Наука24 октомври 2019

Могат ли компютрите да пишат книги?

На първо време машините ще имитират по-лесно любовните романи и трилърите

Снимка: iStock

В днешно време машините вече се учат дори и да пишат самостоятелно, но ще могат ли някога да създадат литературен шедьовър?

Както се казва в една стара приказка - ако сложиш една маймуна пред клавиатура и й дадеш достатъчно време, в един момент тя ще може да напише всички творби на Шекспир. Идеята зад този експеримент е проста, но представлява остарял начин на мислене що се отнася за изкуствен интелект (ИИ).

Ако се вземе например функцията на телефона да предвижда думите, които искаме да напишем, ще видим, че за разлика от хипотетичната маймуна, той не генерира предложените от него думи на случаен принцип. Напротив, машината изучава и взима предвид повтарящите се модели на начина ни на писане, за да избере най-подходящата опция.

„От това да предсказваме следващата буква в дадена дума до цялостното й предвиждане, ние вече можем да генерираме автоматично цели изречения, а понякога дори и цели статии”, казва Др. Джон Флакет, учен по изкуствен интелект в Аделаида.

Миналата година Гугъл стартира Smart Compose за своите gmail потребители. Това е функция, която предвижда потенциален завършек на изречението, още докато го пишете и за която компанията твърди, че ще „спести време”.

„Основното тук е, че ние сме същества на навика. Ако разгледате имейлите си до даден човек, ще забележите, че имате навика да ги подписвате по един и същи начин отново и отново - казва Др. Флакет. - Системата има достъп до тази информация. Тя може да се настрои да знае, че това е начинът, по който говорите на точно този човек.”

Използването на технология за съставянето на имейли може да изглежда като малка стъпка, но именно този метод кара експертите да се замислят колко далеч може да стигне един софтуер. Възможно ли е един компютър да напише бестселър или литературен шедьовър? И ако отговорът е „да”, то какви ще са последиците върху трудовия пазар?

Основната идея зад текстовете, създадени от компютър, се нарича „обработване на естествен език” и включва използването на алгоритми, които да анализират и имитират дадена писмена творба.

„Една машина заучава модели от информацията, с която разполага, и се учи да я имитира - обяснява сътрудник проф. Ханна Суоминен, компютърен учен в Австралийски национален университет. - Трябва ни текст, за да можем да създадем текст.”

Езикът: Финалната бариера пред изкуствения интелект
Към края на ХХ век всеобщото вярване е, че един компютър никога няма да успее да победи гросмайстор на шах, докато американската софтуерна компания IBM не създава Deep Blue - компютър, играещ шах. През 1997 година Deep Blue успява да победи световния шампион по шахмат Гари Каспаров.

През 2016 година AlphaGo - компютърна програма, създадена от Гугъл, привлича публичното внимание, когато успява да победи шампиона Ли Сидол на древната логическа игра Го, която е описана като „най-сложната игра някога създадена от човек”.

Въпреки това много хора смятат за абсурдна идеята, че един компютър ще е способен да напише роман поради сложността, която съпътства процеса. Езикът от дълго време се счита за „последната бариера" пред изкуствения интелект. Читателите, които ценят идеята за авторството, считат това за светотатство - как е възможно машина да усвои сложни човешки концепции като метафората, иронията или играта на думи?

Но това вече се е случвало и то не само веднъж. Преди две години на софтуерния инженер Зак Тоут му омръзва да чака Джордж Р.Р. Мартин да напише следващата част от поредицата „Песен за огън и лед” и затова използва програма, с която да се опита да предскаже какво ще се случи. След като вкарва около 5000 страници от предишните пет книги на автора, Тоут успява да получи цялостен текст, наподобяващ оригинала, който обаче е далеч от идеален.

„Ако имаш дадена информация - например предишни книги на автора, можеш да обучиш машина, която генерира текстове - обяснява Др Флакет. - Системата вече е тренирана да създава продукт базиран на много писмени документи.”

През април Спрингер - компания, публикуваща академични доклади и книги, обяви, че е издала първата си книга по химия, създадена от компютър, базирана на голям брой научни статии в тази сфера.

Възможно ли е софтуерът да създаде нов жанр?
Клишетата са вродена част от комуникацията и отчасти поради тяхната употреба писането е станало достатъчно предсказуемо, за да може един компютърен софтуер да го анализира и възпроизведе.

Преди около десетилетие се създава онлайн генератор на сюжети, вдъхновен от американския писател Том Кланси, известен с еднотипните си романи. Сайтът позволява на потребителите да създават сюжетни линии като избират елементи като герои, злодеи и схеми за унищожаване на света. Опциите включват „млад агент на ЦРУ” и „бивш престъпник с голямо сърце”. Намеренията са очевидно комични, но подчертават идеята, че литературата е базирана на заучени формули. Любовните романи и трилърите са по-лесни за имитация от компютър, защото се придържат към типични похвати.

Друга посока е писането на фен фикция - ако стигнеш края на една поредица, а искаш да четеш още, защо да не накараш компютъра да „напише” следваща книга? Широко известно е, че Чарлз Дикенс така и не е довършил „Тайната на Едуин Друуд”, умирайки по време на написването му, така че защо да не се използва софтуер, който да измисли подходящ край?

За много хора идеята за книги, създадени от машини, звучи дълбоко антиутопична, което поражда въпроса: възможно ли е компютър да напише продължение на „Прекрасният нов свят” (Олдъс Хъксли) и „451 градуса по Фаренхайт” (Рей Бредбъри)?

„До момента не съм наясно да има такива книги, които да са издадени и да са заблудили някого, но определено има статии и кратки истории, които са генерирани от такива системи - казва Др. Флакет. - Мисля, че можем да стигнем до етап, когато алгоритми ще могат да създават текст на достатъчно високо ниво, за да мине за нов роман от тези автори.”

Последиците от софтуер, който може да обработва език, върху заетостта са все още до голяма степен неизвестни. Защитници на тази сфера твърдят, че развитието на машините не трябва да бъде смятано за заплаха за работното място на хората дори и професиите им да са тясно свързани с обработването на думи. Изчислено е, че четенето и отговарянето на имейли отнема повече от една четвърт от работния ден, затова текст, създаден машинално, може да спести много време.

„Нуждаем се от ефикасни решения, които да ни помогнат срещу проблема с претоварването с информация”, споделя проф. Суоминен. „Въпреки това смятам, че измислянето на история и сюжетна линия е твърде сложно за една машина.”

А какво ще кажем за изкуствен Шекспир - възможно ли е един ден компютър да може да създаде гениална творба? „Статистически погледнато е възможно”, отговаря Др. Флакет.
Но до каква степен е възможно? С думите на самия поет - това е въпросът.

Източник