Светът в теб9 февруари 2017

„Новата култура изисква жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля“

Заветът на Учителя към Сестрите, оставен преди точно 100 години

На 8 февруари 2017 г. издателство "Бяло Братство" и Списание 8 отбелязаха 100 години от началото на специалния цикъл от лекции на Петър Дънов, предназначени за жените. На събитието си припомнихме съветите на Учителя към сестрите и образите и личните истории на някои от най-близките му ученички.

„Новата култура изисква жени, не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени, жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля.“

"Започнете с най-малкото – с думата мога. Дойде ви голяма скръб – кажете в себе си мога, страдате – мога, трудите се – мога. Спрягайте глагола мога. Ако не можете да решите някой въпрос, казвайте мога. Ако е за добро, думата е като ключ, но ако я употребявате за лошо, няма да ви послужи. Употребете я за повдигането на човечеството, за просвета на ума и сърцето."

"Ще вземете Псалм 119 и всеки ден ще учите наизуст една част от него с думата мога. За двадесет и два дена трябва да го научите."

"Колко пъти досега е произнесена думата Любов? Tя е най-силната дума! Когато Господ произнесъл за пръв път думата Любов, Той създал с това целия Космос, образували се всички слънца, които се разделили и тръгнали по своите орбити. Като произнесъл втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато произнесъл Господ десетия път думата Любов, родил се човекът. И върху тези десет думи почива всичката философия на кабалистите с техните сефироти. Хармонията на световете зависи от Любовта, която ги привлича и чрез която те се движат и се въртят."

"Духът работи сега в жените, затова те са повече религиозни и духовни от мъжете. Наблюдавайте, където стъпи женски крак, всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика – всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира – и наука, и религия, и музика, и поезия, и изкуство – почва няма. Поетът пише, докато носи жената в ума си. Отнемете ли жената, перото му престава да пише."

"В умовете на всички хора стои жената. Тя е любовта, тя е тяхната идея. Аз не разглеждам жената като външна, физическа форма, но като жива идея."

Палитрата на женския образ в Школата на Светлината

Мария Казакова е първата ученичка на Учителя. Родена е в Сливен през 1852 г. Средно образование получава в Американския колеж в Стара Загора. Завършва в Русия висше образование. След завръщането си в България работи като учителка, а към края на живота си - като помощник-директор във Великотърновската девическа гимназия. От 1900 г. е последовател на Учителя.

Анастасия д-р Железкова (1845–1931) е родена в Одрин в семейството на чорбаджи Цвятко Узунов. Учи в гръцко и френско училище в Цариград. Учителка е в Калофер и Пловдив. През 1869 г. основава женско дружество, наречено „Майчина грижа" в Пловдив. Там публикува „Буквар на француския язик и сътрудничи на вестник „Век". Омъжва се за д-р Младен Желязков, племенник на екзарх Антим I. От 1890 г. се преместват във Варна, където Анастасия Узунова-Желязкова става член на учреденото през 1888 г. Женско благотворително културно-просветно дружество „Майка".