Древните българи знаели много за останалия свят, защото през земите им минавал великият Път на коприната. Търговска артерия, дълга над 6000 км, с над 2000-годишна история.
През І-ІІ век този път свързвал Римската империя с Китай. Керваните с коприна, сребро, керамика, бронз и подправки пътували от Изтока, а в обратната посока носели изящно стъкло, скъпи багрила и злато. През следващите векове по Пътя на коприната били пренасяни и скъпоценни камъни, ценни кожи, хартия, оръжия и храни, но също и нови технологии, идеи, религии и знания. Така будизмът от Централна Азия достигнал до Китай, а християнството от Мала Азия проникнало в централноазиатските градове. По него нахлуват воините на исляма, а авантюристи пренасят тайните на коприната, хартията и барута, както и идеите за компаса, арбалета и вестниците.
Великият Път на коприната имал два основни маршрута. Единият - от Китай на север през Тяншан и Седморечието към Бухара и Самарканд. По-прекият, но опасен маршрут бил по периферията на пустинята Такламакан до градовете на древна Бактрия. И двата минавали през земи, в които днес се търси прародината на българите.
През втората половина на ІІ в. племената на предците ни започнали да се преселват от Централна Азия в земите на север от Кавказ. В степите на Източна Европа към тях се присъединили местни ираноезични племена и конници от Сибир и Урал. Обединени през вековете те създали няколко държави с името България.
Но навярно не всички от тях са се преселили в Европа. И днес по великия Път на коприната виждаме следите на българите.
Разказът на известния журналист Пламен Петков от първо лице – само в Декемврийския брой на Списание 8.