Публикувано в 8Георги Караманев, Георги Петров / 18 април 2019

Роб или роБог

Дали подценяването на бъдещето няма да се превърне в най-голямата (и последна) грешка на човечеството?

Роб или роБог
Цялата статия е публикувана в брой 3/2016 г. на Списание 8


РОБОГ

Скоро машините ще станат по-умни от нас. Според Стивън Хокинг подценяването на това бъдеще може да се превърне в най-голямата (и последна) грешка на човечеството


Свикнали сме да се възприемаме като черешката на земната торта. Като перлата, върха и едва ли не крайната точка в еволюцията на нашата планета. Със сигурност имаме своите основания – въпреки че, ще се съгласите, често действията ни са неразумни, дори по детски прибързани, никой не може да оспори на хората позицията на биологичния вид, властващ на Земята.

През последните десетилетия с изумителна скорост ускоряваме развитието на своята цивилизация, особено що се отнася до технологиите. С помощта на главоломно развиващите се иновации всеки от нас има достъп до колосални обеми информация и такова разнообразие от ресурси, които само допреди броени десетилетия не биха могли да се поберат в мечтите и на най-смелия фантаст.

Човекът обаче често приема за даденост всичко, което вижда. Толкова бързо животът ни се промени от компютрите, че въобще не ни е до това да се замисляме в каква посока може да ни отведе тази еволюция. А както предупреждава самият Стивън Хокинг – това може да е и най-голямата грешка на човечеството. Защото, макар да спорят за конкретните изражения, учените са единодушни, че ускоряващото се развитие на технологиите рано или късно ще създаде изкуствен интелект, който да оспори нашето човешко първенство.

Отгръщайки следващите страници, заедно ще надникнем в бъдещето. Ще дадем думата на учените – футуролози, инженери и изследователи, които създават и анализират бъдещето на изкуствения интелект. После ще потънем в задълбочените, но и по човешки емоционални размисли на писателя Николай Теллалов. Той ще ни даде своята хуманна и мъдра гледна точка за това, че създаденият от нас изкуствен интелект няма да бъде нищо повече от отражение на нас самите, на нашия светоглед и начина, по който сме устроили обществото си.


Не човек, а желязо

Футурологът Рей Кърцуайл обещава, че през 2045 г. животът ще започне отначало: компютърният мозък ще се превърне в следващата огромна стъпка на земната еволюция

„Уотсън президент! Уотсън президент!“ Не, не е дошло време за поредните избори, в които с аргументи или кебапчета някой се опитва да печели гласа ви. Нито пък верният помощник на Шерлок Холмс е решил рязко да смени професията си. Всъщност агитационният призив идва от учени в широк кръг области, творци или просто личности с поглед в бъдещето, обединени от каузата да помогнат още тази година за президент на САЩ да бъде избран... суперкомпютър.

Кой ли е този „Уотсън“ и дали наистина не би могъл да се справи по-добре от поне някои американски президенти? В кръга на шегата, ако си спомним за някои обитатели на Белия дом, то решението за машина звучи като даже доста добра идея... Суперкомпютърът, дело на IBM и носещ името на един от основателите на компанията, е една от аналитичните машини, чиито пробиви през последните години дават много храна за размисъл на футуролозите и специалистите по изкуствен интелект. Защото мощният изчислител е много повече от математически инструмент или просто алгоритъм – „Уотсън“ е способен да се учи сам, обработва с огромна скорост колосални масиви от информация и... успя да победи човек в състезание, в което доскоро смятахме, че запазваме предимството си пред машините.

УОТСЪН ПРЕЗИДЕНТ!

„Джеопарди“ е популярна американска телевизионна викторина, която няма своя аналог у нас. Различното от останалите е, че въпросите в нея се формулират по пътя на асоциациите – например не ви питат директно коя е столицата на САЩ, а ви споменават думи, с които се описва, някаква шега за нея или други индиректни подсказки. Въпросите са така формулирани, че изискват не само разнообразни познания, но и комбинативно мислене в различни форми. Затова се смяташе, че няма как компютърът да е по-добър от човешкия мозък в такава надпревара. Само че допреди 2011 г., когато „Уотсън“ победи най-добрите състезатели в играта. Суперкомпютърът не само чете и разбира многосмисловия език на задачата, но същевременно извлича знанията, необходими му за отговора, от стотици милиони страници документи, в това число и „Уикипедия“.

В надпреварата не липсвали и любопитни куриози. Запитан: „най-голямото летище на този град е кръстено на герой от Втората световна война, а второто най-голямо – на битка от същата война“, кой знае защо „Уотсън“ отвърнал: „Какво е Торонто?“. Защо „отрочето им“ дало такъв странен отговор, не могат да кажат и създателите, тъй като компютърът вече има собствен начин на мислене и анализ, който не е предварително програмиран, а се развива в хода на задачите.
След триумфа „Уотсън“ посреща нови предизвикателства – създава кулинарни рецепти, изчислява вероятността определени хора да развият заболяване при генетично предразположение – все въпроси, които искат остър ум, но и нестандартни форми на анализ. Така стигаме до задаващите се избори за президент на САЩ. Според почитателите си „Уотсън“ би бил по-способен да анализира сложната, многопластова информация, необходима, за да бъде взето важно решение, би го правил ясно и прозрачно, би бил независим от различните лобита и крайните емоции.
Не избързваме ли обаче с това до такава степен да признаем превъзходството на машините? Не дезертираме ли твърде лесно от състезанието за това кой е най-интелигентният вид на планетата?

БЛИЗКО БЪДЕЩЕ

„Аз съм те родил, аз ще те убия!“ – казва строго героят на Гогол Тарас Булба и изпълнява заканата си. Що се отнася до хората и компютрите обаче, по-вероятно изглежда да се случи точно обратното – ощетен да се окаже създателят.
През юли 2015 г. над 1000 водещи изследователи в областта на роботиката и изкуствения интелект подписаха отворено писмо, в което предупредиха за опасността от употребата на изкуствен интелект за военни цели и автономни оръжия. Сред подписалите личаха личности като основателя на „Тесла“ Елон Мъск, съоснователя на „Епъл“ Стив Возняк и Стивън Хокинг. Самият световноизвестен физик година по-рано написа, че подценяването на опасностите от развитието на изкуствения интелект може да стане най-голямата грешка в историята на човечеството. Според Хокинг „досегашните успехи са нищо в сравнение с това, което ни очаква в близките десетилетия. Успешното създаване на изкуствен интелект ще стане най-голямото събитие в историята на човечеството. Но за съжаление, може да се окаже и последното, ако не се научим да избягваме рисковете“.

Ето че стигнахме до фундаменталния въпрос: как можем да измерим точно колко умни са машините
, така че да ги съпоставим със собствения ни мозък? И логичното последствие: дали и кога ще дойде моментът, когато изкуственият интелект би могъл да се превърне от помощник в опасност, от служител в господар?
Една от най-обективните форми за оценка са игрите. Вероятно помните как далечният прародител на „Уотсън“ - „Дийп Блу“, през 1997 г. победи Гари Каспаров. Оттогава нещата се развиват още по-главоломно, макар и да не попадат с подобни победи под светлината на прожекторите. Поредната много показателна стъпка е факт съвсем отскоро: и последната измислена от човека популярна игра, в която имахме преимущество, отиде в историята. Го е източна стратегическа надпревара, сходна по логика с шаха и шашките, която оригинално се играе с камъчета и е позната в Древен Китай от поне 4 хилядолетия. С наглед много прости правила, тя всъщност е многократно по-сложна от шахмата – според математиците числото на възможните разигравания е 2 пъти по-голямо от това на предполагаемия брой атоми във Вселената.

В края на миналата година изкуственият интелект „Алфа Гоу“ се изправи в поредна битка за честта на машината и я спечели: световният шампион Фан Уей изгуби 5 поредни игри от изкуствения си съперник. Тъй като комбинативността в тази игра наистина е колосална, в случая не става дума за просто състезание, а за демонстрация, че все по-успешно компютърът може да бъде научен да мисли – няма как всички комбинации от възможни развития да бъдат заложени предварително, значи е нужно да се зададе логика, по която компютърът да определя играта си. Паралелно се използват мрежа на оценката, която анализира позицията на компютъра на дъската, и мрежа на поведение, която пък решава какъв ход да направи машината. Така „Алфа Гоу“ не оценява обективно хода на играта, а „усеща“ добрите ходове. Разбира се, остава условността, че това е развит изкуствен интелект, но от първо поколение - изпълнява само задачите, за които е предназначен - не би било трудно да победите „Алфа Гоу“ на шах или „Дийп Блу“ на го...

РОБОТОТЕХНИКА

Значи е очевидно, че губим съревнованието, нали? Нима роботите ще властват над нас? Тези въпроси днес са по-актуални от всякога, а първи си ги задават някои от големите умове на математиката в първата половина на миналия век. Отново отношението по темата минава и през игри. Сред пионерите е математикът Джон фон Нойман, който пръв създава математически модел за хипотетична машина, способна да изработва копия на самата себе си. По-късно идеите му са опростени от Джон Конуей в „Живот“ – смятана за първата симулационна компютърна игра. Тя е обаче и много повече - първи опит за компютърен модел, който още през 70-те години с възможностите на тогавашните технологии има някои свойства на универсална машина. При нея се симулират клетки, съседни една на друга, като всяка влияе на 8-те си „съседа“ и се повлиява от тях. Всяка клетка може да бъде в едно от състоянията - жива или мъртва. В началото се задава начална конфигурация, а всяко следващо поколение се развива на основата на следните правила: в мъртва клетка, до която има точно три живи, също се заражда живот. Ако живата клетка има точно 2 или 3 живи съседки, тя оцелява, иначе умира. Играта продължава, докато всички клетки загинат или при завъртането на цикъла нито една от клетките не променя състоянието си. Графичните изображения на играта са в много разнообразни варианти и степени на сложност. На пръв поглед елементарната идея... се оказва изключително сложна и повлиява през следващите десетилетия, а и до днес, възгледите на редица науки.

Алан Тюринг през 1950 г. ни дава смятаното днес за най-сигурно средство,
с което да установим компютърната интелигентност – теста, носещ неговото име. Според британеца е безсмислено да се питаме дали компютърът може да мисли, важно е дали може да реагира по такъв начин, че да бъде сбъркан с човек. Това ще стане, когато открием ключовите алгоритми, прилагани от мозъка в процеса на творчество, а след това ги претворим с помощта на технологиите...

Цялата статия е публикувана в брой 3/2016 г. на Списание 8
Купи броя от тук


Стани електроцентрала Публикувано в 8

Стани електроцентрала

С фотоволтаици на покрива си независим, получаваш евтин и екологично безвреден ток. Допълнителен бонус е, че ПроКредит Банк дава рамо за изграждането на 30 KW фотоволтаична инсталация

Живко Джамяров: „Живата храна лекува!” Публикувано в 8

Живко Джамяров: „Живата храна лекува!"

На ръба на смъртта разбрах, че единственото нещо, което си струва, е да вършиш добри дела, казва съоснователят на храните за здраве Аncestral Superfoods и на ресторанта за ценители Soul Kitchen

Дизайн като за първа дама Публикувано в 8

Дизайн като за първа дама

Лимитирана серия шалове на Списание 8

Виртуалната класна стая Публикувано в 8

Виртуалната класна стая

Достъпът до съвременни информационни технологии е неразделна част от достъпа до образование. Без тях няма съвременни знания.

Десислава Попова: Нуждаем се от истинска среща със себе си Публикувано в 8

Десислава Попова: Нуждаем се от истинска среща със себе си

Гещалт терапията се отличава от другите клонове на психотерапията

The issue is in the tissue* Публикувано в 8

The issue is in the tissue*

*Проблемът е в кърпичката

Д-р Рюдигер Далке: Няма хапче, което лекува душата Публикувано в 8

Д-р Рюдигер Далке: Няма хапче, което лекува душата

За да предотвратим инфекции, трябва да водим нашите битки на духовно ниво, убеден е световноизвестният психотерапевт

Станислава Цветкова: Д-р Далке спаси моята женственост Публикувано в 8

Станислава Цветкова: Д-р Далке спаси моята женственост

Известният психолог ще изнесе семинар „Болестта като символ“ в София и Варна

Добави си свят Публикувано в 8

Добави си свят

Първото българско списание с добавена реалност

Мисионерка на любовта Публикувано в 8

Мисионерка на любовта

Ликът на Майка Тереза спаси двама раково болни. Католическата църква официално я обяви за светица

Кой е прасето всъщност? Публикувано в 8

Кой е прасето всъщност?

Розовите дебеланковци са едни от най-умните и чисти животни на планетата

Мъдростта на Уаби саби Публикувано в 8

Мъдростта на Уаби саби

Тази японска философия ни учи да откриваме красотата в несъвършенството и да се приемаме такива, каквито сме

По пътя към Тройната корона Публикувано в 8

По пътя към Тройната корона

Петър Ванев е първият българин, изминал два от трите най-дълги планински пешеходни прехода в САЩ

„Българските” вулкани Публикувано в 8

„Българските” вулкани

Супервулкан изригва на територията на Родопите преди около 32,8 млн. г.

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил” Публикувано в 8

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил”

Щетите тук, освен Беларус и Украйна, са най-големи заради информационното затъмнение