Светът в теб29 април 2024

То е вратата към любовта

4 неща, които е важно да знаете за вашето вътрешно дете

През по-голямата част от живота си бях или твърде строга към себе си, или отричах чувствата, които изпитвах. Като тийнейджър се борих с гнева. Когато остарях, осъзнах, че емоционалните изблици са нездравословни и започнах да маскирам гнева си с пасивна агресивност. Срамът обаче остана, защото имаше моменти, в които все още изпитвах силен гняв. Просто станах по-добра в това да го крия. Или поне така си мислех.

Доста често се ядосвах и не можех да се приема такава. Ядосвах се на себе си, че съм ядосана. Същото отричане и разочарование се отнасяше и за други емоции, които ме караха да се чувствам уязвима - срам, вина или осъждане. Мина много време и осъзнах, че през цялото време, докато съм потискала гнева си, моята дълбока същност е копнеела за приемане. Искала е да бъде видяна и призната, без да бъде съдена. Имах чувството, че моето вътрешно дете се опитва да привлече вниманието ми и да ми покаже нещо (както правят децата), но аз продължавах да го отблъсквам, правейки други неща.

В момента, в който се обърнах към него и го удостоих с нужното му внимание, то се успокои. През годините разбрах четири неща за вътрешното дете у всеки от нас.

1. Нашето вътрешно дете иска да бъде видяно

Когато действаме против себе си и се държим по начини, за които знаем, че не са добри за нас, това означава, че вътрешното ни дете е разгневено. Все едно ни дърпа за ръкава, опитвайки се да ни насочи към нещо, което пропускаме. То сякаш вика: „Мамо, мамо, виж! Обърни ми внимание. Искам да ти покажа нещо важно.“

Когато възникнат емоции, които не ни харесват, или действаме по стари, осъдителни начини, нашето вътрешно дете просто се опитва да привлече вниманието ни. Той или тя иска да бъде видян, разпознат и признат.

Когато вътрешното ми дете започне да се тръшка по познатия начин, го питам: „Какво се опитваш да ми кажеш?“. Ако направя това със затворени очи, отговорът идва почти моментално.

2. Нашето вътрешно дете иска да бъде оценено

Повечето от нас имат този опит – били са наранявани без да получат извинение. Подчертавам го, защото обикновено в момента след искрено извинение се случва поне половината от нашето изцеление. Вместо да бъдем иронизирани или отхвърлени, ние сме признати.

Същото важи и за нашите вътрешни деца. Едва когато потвърдих, че осъзнавам емоциите на моето момиченце, вместо да ги отхвърля, изпитах емоционално освобождаване и изцеление.

Работата с вътрешното дете е свързана с превъзпитание на вътрешния аз. Гледам на подсъзнанието си като на свое вътрешно дете. Това е мястото, където се съхраняват всички мои вярвания, възприятия и мотивации. Моето съзнание е моят родител. Тази част от мен е логична, способна да поставя под съмнение ограничаващите ми вярвания и активно да признава и лекува съществуващите рани.

3. Вътрешното ни дете тъгува по нас и търси любов

След като разпознаем и признаем нашето вътрешно дете, можем да го успокоим с любящи утвърждения и думи на насърчение.
Ето едно просто упражнение:

Затворете очи и направете три дълбоки прочистващи вдишвания. Представете си обикновена пейка, на която вие и вашето вътрешно дете седите заедно. Първо попитайте вътрешното си дете дали можете да го държите за ръка. След като получите разрешение, нежно погалете ръката на детето и кажете мантрата три пъти:

„Съжалявам.
Моля те прости ми.
Обичам те.
Благодаря ти.“

4. Нашето вътрешно дете е вратата към любовта

Често, когато видя дете, в тялото ми се преизпълва с някаква топлота и мекота. Отдавам това на невинността и добротата, които носят децата.

Представете си, че сте разстроени и изведнъж пред вас се появява тригодишно дете, което започва да се усмихва. Независимо дали ви харесва или не, това ще ви повлияе и може дори да се усмихнете в отговор.

Колкото повече се упражняваме да изпитваме любов, състрадание и съпричастност към малкото си аз, толкова повече свикваме да изпитваме тези емоции.

Въпреки че вина, осъждане, срам или гняв все още могат да възникнат, вместо да ги заклеймяваме или отричаме, можем да използваме състрадание и любопитство, за да разберем какво се опитват тези емоции да ни кажат.

Като потвърдим и приемем как се чувстваме, можем да се изцелим, да излекуваме раните си и да започнем да живеем от най-могъщото място от всички – любовта.

Източник