Подкрепете ни!




Публикувано в 8Жени Милчева / 05 април 2019

Най-старата европейска столица

В софийския квартал „Слатина“ преди 8000 г. е имало процъфтяващо селище

 

Най-старата европейска столица

В софийския квартал „Слатина“ преди 8000 г. е имало процъфтяващо селище. Там е открито първото изображение на божествената двойка - Богинята майка и Бога бик


„Не може да бъде... Няма как да е толкова голяма тази къща. По онова време такива огромни жилища тук няма.“ Подобни мисли се въртели в главата на Васил Николов – тогава все още млад археолог, когато преди 30-ина години започва работа на раннонеолитното селище в столичния квартал „Слатина“. В продължение на повече от 2 месеца сам-самичък, на колене и с шпакла в ръка разчиства пода на постройка на близо 8000 години. Сантиметър по сантиметър, пустият му под не свършва....
 
Проф. Васил Николов започва разкопки на праисторическото селище в кв. „Слатина“ преди 30-ина години и собственоръчно разкопава най-голямата раннонеолитна къща, откривана досега в Европа.
Проф. Васил Николов започва разкопки на праисторическото селище в кв. „Слатина“ преди 30-ина години и собственоръчно разкопава най-голямата раннонеолитна къща, откривана досега в Европа.

Днес археологът Васил Николов, вече професор и член-кореспондент на БАН, си дава сметка, че най-емоционалният момент е бил точно мигът на осъзнаването на мащаба на откритието - когато най-после повярвал на очите си и разбрал, че е попаднал на изключително голяма къща (цели 117 кв. м) от ранния неолит, каквато дотогава не била откривана в Европа. Впрочем този рекорд не е счупен и до днес, що се отнася до онази епоха.
А когато по-нататъшните проучвания потвърждават, че находките в квартал „Слатина“ са от голямо раннонеолитно селище, възникнало още в края на 7-ото - началото на 6-ото хилядолетие пр.Хр., става ясно и че корените на днешна София са на повече от 8000 години, което я прави най-старата европейска столица.

Какво пък толкова има в една къща, нали и тогава хората е трябвало да живеят някъде, пък и всеки би предпочел да е на по-широко, би казал някой. Де да беше толкова просто...
Обикновено големите открития в археологията усложняват картината за миналото, вместо да я опростяват, и поставят нови и нови въпроси. Така е и в случая. Как се строи масивно и здраво само с каменни сечива? Как се правят изчисления за голяма постройка (уж) без математика? Как се оцелява без метеорологична прогноза, след като целият ти живот зависи от земеделието? И т.н.
Разкопките са тежка и времеемка работа, но по-трудната част от задачата е намирането на верните отговори. Които пък дават шанс да се сглоби по-цялостна и достоверна картина на живота на хората от толкова отдалечена епоха. А това е и най-удовлетворяващата част от работата на археолога. Заради нея можем да надзърнем хилядолетия назад и да се убедим, че макар и да имат различни от нашите вярвания и обреди, онези хора много са приличали на нас със своите страхове, вълнения, желания и стремеж за самоизразяване.
И така, какво е Слатина и защо е важна?

ПЪТЯТ

В края на 7-ото и началото на 6-ото хилядолетие пр.Хр. на брега на Слатинската река се заселват едни от първите земеделци и скотовъдци в Европа. Те са от най-ранната вълна мигранти от Мала Азия, които ще продължат да идват на групи от там и в следващите столетия. Пристигат по т.нар. Струмски път, който е започнал да действа в края на 7-ото хилядолетие и има главна роля в разпространението на новия поминък из Стария континент. Пътят достига Софийското поле и тук се разклонява: на северозапад – по долините на Нишава и Велика Морава; на север - по долината на Искър; и на изток – към Тракия.
„Софийското поле е разпределителен пункт за разселването в тези три посоки. Основалите селището Слатина идват от Югозападна Анатолия, по-късно към тях се присъединяват пришълци от нейната средна западна част. Различаваме ги по материалната им култура – за първия етап от съществуването на селището е характерна бяло рисуваната керамика, а през втория – тази с тъмна рисунка. Това показва различен произход и традиция на населението от съответния етап. Селището е съществувало около 500 години, културните напластявания достигат 4 м дебелина. Обхваща над 80 декара, но те не са били обитавани едновременно, а селището се е местило в рамките на този периметър”, обяснява проф. Николов.

КИСЕЛ ХЛЯБ

Основни поминъци на жителите на Слатина били земеделието и скотовъдството. Мъжете били и ловци. Животните държали извън селото, а всичко друго, необходимо за живот, било в дома. Той имал куполна пещ за готвене и отопление, понякога и огнище, зърнохранилища, ръчна каменна мелница за смилане на житото, вертикален тъкачен стан, площадка за приготвяне на храна и дървени лежанки за сън.
Житото било основна храна, от него правили каши. И първия кисел хляб в Европа! Доскоро се смяташе, че той се е появил няколко хилядолетия по-късно, но проучванията в Слатина доказват, че нейните обитатели са го приготвяли още в 6-ото хилядолетие пр.Хр. чрез добавянето на примеси от бобови култури. Заради тях хлябът бухвал, сякаш му е добавена мая.
Първите „слатинци“ живеели в правоъгълни или слабо трапецовидни къщи, разположени нагъсто - повечето едностайни, но имало и с по 2 помещения. Били стабилни, издържали и над 50 г. Строили ги със забити в земята дървени стълбове, оплетени с лескови или върбови пръчки, дебело обмазани от двете страни с глина. Покривът бил двускатен, с дървена конструкция, покрит със слама или тръс тика. Според проф. Николов тези домове са блестящи архитектурни и строителни постижения за времето си.

ГОЛЯМА КЪЩА

„Строителството на такава къща е особено тайнство, в което се съчетават практически опит и знания. Изискват се сложни сметки и познаване на законите на статиката. Ползвали са мерна единица „лакът“ (42 см). Знаели са как да „завъртят“ постройката така, че максимално да се възползват от слънцегреенето през зимата и да загърбят вятъра. Съобразявали са сеченето на дървета за стълбовете със сезона – правели го зимно време, когато соковете са слезли надолу. Белели кората, за да се изгонят ларвите на вредителите и да не гние дървото. Но това не е опит, който тези хора носят със себе си от Анатолия, защото там условията са съвсем други и не изискват точно такива знания. За разлика от там тук има чести дъждове, дървета, камъни... Опитът от Анатолия им е бил безполезен, затова е трябвало да се приспособят към новото място и да натрупат знания, нужни за оцеляването им тук. Натискът на тази съвсем различна среда ги принуждава много бързо да „влязат в час“, защото иначе умират. Затова в този период обществото работи на много високи обороти – мисли, изобретява... А когато адаптацията към новите екологични ниши напредне, развитието продължава по-спокойно и равномерно“, обяснява проф. Николов.

Забележителен пример за архитектурния гений на тези ранни земеделци е т.нар. Голяма къща (онази на 117 кв. м). Тя е завъртяна спрямо севера на 21 градуса, което през зимата є осигурявало 15-20% повече топлина. Двускатният є покрив е асиметричен - по-малката част е обърната към подветрената страна, така се създава обтекаемост и няма опасност силен вятър да го вдигне. Другата, по-голямата му страна, обаче е обърната към зимното слънце и поема повече топлина. Според проф. Николов за изграждането на Голямата къща са били нужни повече от 2200 часа труд след сериозна предварителна подготовка. Установени са 54 последователни замазки на пода (по 1 за всяка година), което означава, че е обитавана над половин век. Тя е построена през ранния етап от съществуването на селището. (Чрез радиовъглеродния метод жилището е датирано в периода 5870 – 5730 г. пр.Хр.) Сред останките є са открити цели 18 зърнохранилища с овъглено жито в тях, много керамични съдове, сечива, между които и най-древният в Европа каменен палешник за дървено рало...

Пълния текст на статията чети в бр. 3/2016 г. на Списание 8
Купи броя от тук
Абонамент за Списание 8 може да направиш
тук
Ваклуш Толев: Няма еволюция без гърч Публикувано в 8

Ваклуш Толев: Няма еволюция без гърч

Каква е ролята на болестите, на природните катаклизми и социалните конфликти за човешката еволюция

Един светец от ХХI век Публикувано в 8

Един светец от ХХI век

Ръката му потъна в корема ми, нямаше болка

Питър Сейдж: Не съди за себе си по провалите си Публикувано в 8

Питър Сейдж: Не съди за себе си по провалите си

Прави това, което е за висше благо, и бъди смел. Историята облагодетелства тези, които поемат рискове

Земя на писмености Публикувано в 8

Земя на писмености

Тук се раждат най-древните писмени знаци в света - буквите на траките, старогерманската азбука на епископ Вулфила и славянската кирилица

Доц. д-р Екатерина Тодорова: „Дислексията не е болест” Публикувано в 8

Доц. д-р Екатерина Тодорова: „Дислексията не е болест"

Това е състояние, при което информацията се преработва по различен начин

Кан Тервел, спасителят на Европа Публикувано в 8

Кан Тервел, спасителят на Европа

Нека на днешния празник си припомним за този български военен подвиг

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил” Публикувано в 8

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил”

Щетите тук, освен Беларус и Украйна, са най-големи заради информационното затъмнение

Христос воскресе! Как? Публикувано в 8

Христос воскресе! Как?

Проф. Иван Манев предлага хипотеза за свръхестествените явления и дори... обяснява възкресението на Иисус с антигравитация

Досието на Иисус Публикувано в 8

Досието на Иисус

Историята предполага: Той наистина е живял, говорел е и гръцки, имал е брат близнак, а гробът на „баща“ му е в Германия

Инвестиция „Родолюбие“ Публикувано в 8

Инвестиция „Родолюбие“

С фондацията си д-р Милен Врабевски помага на младите хора да се гордеят, че са българи

Операция „Буря“ Публикувано в 8

Операция „Буря“

Сталин планира пръв да удари нацистка Германия, но Хитлер го изпреварва

Астрологът Гал Сасон: 2020 г. е врата към ново осъзнаване Публикувано в 8

Астрологът Гал Сасон: 2020 г. е врата към ново осъзнаване

Ще настъпи ли Ерата на Водолея и защо ни очаква свободно падане в стил „Скок на вярата“?

Коронованият ангел Публикувано в 8

Коронованият ангел

Царица Елеонора, втората съпруга на Фердинанд, спасява хиляди бежанци през войните и опазва от разрушение безценната Боянска църква

Радиовълните късат ли ДНК? Публикувано в 8

Радиовълните късат ли ДНК?

Някои честоти имат потенциала да вредят, но данните са недостатъчни и противоречиви

Внос на лукс в Тракия Публикувано в 8

Внос на лукс в Тракия

Владетелите високо ценели разкошните предмети. Получавали ги като данък или подаръци