Антарктида Наука

Зелени водорасли оцветиха Антарктида

Учените заговориха за „началото на нова екосистема“

За кого пее славеят до пълна изнемога? Наука

За кого пее славеят до пълна изнемога?

Почти половината от гласовитите мъжкари не успяват да привлекат своя любима

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро” Наука

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро"

Откритието доказва, че прачовеците са навлезли в Европа доста по-рано от известното досега