Подкрепете ни!




Наука08 септември 2017

Марс среща Венера

Астрономическите явления от 8 септември до 7 октомври

доц. Васил Умленски


Събитие на месеца


На 18 септември до тесния сърп на старата Луна са Марс и Венера. Трите небесни тела ще представляват любопитна гледка за близо два часа (към изток, до изгрева на Слънцето).


Слънцето



В началото на периода изгревът е в 6,59 ч, а залезът – 11 минути преди 20 ч. В края изгревът е в 7,31 ч, а залезът – две минути преди 19 ч. Денят намалява от 12,50 до 11,27 ч. 

Есенното равноденствие е на 22 септември в 23,02 ч. Тогава Слънцето излиза от знака Девица и навлиза във Везните. В същия момент неговият център пресича небесния екватор и преминава от северната в южната небесна полусфера. Започва астрономическата есен за северното полукълбо и пролетта за южното. Всъщност, на тази дата главно поради рефракцията денят е с 20 минути по-дълъг от нощта. Те са равни чак на 26 септември. 

На 16 септември Слънцето излиза от съзвездието Лъв и навлиза в Девица. 


Луната


През периода най-близо до Земята, на 369 855 км (в перигей), тя е на 13 септември. Най-далече (в апогей) нашият естествен спътник е на 27 септември (404 341 км). 

Основни фази на Луната, изгревите и залезите за тези дни:
последна четвърт 13 септември    –   - 14,22;
новолуние 20 септември 7,08 - 19,52;
първа четвърт 28 септември 14,55 -    –;
пълнолуние 5 октомври 19,13 -  6,45.

На 13 септември няма изгрев, а на 28 септември – залез, защото лунното „денонощие" е по-дълго от слънчевото. В дните около 5 октомври пълната Луна изгрява почти едновременно със залеза на Слънцето и сякаш удължава деня.


Звездите и ярките планети


Вечер съзвездието Лебед с ярката Денеб е високо към изток, под него е Пегас. В зенита блести Вега от Лира. Към юг-югоизток е съзвездието Орел с Алтаир. Вега, Денеб и Алтаир образуват т.нар. Летен триъгълник. Високо към северозапад е главата на Дракона. Най-ярката звезда на северното небе – Арктур от Воловар – е към запад. Преди изгрев Слънце високо към изток са Близнаците (Кастор и Полукс). Почти в зенита е ярката Капела от Колар. Към края на септември около полунощ започва да изгрява най-ярката звезда – Сириус. Преди разсъмване Сириус е към юг, а ниско към изток, близо една до друга, са планетите Венера и Марс. Съвпадът им е на 5 октомври.

Меркурий е достъпен за наблюдение в дните около елонгацията на 12 септември (преди изгрев Слънце към изток). Планетата на любовта е Зорница. Марс е видим за около един час преди изгрев Слънце (към изток). Остава в съзвездието Лъв. До средата на септември Юпитер също може да се наблюдава за малко (вечер към запад). Той е в съзвездието Девица. В началото на периода Сатурн е над хоризонта до полунощ, но залезът настъпва все по-рано (в края около 22 ч.). Остава почти неподвижен в тринадесетото зодиакално съзвездие - Змиеносец, близо до границата със Скорпион. На 16 септември в съединение с Марс е Меркурий. По-зрелищен е съвпадът на 5 октомври. Ако преди разсъмване на тази и следващата дата забележите ниско към изток необичайно ярко светило, не мислете, че е НЛО. Това са Марс и Венера; двете планети са само на десетина ъглови минути една от друга. 


Съединения на планетите с Луната
На 19 септември към Марс и Венера се присъединява Меркурий, но той е трудно забележим. На 22 септември е съединението на Луната с Юпитер, а на 27-и – със Сатурн.

Метеорните потоци
През този период Земята не среща обилни метеорни роеве. На 9 септември е максимумът (до 5 метеора в час) на септемврийските Персеиди (5 – 21 септември). Съзвездието Персей е видимо почти през цялата нощ – след залез Слънце изгрява към североизток, преди разсъмване е в зенита. Максимумът обаче е скоро след пълнолунието и само много ярък метеор би могъл да бъде забелязан. След 10 септември започват срещите с Южните Тауриди, а от 6 октомври – с  Драконидите, чието часово число е променливо. След залез Слънце главата на Дракона е високо на северозапад, а призори – ниско към север. В последните нощи на периода можем да очакваме „падащи звезди" и от съзвездието Орион (то е видимо за около три часа преди изгрев Слънце към изток-югоизток). 
Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе Наука

Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе

Гигантски звездни петна са причината за намалената светимост на червения свръхгигант

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера Наука

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера

Нова теория за най-големия спътник на газовия гигант може да разреши 20-годишна мистерия

Учени имат напредък в търсене на вечната младост Наука

Учени имат напредък в търсене на вечната младост

Кръвопреливането от по-млади донори не е решение

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“ Наука

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“

Целта на мисията е да открие кога и защо Марс и Земята са поели по различни еволюционни пътища

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации Наука

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации

Теоретично те би трябвало да изпращат радиосигнали поне 100 години

Хюстън, нямаме проблем! Наука

Хюстън, нямаме проблем!

Всичко за историческия полет на ракетата Crew Dragon

Сами ли сме в нашата Галактика? Наука

Сами ли сме в нашата Галактика?

Вероятността да има други цивилизации е огромна. Шансовете ни за контакт с тях обаче са минимални.

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г. Наука

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г.

Амбициозният предприемач започва колонизирането на Червената планета

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX Наука

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX

За пръв път компанията на Илон Мъск ще изстреля двама астронавти в космоса

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата Наука

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата

По-евтини са и по-ефективни от наземните базови станции

Зелени водорасли оцветиха Антарктида Наука

Зелени водорасли оцветиха Антарктида

Учените заговориха за „началото на нова екосистема“

За кого пее славеят до пълна изнемога? Наука

За кого пее славеят до пълна изнемога?

Почти половината от гласовитите мъжкари не успяват да привлекат своя любима

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро” Наука

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро"

Откритието доказва, че прачовеците са навлезли в Европа доста по-рано от известното досега