Поуките и саможертвата по пътя на Николай Иванов – ОМ
Събитието на 9 ноември 2024 г. „Списание 8 НА ЖИВО: Духовните водачи на България“ ще завърши с вълшебна музика
Той се казва
Николай Иванов – ОМ и е на 65 години, а през него е преминала красота като за
три живота. Не само, че е композитор и изпълнител,
владеещ до съвършенство толкова различни инструменти, а и успял художник. И за
капак – реставратор, върнал към живот едни от най-красивите сгради – паметници
на културата, у нас. Той е живо оборване на израза, че човек не може да хване
сто неща едновременно и да ги докара до край.
Поканихме Николай да закрие нашето събитие „Списание 8 НА ЖИВО: Духовните водачи на България“ с вълшебната си музика на 9 ноември в красивата зала на Софийска опера и балет.
Вижте програмата и лекторите тук
Билети:
- от сайта на Списание 8, посветен на събитието
- от редакцията на Списание 8
- на място на касата на Софийската опера и балет
- на място в деня на събитието, ако има останали места
Композитор се раждаш
Има купища папки
с идеи за мелодии, които му хрумват още с отварянето на очи сутрин, докато кара
или чака на някое летище. И тази муза за композиране се явява за пръв път,
когато е толкова малък, че чак не е за вярване. Но така са гениите и
потомствените музиканти. Ражда се в семейство на няколко поколения
интелектуалци, баща му е диригент в музикалния театър, дядо му е флейтист, а
другият дядо, чието име носи, е актьор и има изключително бурен живот. Казва,
че е взел гените му и прилича на него на външен вид. Когато е малък, бащата на
Николай го взема от детска градина и малкият му казва, че е измислил химн на
животните. Било проста мелодийка, която му изпява и бащата нотира. След няколко
месеца Николай вече е пред пианото. Лятото, когато свири и пее солфежи, децата
играят навън и му се подиграват през терасата. В пети клас обаче му дотяга и
пожелава да го запишат на курс към художествената гимназия.
Художникът не може да свири
Когато идва време
за кандидатстване в академията, някой му подсказва да запише стенопис вместо
живописта, към която се е насочил. Приемат го и попада в нов свят. Обяснява, че
в стенописа има много различни техники – мозайки, витражи, и обучаващите се се
развиват в много широкообхватно направление и разбиране за пространство, за
архитектура и за това как едно произведение може да стои в публичното
пространство. Неща, които в живописта много трудно могат да се научат. Учи при
професор Гановски, окултист, който събирал студентите и проверявал кой е
медиум, дори стигал по-далеч – викал духовете на Сталин и Георги Димитров. „Много
мразеше, че свиря, и бях черната му овца. Казваше ми, че художникът не може да
свири, и се вбесяваше, когато му отвръщах, че Майстора е свирел на тамбура.
Казваше, че ако ме хване да „дрънкам“, ще ме изключи. Когато правехме
стенописи, той идваше с чука и изкъртваше моя, аз оставах и цяла нощ рисувах
наново.“
След години на спирката Николай вижда едно немощно старче. Познал професор Гановски и много му се зарадвал, а старият човек го погледнал и казал: „А, Николай! Ей, не спря да дрънкаш, бе. От време на време те виждам по телевизора и така побеснявам, че го изгасям!“. Николай осъзнава, че без този свой голям учител в живота и занаята е нямало как да се справи с всичко, на което е подложен в творческия си път.
Питам го как от
стенописа стига до възстановяването на сгради, а той, без да се замисли,
отвръща, че вярва, че това са предначертани неща – докато учи в академията,
среща покойния реставратор Цоко Раковски. Били му казали, че Николай е много
добър в изпипването, а на него му трябвал човек, който да прави проектите във
времето, когато все още няма компютри и визуализации. Явно тогава му е било
показано, че има тази посока в работата си. След това започва да създава
предимно стенописи.
Учители, откровения, композиции
През 1986 година
среща отец Василий от Искрец. Той вижда Николай, който тогава е с брада, и го
взема за свещеник, но той му обяснява, че всъщност е художник и рисува
стенописи. Тогава духовникът плясва с ръце: „Откога ми трябваш бе, човек!“.
Николай отива в Искрец, където към старата част на църквата е пристроена нова,
която не е изографисана. По силата на онзи божествен промисъл, който цял живот
съпътства Николай и работата му, отецът му гласува доверие. Николай се кръщава
в църквата, когато е на 26 години.
Друг духовен
порив за твореца е срещата му с йогата Венцеслав Евтимов, на чиито семинари
свири и при когото упражнява йога. Той също с мощта си повлиява на музикалните
му влечения, които все повече се преплитат с невидимите копнежи на душата да
полети към Бог. Ники композира и трупа музикални хрумвания, а през 1991 г.
създава „ОМ“ – първата етно-ембиънт група с много усилена концертна и
звукозаписна дейност. Спомня си първия им концерт във Френския културен
институт, където хората са в ступор. Записват два материала в телевизията, после
и две касетки с музика и в Зала 2 на НДК през 1994 г. е премиерата на първия му
запис.
По-късно се
запознава и със суфизма в лицето на Хазрат Инаят Хан, суфи учител, музикант и
автор на „Космическият език“, една от настолните книги на Николай, в която
писателят говори непрекъснато за трептенията – на звука, на тона, на цвета, на
човешкия глас, на инструмента.
Филмовата магия също потича от творящите ръце на даровития музикант, а тя вероятно му се получава така великолепно заради богатия му художествен поглед, развит от изобразителното изкуство. До днес е написал музика за над 50 филма, за която взема награди у нас и по света. Между тях са „Златен кон на Леонардо“ в Милано, „Най-добра филмова музика“ на „Лос Анджелис индипендънт филм фест“, „Най-добър саундтрак“ в Лисабон, 2017 г., и годишната награда на „Лисабон филм фестивал“ „Най-добър филмов композитор“ през същата година. Носител е на наградите „Икар“ и „Аскеер“ през 2022 г. за театрална музика за спектакъла „Шах Наме“.
Поемаш по Пътя или си хващаш
пътя
И като говорим за
високо, идва ред да ви споделим за едно необичайно преживяване на всестранно
надарения творец. Става дума за идеята да се направи най-високият концерт в
света, абсурдна хрумка и чудесен повод за Николай и компания да посетят
Хималаите. По пътя минават през цяла Индия, Катманду, свирят под Еверест на
връх Калапатар (5350 м надм. височина), а постижението е записано в Книгата на
Гинес.
По пътя Ники
преживява коренна промяна на всички нива. За пръв път вижда, че потребителски
настроеното общество и цивилизацията безнадеждно и бързо унищожават всичко
стойностно. Групата отива при лама от много висока степен, живеещ на 4500 м
надм. височина. Той сам избирал с кого иска да говори и го поканвал. За голяма
изненада на Николай посочва него. Говорят половин час, а строгият мъдрец казва
на госта си, че в него има много големи заложби и че трябва да реши – или да
остане при него, за да ги развие, или да си тръгне. Дава му пет минути да вземе
решението, а Ники не очаква това. За тези пет минути той преценява, че има
малко дете, брак, какви ли не ангажименти в света и не е готов за тази стъпка.
Учителят му дава картичка с посвещение и му рисува стара редакция на знака ом.
Казва му, че е светъл човек и го отпраща с думите, че няма да се видят повече.
Това е разтърсваща среща за Николай, защото в нея той получава безжалостен
урок, че в истинските велики духовни учения няма шест-пет – или поемаш по Пътя,
или си хващаш пътя...
В Непал посещава няколко местни садхута магьосници и в един малък манастир, по немислимо тясна стръмна пътека вижда силата на тибетските монаси. Той едва се качва, а те се катерят, нарамили всеки по два тежки чувала, все едно носят перце. Тамошен садху му пророкува кога ще умре, какво трябва да развива в личността си и му разкрива, че има много важна задача, от която няма право да отстъпва. Казва му, че няма да му е никак лесно, но че пътят е сияен и красив.
Разказва как шаманът Николай Орушак го одобрил, за да свирят заедно, но му казал, че ще се видят направо за изявата, без репетиция. Било истинско предизвикателство за израстване. „Най-любопитното е, че след свиренето нито в камерата, нито в звукозаписвачката имаше запис. Този човек беше голям. Но всичко, което се изсвири, си остана така – в астрала. В началото бях напрегнат, но после полетяхме заедно и беше много хубаво. Такива срещи ми дадоха крила и ме направиха продуктивен.“
Полет, несравним
с нищо друго
През годините
свири с големи музиканти в стила етно-джаз като индийския перкусионист Рамеш
Шотам, както и Карл Сеглем (саксофонист от Норвегия, който свири на обичайни за
страната рогове), с когото Николай свири в група пет години и обикаля далечния
север, където има незабравими изживявания. Музиката им съчетава шаманистична
северна традиция с модерен джаз.
Близките му знаят, че за него почивка просто не съществува, защото той или свири някъде, или възстановява някоя сграда из България с екип от майстори и художници. Заговаря за жените до себе си, които просто не са издържали и са си тръгвали, и казва, че напълно ги разбира, защото заетостта му е изключително тежка. Питам го дали осъзнато е направил тази жертва с личния си живот, а той отговаря развълнуван, че полетът в музиката не може да се сравни с нищо друго.
Според него
добрият музи- кант е този, който може да надскочи нотния материал и даде на
публиката много повече от лъскава виртуозност. Вярва, че музиканти без стремежи
в духовното също могат да бъдат проводници на прекрасна музика и послания, но
когато духовно извисен човек музицира, в изкуството му се съдържа божествена
искра.
Някак ненадейно и без да мечтае за това, той се озовава в Африка при догоните, за да направи музика за филм в тяхна чест. Дали от някое друго прераждане, или по друга тайна причина, при всичките си ходения при тях е приет изключително добре. Толкова, че шаманите му разрешават да заснеме обреди, които е немислимо да бъдат записвани. „От досега с тях научих урока, че е заблуда да смятаме, че можем да си купим всички езотерични знания от сергия и на обучения. Там всичко се предава само от човек на човек.“
„Музиката ви ме съживи!“
Едно момиче в Канада катастрофира и лежи в болница. Иска да си поръча диск на метъл групата Оm, но някак по погрешка получава диска с музика на Николай – „Ритуални места в България“. Тя първо иска да го върне, после решава да го чуе и докато е в болницата в продължение на два месеца, слуша само това. Дамата пише незабравимо за Ники писмо как трептенията на музиката са я съживили, как са є дали подтик да се завърне в живота и как за нея тези звуци идват от други сфери. Такива думи за всеки творец са като намигване от горе, особено когато той е вярващ като Николай, който признава, че послания като това му дават упование.
При все, че е световен артист, той чувства и почита българските си корени. На над 30 години е, когато среща Теодосий Спасов, който му повлиява да заобича народната музика. Днес Николай свири с едни от най-добрите народни инструменталисти – Костадин Генчев, Владо Величков, Христина Белева и др. Това взаимодействие е вълнуващо и за двете страни, защото народните музиканти могат да се докоснат до невероятната смесица от стилове, а Николай може да стигне до усещането в народната музика, идвайки от джаз и етномузика.
Сградите имат душа и воля
За човека, който познава живота, всичко е живо. Такова е отношението на реставратора към неговите доведени деца – сградите, които към датата на написването на тази статия наброяват 45.
Днес с екипа си той е захванал възстановяването на театъра в Русе, т.нар. Доходно здание, което по негово мнение може да се смята за най-красивото здание в България. За реставриране на сграда се печели проект, но Николай вярва, че това е Божа работа; че всяка една има дух, душа и че тя си избира човека, който да я спаси. Сградата е голяма, много сложна и предизвикателна. Работи с девет-десет художници, но всичко основно минава през него, а оглеждането на всяка повърхност и ръбче е трудоемка работа.
„На българина му липсва смирение – то предхожда много качества като състрадателност, доброта, а е основен недостиг у нас. Друго, което е нужно да развием, е по-силно осъзнаване за свързаност, защото човешките същества сме едно. Крайният индивидуализъм е изцяло неприложим в новите времена. Виждам как хората се задушават и ми се иска посланията ми да стигнат до тях.“ Така отговаря на въпроса къде бъркаме като народ.
Без право на
отказ
Заговаряме се за друго мъчително за екипа начинание – църквата „Света Петка“ в Русе, за която всички комисии казват, че не могат да приемат проект за възстановяване. Примолили му се да се заеме с нея и му казали, че само той може да я оправи. Разбрал, че трябва да понесе и този кръст и няма как да откаже. Сега прави тази църква в името на Бог, защото събраните пари вероятно ще стигнат само за работната ръка и за материалите.
Достатъчно пъти му е било предадено посланието, че няма път назад, и през целия си разговор с него усещам чувството му за дълг към сградите, към хората и към Бог.
Пожелавам на него
сполука в творческите дела, а на себе си – да откривам още такива като него –
чисти извори на творческо откровение.
Още по темата:
Стъпка напред в будността
На събитието ни на 9 ноември умножихме знанието за неповторими свои предци
Преживейте „Списание 8 НА ЖИВО“ с нас на 9 ноември в Софийската опера и балет!
На 9 ноември 2024 г., от 9:00 до 16:30 ч., ще се потопим в съкровищата на българската духовна памет. Очакваме ви, за да споделим магията заедно.
„Петър Дънов – учителят на благостта“
На 9 ноември на събитието ни „Духовните водачи на България” ще се докоснем до Учителя и примера му за велика благост
Таня Доганова-Христова: „Петър Димков – мъдрецът лечител“
Среща със спомените за Петър Димков
Димитър Сотиров: „Вера Кочовска – неразгаданият феномен“
Надарена, за да служи и помага на другите, тя остава в съзвездието на българските лечители и ясновидци
Николай Василев: „Ваклуш“
Пътят на Мъдростта и всичко, което Ваклуш остави като духовно завещание на българите
Христо Нанев: „Слава Севрюкова – човекът от бъдещето“
Чуйте беседата, посветена на българския свръхфеномен на 9 ноември в Софийската опера и балет
Гледай онлайн Списание 8 НА ЖИВО: „Духовните водачи на България“
Стани част от поредното ни незабравимо събитие, където и да се намираш по света
Гледайте Списание 8 НА ЖИВО: „Поради что се срамиш да се наречеш болгарин?“ на запис!
Заситете глада на душата си за знание и досег с родното
Гледайте „Списание 8 НА ЖИВО: За Майка България“ на запис!
Почерпете вдъхновение и сила, за да вървите с вдигнато чело по избрания си път
Гледайте „Списание 8 НА ЖИВО: Битката за съзнанието“ на запис!
... само ако сте готови да разбиете своите заблуди, като чуете и друга гледна точка
Гледайте „Списание 8 НА ЖИВО: Сила за живот“ на запис!
Пренесете се на 21 октомври във великолепната зала на Софийската опера и балет и си подарете един същински празник на духа!
Гледайте „Списание 8 НА ЖИВО: Тайната „България“ онлайн!
Пренесете се в красивата зала на Софийска опера и балет, за да усетите магията на нашата страна
Гледайте „Списание 8 НА ЖИВО: „Отвъд видимото“ онлайн!
Залата на 1 октомври бе напълно разпродадена. Потопете се в атмосферата на тайнственост и приятелство!