
снимки: iStock
Авторката на тази статия – Виктория Прудей, я публикува през май 2016 г. В рамките на една година нейните прозрения са прочетени от шест милиона души. Материалът е преведен на 15 езика. Хиляди родители, психолози и педагози пишат коментари и споделят опасенията на Прудей.
Аз съм ерготерапевт с 10 години опит в работата с деца, родители и учители. В практиката си съм наблюдавала и продължавам да наблюдавам спад в социалната, емоционалната и академична дейност на децата, както и рязко увеличение на затрудненията, свързани с образование и други диагнози.
Днешните деца идват на училище емоционално неподготвени за учене и има много фактори в съвременния ни начин на живот, които допринасят за това. Както знаем, мозъкът е ковко нещо. Чрез околната среда можем да направим мозъка „по-силен“ или „по-слаб“. Наистина вярвам, че въпреки всичките ни най-добри намерения, за съжаление ние преобразуваме мозъците на децата си в грешна посока. Ето защо:
Технологиите
Използването на технологиите като „безплатна услуга за гледане на деца“ всъщност изобщо не е безплатно. Цената за сметката ви очаква точно зад ъгъла. Плащаме с нервната система на децата си, с тяхното внимание и със способността им за отложено удоволствие. В сравнение с виртуалната реалност, ежедневието е скучно. Когато децата идват в класната стая, те са изложени на човешки гласове и визуална стимулация, вместо да бъдат бомбардирани с графичните експлозии и специалните ефекти, които са свикнали да виждат на екраните. След часове виртуална реалност, обработката на информация в класната стая става все по-предизвикателна за нашите деца, защото мозъците им свикват с високите нива на стимулация, които видеоигрите предоставят. Невъзможността да се обработват по-ниски нива на стимулация прави децата уязвими към академични предизвикателства. Технологиите също така ни откъсват емоционално от децата ни и семействата ни. Емоционалното присъствие на родителите е основното хранително вещество за детския мозък. За съжаление, ние постепенно лишаваме децата си от своята съпричастност.
Получават веднага всичко, което искат
„Гладен съм!!“ - „След минута ще спра на бензиностанцията.“
„Жаден съм!“ - „Ето го автоматът.“
„Скучно ми е!“ - „Добре, вземи телефона, но само за един час!“
Способността да отлагаме удоволствието е един от ключовите фактори за бъдещ успех. Имаме най-добри намерения – да направим децата си щастливи – но за съжаление ги правим щастливи в дадения момент, но нещастни в дългосрочен план. Да можем да отлагаме удоволствието означава да можем да действаме под стрес. Децата ни постепенно стават по-малко подготвени да се справят дори с незначителни стресови фактори, които в крайна сметка се превръщат в огромни пречки за успеха им в живота.
Неспособността да се отлага удоволствието често се наблюдава в класните стаи, моловете, ресторантите и магазините за играчки в момента, в който детето чуе „не“, защото родителите са научили мозъка на детето си да получава това, което иска, веднага.

Децата управляват света
„Синът ми не обича зеленчуци.“
„Дъщеря ми мрази да си ляга рано.“
„Моето дете не закусва.“
„Тя не обича играчки, но е много добра с iPad-а си.“
„Не иска да се облича сам.“
„Злояда е и твърде мързелива, за да яде сама.“
Това чувам от родителите постоянно. Откога децата ни диктуват как да ги възпитаваме? Ако оставим всичко на тях, те само ще бургери с чипс, ще гледат телевизия, ще играят на таблетите си и никога няма да си лягат. Каква е ползата от нас, като им даваме това, което искат, въпреки да знаем, че не е добре за тях? Без правилно хранене и добър нощен сън, децата ни отиват на училище раздразнителни, тревожни и невнимателни. Освен това им изпращаме грешно послание. Те се учат, че могат да правят това, което искат, а не това, което не искат. Концепцията за „трябва да се направи“ отсъства. За съжаление, за да постигнем целите си в живота, трябва да правим необходимото, а то често е това, което не искаме. Например, ако едно дете иска да бъде отличник, то трябва да учи усилено. Ако иска да бъде успешен футболист, то трябва да тренира всеки ден. Нашите деца знаят много добре какво искат, но им е много трудно да направят необходимото, за да постигнат тази цел. Това води до непостижими цели и ги оставя разочаровани.
Безкрайно забавление
Създадохме изкуствен свят на забавления за нашите деца. Не допускаме скучни моменти. В момента, в който детето се умълчи, отново тичаме да го забавляваме, защото в противен случай чувстваме, че не изпълняваме родителския си дълг. Живеем в два отделни свята. Те имат свой „забавен“ свят, а ние имаме свой „работен“ свят. Защо децата не ни помагат в кухнята или с прането? Защо не си подреждат играчките? Това е основна монотонна работа, която тренира мозъка да бъде работещ и да действа при „скука“. Процесът е същият като при обучението в училище – повторяемост. Работа е разковничето, което тренира тези навици.
Ограничено общуване
Всички сме заети, затова даваме на децата си дигитални джаджи и ги правим „заети“. Децата играеха навън, където в неструктурирана естествена среда учеха и упражняваха социалните си умения. За съжаление, технологиите изместиха времето на открито. Също така, технологиите направиха родителите по-малко достъпни за общуване с децата си. Очевидно е, че нашите чада изостават... Устройствата за гледане на деца не са оборудвани да им помагат да развият социални умения. Повечето успешни хора имат страхотни социални умения.
Мозъкът е като мускул, който може да се тренира и претренира. Ако искате детето ви да може да кара колело, трябва да го научите на умения за каране на колело. Ако искате детето ви да може да чака, трябва да го научите на търпение. Ако искате детето ви да може да общува, трябва да го научите на социални умения. Същото важи и за всички останали умения. Няма разлика!
Можете да промените живота на детето си, като тренирате мозъка му, така че то да действа успешно на социално, емоционално и академично ниво:
Ограничете технологиите и се свържете отново емоционално с децата си
Изненадайте ги, прегърнете ги спонтанно, сложете бележка „обичам те“ в раницата им или под възглавницата им, танцувайте заедно, пълзете заедно, бийте се с възглавници...
Организирайте семейни вечери с настолни игри или с игри като „познай кой съм“ и „асоциации“. Излезте с колелетата заедно, разходете се на открито с фенерче по тъмно.
Тренирайте забавено удоволствие
Накарайте ги да чакат! Нормално е да имат периоди със „скучно ми е“ – това е първата стъпка към съзидателността и въображението. Постепенно увеличавайте времето за чакане между „искам“ и „получавам“.
Избягвайте използването на технологии в коли и ресторанти. Докато чакате или пътувате – разговаряйте, изреждайте думи с определена буква, отгатвайте предмети.
Не се страхувайте да поставяте граници в храненето
Децата се нуждаят от граници, за да растат щастливи и здрави. Направете график с времето за хранене, за сън, за работа с технологии. Стига с тия солетки и кроасанчета между храненията.
Мислете какво е добро за тях – не какво искат или не искат. Те ще са ви благодарни за това на по-късен етап от живота си.
Децата се нуждаят от закуска и питателна храна. Те трябва да прекарват време навън и да си лягат по едно и също време, за да отидат на училище готови за учене на следващия ден.
Учете детето си да върши монотонна работа от ранна възраст
Сгъване на пране, подреждане на играчки, простиране, разопаковане на хранителни стоки, подреждане на масата, приготвяне на обяд, разопаковане на кутията за обяд, оправяне на леглото. Това са все начини за създаване на навици за работоспособност. Развихрете въображението си. Първоначално направете тези дейности стимулиращи и забавни, така че детският мозък да го свърже с нещо положително.
Преподавайте социални умения
Научете ги да се радват, да споделят, да губят/печелят, да правят компромиси, да хвалят другите, да използват „моля“ и „благодаря“, да са толерантни към по-слабите, да помагат.
От моя опит като ерготерапевт, децата се променят в момента, в който родителите променят гледната си точка за родителството. Помогнете на децата си да успеят в живота, като тренирате и укрепвате мозъка им отрано.