Защо е важно да имате повече книги, отколкото можете да прочетете

Обичам книги. Ако отида в книжарницата, за да проверя цена на нещо, излизам с три книги, за които в повечето случаи не съм знаел, че съществуват. Купувам книги от кашоните на антикварите, при всички разпродажби „Приятели на библиотеката“ и всеки път обяснявам на жена си, че това е за добра кауза. Дори миризмата на книги ме опиянява, онзи слаб аромат, несравним с нищо друго, когато прелиствате страниците.

Проблемът е, че навикът ми за купуване на книги многократно надхвърля възможността ми да ги чета. Това от време на време води до тревожност за финансовите ресурси, похарчени за любимото занимание, но и до чувство за вина за огромни обеми непрочетена информация, разливащи се по моите рафтове. Звучи ли ви познато?

Но е възможно тази за вина да няма никакви основания. Според статистика Насим Николас Талеб тези непрочетени обеми представляват това, което той нарича "антибиблиотека", и той вярва, че нашите антибиблиотеки не са признаци на интелектуални провали. Точно обратното.

Талеб излага концепцията си за антибиблиотеката в своята най-продавана книга „Черният лебед“. Той започва с разказа си за един автор и учен (от най-плодотворните) - Умберто Еко, в чиято лична библиотека съжителствали мирно 30 000 книги. Това предизвиква удивление и респект, но новото тълкование на този факт е: билиотеката на Еко не е огромна, защото е чел толкова много, огромна е, защото е искал да прочете толкова много.

Еко установил, че може да прочете около 25 200 книги, само ако чете по една книга на ден, всеки ден, между десетата си и осемдесетата си години. „Дреболия“ – казва той…

Вашата библиотека трябва да съдържа толкова много от това, което не знаете, колкото вашите финансови средства ви позволяват да закупите. Ще натрупате повече знания и повече книги, докато остареете, а нарастващият брой непрочетени книги по рафтовете „ще ви гледат“ заплашително. Всъщност, колкото повече знаете, толкова по-големи са редовете с непрочетени книги. Нека наречем тази колекция от непрочетени книги антибиблиотека. 

Стойността на антибиблиотеката се формира от това, как тя ни предизвиква като постоянно ни напомня за всичко, което не знаем. Заглавията, чинно наредени по етажерките в моя дом, ми напомнят, че аз почти нищо не знам за криптографията, еволюцията на перата, италианския фолклор, незаконната употреба на наркотици в Третия райх и какво е ентомофагия. (Не ми казвайте, моля ви, нека се изненадам.)

Това създава у нас желанието да продължим да четем и да учим и никога да не ни е достатъчно. Джесика Стилман нарича тази реализация интелектуална смирение.

Хората, на които им липсва това интелектуално смирение - тези, които не копнеят да имат нови книги или да посетят местна библиотека - може и да се гордеят със своите добре подредени немногобройни книжни колекции, но това е нещо като трофей. Придатък за зареждане на его, само за декорация. Не е жив, нарастващ ресурс, от който можем да се учим, докато навършим 80 години, или ако имаме късмет, няколко години след това.

Морфологията му съчетава tsunde-oku (оставяне на нещата да се трупат) и dukosho (четене на книги). Трябва ясно да се разграничи от библиоманията, която е натрапчивото събиране на книги в името на колекцията, а не с цел евентуалното им четене.

Децата, израснали в домове с между 80 и 350 книги, показват по-добра обща грамотност и умения в сектора информационни технологии като възрастни, казват учените. Когато си в обсега на книгите, се засилват познавателните ти способности и четенето става част от житейските ти процедури и практики. Много други проучвания показват, че навиците за четене носят множество предимства. Те предполагат, че четенето може да намали стреса, да задоволи потребностите от социална връзка, да засили социалните умения и съпричастност и да засили определени познавателни умения.