НаукаВладимир Божилов и доц. Камен Нам / 08 септември 2010

Самотно човечество в мълчалива Вселена

Има разумен живот в Космоса, доказаха българи. Естественият път на всяка цивилизация обаче е самоунищожение, затова не стига време да се намерим

Не сме сами в Космоса. Има и други разумни същества. С тях обаче не можем да установим контакт заради огромните разстояния и най-вече защото всички цивилизации умират твърде бързо. До този шокиращ извод стигат двама български учени - доц. д-р Камен Нам и Владимир Божилов, автори на книгата „Живот и Вселена", която се появи наскоро. Анализът на българите се базира на закона за нарастване на ентропията - мярката за консумацията на свободната енергия в дадена система. Според нея еволюцията толерира онези видове, които максимално ефективно и бързо могат да консумират наличната около тях свободна енергия. Това обаче ги прави силно деструктивни най-вече към заобикалящата ги екосистема и в крайна сметка води до тяхното самоунищожение... За съжаление по всичко изглежда, че по този път върви и нашата цивилизация.

Търсенето на живот извън Земята винаги е било интересна, но и трудна научна тема. Доскоро знанията и научният инструментариум не бяха достатъчно напреднали, за да предоставят факти за еволюция на земеподобен живот извън нашата планета. През последните години обаче техниката се подобри значително. Получаваме резултати от изстреляната през 2009 г. мисия „Кеплер". Благодарение на нея има данни за над 440 открити гиганти извън Слънчевата система, т.нар. „екзопланети". 

Въпрос на време е да бъде открита
и планета,  близка по маса със Земята 

Увеличава се и вероятността да се наблюдават такива, отстоящи от своята звезда на разстояние, което позволява съществуването на вода в течно състояние. Те са идеални кандидати за търсене на живот от земен тип. Откриването на планета от земен тип ще е огромен скок в науката, защото ще стане ясно дали еволюцията на Земята е уникално събитие, или стандартен резултат от природните условия на дадена планета. Дали само наличието на вода, атмосфера и подходяща температура са достатъчни за възникването на сложен живот и стартиране на еволюцията? 
Първият опит за математична оценка на броя подобни на нашата планети с пресмятане на вероятността за еволюция на живот върху тях е направен през 1960 г. от Франсиз Дрейк. Известното „уравнение на Дрейк" е описание на пряк и елементарен метод за 

пресмятане на очаквания брой разумни
цивилизации в Галактиката 

За целта се умножават вероятностите за съществуване на подходяща звезда от типа на Слънцето с принадлежаща към нея подходяща планета на съответното отстояние. Важно условие е небесното тяло да не е обект на космически катаклизми. Планетата трябва да предлага стабилни температурни условия, да има атмосфера и т.н. За да проверим дали би могъл да съществува земеподобен живот, задаваме параметри на еволюцията, следвайки модела на земния живот. (Carter, 2008) 
Идеята изглежда лесна, но през 60-те години на миналия век повечето от тези параметри са били с неясни стойности. Днес разполагаме с по-точни данни, но биолозите и еволюционната теория не могат да оценят дали животът се случва спонтанно навсякъде, където е възможно, и какъв е природният механизъм зад това. Дали веднъж възникнал, животът не се пренася из Космоса чрез кометите като вирус (т.нар. „теория за панспермията")? Еволюционните причини за възникване на разумна технологична цивилизация също са неясни.  За да избегнем несигурността от липса на данни за възникването на живота (биогенезиса), приемаме, че той се случва там, където задължително са изпълнени всички описани по-горе условия, т.е. сравнително рядко.
Днес разполагаме с добра оценка за броя и масата на планетите, които могат да се образуват около далечните звезди, подобни на нашето Слънце. Знаем, че 

90% от всички звезди са като него 

и имат средно време на живот около 10 млрд. години, докато изгорят водорода в ядрата си (нашето Слънце ще изчерпи водорода в ядрата си след около 5 млрд. г.). Следователно повечето звезди са подходящи „люлки" за земеподобен живот. 
От друга страна, кандидатите за живот планети трябва да са в зоната на обитаемост за звездата. Оценката на очаквания им брой може да се направи чрез компютърен модел. Известните данни и физичната картина за една или няколко галактики се въвеждат в компютърния код, след което всяка се оставя да еволюира във времето. Този метод позволява, макар и да не можем да видим всичко със сегашните уреди, да проверим какво бихме могли да видим, използвайки основните физични закони. Подобен числен модел е много добра оценка на вероятността за възникване на живот извън Слънчевата система. 

Такъв модел за Млечния път е направен и  описан подробно в „Живот и Вселена" на авторите.

Повече за него - в Септемврийския брой на Списание 8
Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата Наука

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата

По-евтини са и по-ефективни от наземните базови станции

Зелени водорасли оцветиха Антарктида Наука

Зелени водорасли оцветиха Антарктида

Учените заговориха за „началото на нова екосистема“

За кого пее славеят до пълна изнемога? Наука

За кого пее славеят до пълна изнемога?

Почти половината от гласовитите мъжкари не успяват да привлекат своя любима

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро” Наука

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро"

Откритието доказва, че прачовеците са навлезли в Европа доста по-рано от известното досега

Ще остане ли в България лекарството срещу CОVID-19? Наука

Ще остане ли в България лекарството срещу CОVID-19?

Американци искат да купят патента, държавата – мълчи... Може да съберем парите с фондация

Тройна атака срещу COVID-19 Наука

Тройна атака срещу COVID-19

Българската компания „Микар Иновейшън“ предлага начин да преборим с коронавируса, държавата не отделя финансиране!

Провалът не беше опция Наука

Провалът не беше опция

Мисията Аполо 13 в снимки 50 години след „успешния провал"

Зооноза – терминът на бъдещето! Наука

Зооноза – терминът на бъдещето!

Генетикът Виолета Желязкова: „Около 60% от новите инфекциозни заболявания в човешката популация са с животински произход"

Намисли си нещо и погледни към небето Наука

Намисли си нещо и погледни към небето

Астрономическите явления от 8 април до 7 май

Астрономи: Дните на кометата Борисов са преброени Наука

Астрономи: Дните на кометата Борисов са преброени

Междузвездният обект се топи и рони, може да не оцелее

Въздухът на Европа се прочиства, но дали ще е за дълго? Наука

Въздухът на Европа се прочиства, но дали ще е за дълго?

Учени: Не бива да се налага да чакаме опасна пандемия, за да дишаме по-чист въздух

Светкавичното превръщане на отпадъци в съкровище Наука

Светкавичното превръщане на отпадъци в съкровище

Процесът пази околната среда и превръща отпадъчни продукти в материал, който укрепва бетон

Опасна ли е 5G технологията? Наука

Опасна ли е 5G технологията?

Предлагаме ви две коренно различни гледни точки на експерти по този въпрос

Кометата АТЛАС свети все по-ярко Наука

Кометата АТЛАС свети все по-ярко

Тя ще бъде най-близо до Земята на 23 май

Ерик Фром:„Алчността и подчинението карат хората да оглупяват” Наука

Ерик Фром:„Алчността и подчинението карат хората да оглупяват”

Съпрузите, които истински се обичат, са изключение