Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Когато идва студът, често мисля за спящите под открито небе

Айрис Мърдок: Да не се замеряме с любов, тя не се среща толкова често

Снимка: kulturservisi.com/
Снимка: kulturservisi.com/
Джийн Айрис Мърдок (15 юли 1919 – 8 февруари 1999) е англо-ирландска романистка и философ. Тя е една от така наречените „сърдити млади хора" в британската литература. Написала е 26 романа, автор е на философски и драматически шедьоври. Увличала се е от екзистенциализма на Жан-Пол Сартр, Албер Камю и Симон дьо Бовоар и това намира отражение в романите ѝ. Стилът на Мърдок е като живота ѝ – изящен и едновременно с това безмилостно честен и безкомпромисен. През 1987 г. кралицата удостоява Мърдок със званието Дама-командор на Ордена на Британската империя (DBE). В живота на безкрайно талантливата белетристка има две „български следи" - сърдечното ѝ приятелство с майор Франк Томпсън и дългогодишната ѝ връзка с Елиас Канети. Подбрахме за вас цитати от Айрис Мърдок от „Черния принц", „Под мрежата", „Морето, морето", „Пясъчният замък", „Зеления рицар".

  • Той водеше двойнствен живот. Значи ли това, че беше лъжец? Не, той не се чувстваше лъжец. Той беше човек с две истини.
  • Не понасям сплетни и осъждания. Трябва да умееш да държиш езика си зад зъбите. Не само да не съдиш, но дори да не мислиш за други хора. Истинските мисли се раждат от мълчанието.
  • Нашите постъпки са като кораби: виждаме ги как отплуват в открито море, но не знаем нито кога, нито с какъв товар ще се върнат в пристанището.
  • В повечето случаи истинските връзки се формират сами.
  • Да не се замеряме с любов, тя не се среща толкова често.
  • Да, решаващата проверка е тази – да прецениш доколко ти е необходимо този човек да е до теб винаги. Това е точната мярка, това е по-важно от страстта, възхищението или любовта.
  • Мненията за хората никога не са окончателни. Те се раждат от изводите на анализа и веднага биват подложени да преразглеждане.
  • Една от тайните на щастливия живот е непрекъснато да си доставяш малки наслади. И ако можеш да ги получиш с минимални разходи на пари и време – толкова по-добре.
  • Когато идва студът, често мисля за тези, които спят под открито небе.
  • Реалността – това е шифър с много решения и всяко от тях е вярно.
  • Ситуацията беше доста необичайна – оказа се, че тя не разполага в запасите си с подходящо изражение на лицето.
  • Изказванията на хората за техните роднини и близки, до голяма степен разкриват какви са самите те.
  • — Няма как да ти помогна, — казах аз.
     — Би могъл просто да си до мен. Това е достатъчно.
  • Ах, сексът… Той прилича на тропическа буря. Мигновено прогизваш до кокалче и в мига, когато блесне светкавицата, успяваш да влееш в себе си цялата яркост и пронизителност на стихията, в това число и хищника, който се готви за скок.
  • Непрекъснато пропускаме нещо като си въобразяваме, че ще успеем да се върнем към него.
  • Фините хора като мен, виждат твърде много и никога не могат да дадат пряк отговор. Различните гледни точки – това ме е терзало винаги.
  • Достатъчно е просто да хванете един човек за ръката по определен начин, дори само да го погледнеш в очите по определен начин и светът около вас ще се преобрази навеки.
  • Да изгониш някого е най-добрият начин да го накараш да се размисли какво е оставил от другата страна на вратата...
  • Хората трябва да се обичат. Да обичаш е по-лесно – винаги съм го чувствал. Да се окуражаваме, да се поддържаме. Не е правилно да се измъчваме и да се обиждаме изключително с цел самозащита. Трябва да сме над това и свободно да обичаме без да се страхуваме.
  • Почти във всеки брак единият от партньорите е егоист, а другият не е. Създава се поведенчески модел, който се превръща съвсем скоро в задължителен: единият от съпрузите постоянно изисква, а другият – отстъпва.
  • За да съществуваш като личност, трябва да умееш да слагаш граници и да казваш понякога „не“.
  • Искам да изживявам своите настроения, искам напълно да се отдам на всяка секунда. Чувствата — те са живота. А повечето от съвременните хора не живеят.
  • Можеш да изоставиш мъжа си заради любовника си, но поне си го признай честно — това е чиста проба похот, а не психоаналитични фокуси.
  • Най-важното се случва зад гърба ни.
  • Когото и да сложите на подсъдимата скамейка – ще се почувства виновен.
  • Всеки има представа за себе си и тя в повечето случаи е погрешна.
  • Писмото е стена, зад която можеш да се скриеш, отлагане на важни действия, защитен талисман, омагьосан от живота, това е начин без грешка да въздействаш на някого от разстояние (а също така не можем да отречем, че е и начин да свалиш отговорността от себе си). Писмото дава възможност да спреш мига.
  • Страхът от очакването е една от най-тежките човешки мъки.
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане