Наистина ли познавате противоположния пол? (1 част)

Този тест има за цел да ви разкрие какво знаете в действителност за начина, по който общуват мъжете и жените. Въпросите и отговорите са взети от научни изследвания, публикувани в специализираната литература, както и от данните на проучвания на общественото мнение, проведени от „Галъп", „Роупър" и други агенции. В теста са изредени 25. Разпределете нещата, с които сте съгласни, в двете колони - „Вярно“ или „Невярно“. След като отговорите на всички въпроси, сравнете полученото с дадените след теста отговори и коментари, за да видите доколко добре познавате противоположния пол. (Разделили сме теста от книгата на Лилиан Глас „Той каза, тя каза" на две части и го публикуваме с малки съкращения.)

Втора част вижте тук.

Въпроси 1-10

1. Жените притежават по-силна интуиция от мъжете. Те имат шесто чувство, което обикновено се нарича „женска интуиция".

2. По време на делови срещи хората са склонни да изслушват повече мъжете, отколкото жените.

3. Жените са „приказливците". В групови разговори те говорят много повече от мъжете.

4. Мъжете са „скоростно приказващите". Те говорят много по-бързо от жените.

5. Мъжете са по-открити за външната среда. Те използват повече визуалния контакт и са по-дружелюбни при запознанство с друг човек.

6. Жените правят повече комплименти. Те изказват повече похвали, отколкото мъжете.

7. Мъжете прекъсват повече и ще отговорят на въпрос, дори когато не е отправен пряко към тях.

8. Жените издават повече заповеди и изискват повече посредством начина, по който общуват.

9. По принцип мъжете и жените се смеят на едни и същи неща.

10. По време на любовен акт мъжете и жените искат да чуват едни и същи неща от своя интимен партньор.

Отговори на теста

1. НЕВЯРНО. Научните изследвания сочат, че митът за някакво шесто чувство у жената, наречено „женска интуиция", не отговаря на действителността. Затова пък е доказано, че жените обръщат по-голямо внимание на подробностите. Според световноизвестния антрополог Ашли Монтегю жените притежават по-голяма чувствителност и по-изострена различителна способност към цветовите нюанси, отколкото мъжете. Бебетата момиченца са по-чувствителни и откликват повече от момченцата на различните изражения на лицето, както на родителите си, така и на другите хора. Тази разлика се наблюдава и при възрастните и именно с нея се обяснява защо жените долавят много по-точно нечие настроение и емоционално състояние, отколкото мъжете. 

2. ВЯРНО. По време на делови срещи хората изслушват с по-голямо внимание мъжете, отколкото жените. При своето проучване на тема „Различията между половете и слушането с разбиране" Кенет Грюбер и Жаклин Гехелейн откриват, че както мъжката, така и женската аудитория, проявяват склонност да слушат по-внимателно лекторите мъже, отколкото лекторите жени. Освен това аудиторията обикновено възприема и запаметява повече информация от представянията на мъжете, дори ако темата или продуктът са предназначени за жени. Високо поставените, по-детински звучащи женски гласове обикновено „изключват" слушателите.

3. НЕВЯРНО. Точно обратното на общовъзприетия стереотип, мъжете — а не жените — са „приказливците". Редица проучвания — като това на лингвиста Лайнет Хиршман (1974 г.) — показват, че мъжете говорят далеч повече от жените. В действителност жените обикновено задават повече въпроси, докато мъжете по-скоро отговарят, като отговорите им са по-дълги и пространни, отколкото зададените им въпроси. Когато бъдат помолени да опишат някоя картина, жените говорят средно само три минути, докато мъжете говорят средно тринайсет минути, когато описват същата картина. Голям брой изследвания — сред които и тези на Фред Стродбек (1951 г.), на Марион Ууд (1966 г.) и на Марджъри Суокър (1975 г.) — единодушно потвърждават, че в смесени разговори жените говорят много по-малко от мъжете.

4. НЕВЯРНО. Макар редица проучвания да показват, че жените говорят по-бързо, това не означава непременно, че говорят прекалено бързо. Според едно изследване на У. Старкуедър (1973 г.) жените обикновено артикулират по-прецизно и по-бързо, отколкото мъжете. Друго възможно обяснение е, че тъй като мъжете обикновено прекъсват повече, то жените бързат да изкажат информацията, преди да бъдат прекъснати.

5. НЕВЯРНО. Голям брой проучвания показват, че жените, а не мъжете, са по-склонни да използват визуален контакт и любезни изражения на лицето. Едно проучване на д-р Албърт Мърхебиън разкрива, че в ситуации на положителни взаимоотношения жените увеличават своя визуален контакт, докато в подобни случаи мъжете обикновено се чувстват по-неудобно и като цяло намаляват своя визуален контакт. При първа среща между хората - жените обикновено се усмихват в 93% от времето, като едва 67% от усмивките са им върнати от мъжете.

6. ВЯРНО. Редица проучвания сочат, че жените са много по-открити в изказването на похвали и много по-често кимат одобрително, отколкото мъжете. Освен това те използват в речта си много повече комплименти и хвалебствени изрази, както посочва Питър Фолк, който проучва речниковия фонд на мъжете и на жените и публикува резултатите от изследването си в своята книга „Дума игра: какво става, когато хората говорят".

7. ВЯРНО. В 1975 г. в Калифорнийския университет Доналд Цимерман и Кендис Уест провеждат проучване за това колко често мъжете и жените се прекъсват един друг по време на общ разговор. Резултатите сочат, че от 75% до 93% от прекъсванията са направени от мъже. В друго проучване същите изследователи наблюдават единайсет разговора между мъже и жени и откриват, че само в един от тях жена е прекъснала говорещ мъж, докато в останалите десет мъже са прекъсвали говорещи жени. Д-р Цимерман и д-р Уест смятат, че причината, поради която мъжете прекъсват повече, е, че по този начин те налагат един вид надмощие. 

8. НЕВЯРНО. Не жените, а мъжете издават повече заповеди и нареждания, поради което звучат по-взискателно. Според Мери Ричи Кий от Калифорнийския университет, специалистка по женския начин на говорене, жените сякаш „опипват почвата", когато говорят, защото по принцип общуват от позицията на хора, не вземащи решенията. В книгата си „Речта и мястото на жените в обществото" Робин Лакоф разяснява своето класическо заключение за използваните от жените „опашати въпроси", тоест задаването на въпрос посредством въпросителна дума, след като вече е направено твърдение, например: „Днес денят е хубав, нали?". 

9. НЕВЯРНО. Мъжете и жените определено се различават съществено по отношение на своя хумор и на нещата, на които се смеят. Според изследователката Карол Мичъл (резултатите от проучванията ѝ са публикувани в нейния труд „Различните начини, по които се шегуват мъжете и жените", 1985 г.) жените по принцип предпочитат да разказват вицове и шеги, когато се намират в малка, полово еднородна (женска) компания, докато мъжете са по-склонни да разказват вицове и шеги в по-големи, полово разнородни компании. Двете лингвистки Робин Лакоф и Нанси Хенли, независимо една от друга, сочат, че жените разказват вицове и шеги значително по-рядко от мъжете. Проучването на психолога Пол Макгхи (1979 г.) показва, че в повечето случаи хуморът на мъжете е много по-враждебен, обиден и саркастичен от този на жените. 

10. НЕВЯРНО. По време на любовен акт мъжете и жените не искат да чуват едни и същи неща от своя интимен партньор. В едно проучване, което направих по поръчка на телевизионния канал „Плейбой", задавахме на хората въпроса какво биха искали да чуват по време на любовен акт. Като цяло жените искаха интимният партньор да им казва, че са хубави и че ги обича, докато мъжете искаха интимната партньорка да им казва, че са страхотни в леглото и че ѝ доставят голямо удоволствие. В едно скорошно проучване на общественото мнение, което поръчах на „Галъп" специално по повод написването на тази книга, открих, че едва 30% от запитаните мъже и жени са доволни от това, което чуват от интимните си партньори по време на любовен акт. От същото проучване става ясно, че процентът на жените, харесващи онова, което партньорът им казва в леглото, е много по-малък от този на мъжете.

(Следва продължение)