Подкрепете ни!




Светът в тебНиколай Теллалов / 29 декември 2016

Като стърчащи мокри камъни от бурното течение на живота...

Писателят Николай Теллалов за романа „И додето се раждат лъчите“, издаден от Списание 8

Николай Теллалов продължава със собствен стил традициите на българската фантастика. „Да пробудиш драконче" е най-харесваната книга от този жанр през последните години. Днес той живее далеч от градския шум, което му дава поглед за бъдещето, освободен от ограниченията на ежедневната суматоха. Автор на някои от запомнящите се материали на страниците на Списание 8, свързани с технологиите и бъдещето, с колонизирането на други планети и дори безсмъртието, на някои от най-запомнящите се разкази, излизали на страниците ни. Този път ни представя мнението си излезлия неотдавна роман „И додето се раждат лъчите" от Георги Караманев, издаден от Списание 8 и посветен на забравения майстор на българската фотография Йордан Йорданов - Юри.



Докато сме деца, светът около нас изглежда вечен и непроменим.
„Изрисуваното със светлина" е все едно вдълбано в гранит, впечатано в лунния реголит - завинаги.
Когато навлезем в юношеството, забелязваме, че всичко навред тече, нищо не остава същото.
Нататък свикваме, само от време на време се изненадваме, посещавайки например селото на баба и дядо - не можем да го познаем. Настоящето се превръща в минало сякаш все по-бързо, а миналото избледнява в паметта.

Самите ние ставаме минало - затрупано под треските на постоянно случващото се ново - и „ново".
Събития и хора, нрави и обичаи, места и чувства - изостават назад като стърчащи мокри камъни от бурното течение на живота, изчезват зад лъкатуша на реката, свиват се в далечините.

Има смисъл да запазим НЕЩО, ако не друго, то поне някой ярък кадър от нечия съдба. Не че ще ни е поука - когато се нуждаем от поуки, ние рядко ги търсим, самонадеяни да открием всичко сами, да построим света от нулата, все едно никой не го е правил преди нас. А когато осъзнаем нуждата от използването на чуждия опит, в повечето случаи вече сме натрупали своята камара горчиви поуки.


снимка: Йордан Йорданов - Юри

Въпреки това - нека ги има поуките, нека стои възможността да си спестим неща, за които насетне съжаляваме. Нека я има паметта, един ден ще е нужна, когато разумът започне да надделява над плиткото самодоволство.

В това е единият от ценните моменти на книгата на Георги Караманев - съхранила е историята на един човешки живот. Изровила го е от камарата равнодушно забвение. Щом го е съхранила, значи е постлала основа за друго опазване. Внесла е още един пласт към условието НЯКОГА да преминем от колекциониране на хербарии към грижа за живота още докато е жив.

Само толкоз ли? Това ли е "приносът"?
Ами, единствено туй да беше, малко ли е?

За радост, не е само толкоз. Добавете великолепен изказ на автора, лекота на четене - малко ли е? Добавете интригуващ начин на разказване - уж само за една съдба ни говори, но като магнит, като репей закача още много съдби, случки, места - и от един стрък се получава букет.

Малко ли е?
Малко?
Добре, нека е малко. Ако ще лакомеем, всичко и всякога ще е „малко" - докато не ни тресне преяждане, и то с кухости. Но в случая не е малко, нито количествено, нито качествено. Всеки КАДЪР от разказа на Георги Караманев за художника на стихове и писателя на фотографии Йордан Йорданов (Юри) е плътен и дълбок - третирайте го като недостатък, ако сте пристрастени към повърхностния порой "важни неща" от нюзфида на Фейсбук (пърхотът, който погребва стойностното). И увлича - ВЪВЛИЧА! - в разказа, книгата е трудна за откъсване. 


снимка: Йордан Йорданов - Юри

И, да, в нея няма рекламни паузи за отскачане до кухнята или тоалетната. Има прекрасни и неочаквани метафори, словесни конструкции, сами по себе си източник на наслада за ценители на словото.

Най-хубавото обаче в тази книга е, че тя е ДОБРА. Добра в случая значи, че е омесена с добрина, коричката ѝ е от добрина, плънката също. Нищо клисаво, нищо прегоряло. Това е СЪРДЕЧНА книга - без обвинения, без нарочно избелване на неизмислените герои, без осъждане, без посичане от „морални висини". Състрадателна книга. Майсторски заснета, добър фокус, без преекспониране, отлично проявена и обработена с фиксаж в правилния момент. Е, не винаги „слънцето е в гърба", защото самата светлина е обект на словографиране.

Малко напоследък са литературните творби без лицемерие в тях. Тук е най-ценното. Който таи копнеж да пише - учете се.
Който храни мерак за оформяне на корици - също.

Добре де, в танкера славословия ще се намери ли място за едно детско самосвалче кусури? Ей така, за "баланс"?

О, има ги. Например за мен едната беля бе, че авторът успя да ме заблуди - сами ще разберете с какво (впрочем, не го приемам за кусур).
Втората - че фотографиите не се появяват в текста на точното си място, но това е книга все пак, не мултимедия. За друго не се сещам. Ако вие забележите някой недостатък, надали ще ви одраска на преглъщане и скоро - на мига - ще го забравите. И ще ви се прииска да препрочетете един или друг епизод, да се взрете в някой КАДЪР, да се разровите в интернет или във вехториите на тавана или килера, където в стари списания, утеха на днешните баби, да потърсите някоя творба на Юри.

Ще ви се прииска тази книга да я ВИДИТЕ на филм. Добра идея, но лично за вас, прочелия читател, по-скоро излишна - вече сте го направили в ума си.

Остава ви само едно - да я подарите някому, когото цените.
Книжарницата ви чака. След време текстът ще се появи в електронни библиотеки, но не чакайте, зарадвайте онези, които искате да зарадвате. Не отлагайте.

Времето лети и ни покрива с пясъка на настоящето.
Времето лети и фотографиите избледняват ("забравят какво са видели") - проста химическа реакция.
Времето лети, но само миговете щастие отправят предизвикателство към вечността.
Всеки има своя икигай Светът в теб

Всеки има своя икигай

Да открием какво ни кара да ставаме от леглото всяка сутрин

Татяна Черниговская: Всичко се срина в света отведнъж Светът в теб

Татяна Черниговская: Всичко се срина в света отведнъж

Цифровата реалност ражда „нов вид" човек. Наричам го „хомо конфузус“...

Обичайте се, така ще победите злото! Светът в теб

Обичайте се, така ще победите злото!

10 топли послания на възрастни хора към младите

Сърфиране по вълните на пандемията Светът в теб

Сърфиране по вълните на пандемията

М.Лайтман: Луксозните индустрии ще изчезнат, хората ще се спасят, когато осъзнаят, че всеки е свързан с другите

8 причини, поради които интелигентните хора са нещастни Светът в теб

8 причини, поради които интелигентните хора са нещастни

Разсъдливостта често се комбинира с невъзможността да изразим любов

Какво крие невротичната вина Светът в теб

Какво крие невротичната вина

Самообвинението води до успокоение, но спира развитието на личността

Огледални чувства и реакции Светът в теб

Огледални чувства и реакции

Там, където има много критика, съществува желание да се промени света. Зад това се крие липсата на готовност да се приеме собственото място в него.

Жена ми няма нужда от помощник, тя има нужда от партньор Светът в теб

Жена ми няма нужда от помощник, тя има нужда от партньор

Не съм помощник в този дом, аз съм част от него

Архиепископ Виган до Тръмп: Да се обединим с молитва срещу невидимия враг Светът в теб

Архиепископ Виган до Тръмп: Да се обединим с молитва срещу невидимия враг

„Децата на тъмнината" ще отговарят за пандемията, последствията от нея и социалното инженерство

Самотата е въпрос на избор, не на обстоятелства Светът в теб

Самотата е въпрос на избор, не на обстоятелства

Психологът М. Лабковский: дори децата трябва да бъдат оставени сами със себе си за известно време

Лисицата, която спаси живот Светът в теб

Лисицата, която спаси живот

Един мъж блъснал лисица с колата си, днес тя е повече от домашен любимец за него

Денят на детето е! Светът в теб

Денят на детето е!

Време за изповед пред детето в огледалото

Болестите ви са заради някакъв недостатък Светът в теб

Болестите ви са заради някакъв недостатък

Понякога Бог говори през устата на децата, чуйте истината