Българските власти поставиха въпроса за опасните Е-та, но сигналът им беше подценен от Европейския орган по безопасност на храните EFSA. Според него няма нова информация, която да налага промяна в регламента за дозировката на тези добавки в храните. Затова засега не се очаква допустимите им количества да бъдат намалени.
Водещата ни тема от брой 9/2014 бе посветена на изследванията на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на БАН. Прилагайки иновативен метод, учените установяват, че 6 добавки в храните увреждат човешката ДНК. Дори в дози, многократно по-ниски от разрешените, те създават риск от рак и други заболявания. Генетиците от екипа с ръководител доц. Георги Милошев са установили, че за да са безопасни, те трябва да са в концентрация от 10 до 100 пъти по-ниска от разрешената. Това са три оцветителя - еритрозин (Е 127), индиго кармин (Е 132) и фаст грийн (E 143); консервантът натриев нитрит (E 250), добавката кофеин и четири-амино-антипирин (4ААР), прилаган във фармацията.
Още преди публикацията Списание 8 разпрати писма със сигнал за риска до няколко български институции, отговорни за общественото здраве. Попитахме ги какви мерки ще бъдат предприети с оглед новата научна информация. Отговор по същество получихме само от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), която ни уведоми, че е сезирала европейските институции и очаква становището им.
От кореспонденцията на БАБХ с европейските институции става ясно, че още на 16 септември м.г. от Фокусния център към Центъра за оценка на риска (ЦОР) на БАБХ са изпратили запитване до EFSA какви са възможностите за уведомяване на институциите на ЕС за резултатите от проучването на българските изследователи и как те могат да инициират законодателни промени в сега съществуващия регламент на ЕС спрямо добавките.
В отговор е получен съвет въпросът най-напред да бъде поставен още на следващото заседание на консултативния съвет (експертното тяло, което включва учени от различни страни) на 24-25 септември 2014 г. във Венеция. Това е направено от българския представител в този научен съвет – проф. д-р Бойко Ликов, директор на ЦОР.
В протокола на заседанието е записано: „България повдигна въпроса за излязла наскоро публикация на учени от Българската академия на науките. Тя се отнася до изследване с иновативен метод на въздействието на добавки в храните върху човешката ДНК. В това изследване са проучени няколко такива добавки и съставки. Представителят на EFSA Пер Бергман благодари на България затова, че насочва вниманието на органа към изследването, но отбеляза, че то има някои слабости и ограничения. Научната публикация, посветена на него, ще бъде предоставена на постоянната работна група по генотоксичност към научния съвет."
Крайното становище на EFSA е, че научната публикация на българските генетици „не осигурява нова информация, отнасяща се до оценката за безопасността (на тези добавки), извършена досега от EFSA".
Този бездушен чиновнически език всъщност ни казва, че Европейският орган по безопасност на храните не възнамерява да вземе предвид сигнала от България и няма да намали разрешените концентрации на въпросните Е-та.
Ние, от Списание 8, не сме удовлетворени от тази реакция. Смятаме, че европейските институции не трябва да си затварят очите за риска от добавките в храните, означавани с Е, още по-малко пък за тези, за които има научни доказателства, че не са безопасни.
Списание 8 продължава да работи за каузата „Без отровни Е-та". За да стигне тя до повече хора, направихме петиция, в която обяснихме какъв е проблемът с Е-тата, защо той е важен за нас и за цялото общество и призовахме съмишлениците ни да се присъединят към нея.
Над 2800 души вече ни подкрепиха. Присъединете се и вие! Заедно можем да задвижим тежката бюрократична машина. Целта ни е да съберем 100 000 подписа, което ни дава право да внесем сигнала директно пред Европейската комисия.