Тайната Борисова градина

Едно необичайно приятелство в градския оазис на София

Ако сте от хората „чучулиги" и в ранните часове обичате разходките из столичната Борисова градина, със сигурност сте го виждали. Петър Кръстев, или за приятелите си просто Пепе, се е занимавал с толкова много неща. Бил е гид, личен асистент на японец... но това е твърде любопитна история, която ще ви разкажем друг път. Има колан по айкидо, той е запален колоездач и любител фотограф. Превърнал е едно от хобитата си в работа и в момента се грижи за домашни любимци. Шеговито подмята: „Моите началници са четириноги...".

„Неговата" Борисова е по-различна, откакто преди три години завързва необичайно приятелство с... малките, диви обитатели на парка – катериците от вида sciurus vulgaris. Макар и наречени от биолозите с името „обикновени", тези опашатковци се различават от повечето си събратя с това, че са склонни да си „общуват“ с хората.

Веднъж, разхождайки се из парка, Пепе се натъква на невероятната гледка как възрастна жена храни малките гризачи. Остава удивен. Като на шега, след доста труден и емоционален момент в живота си, решава да грабне фотоапарата и шепа от любимото им лакомство и сам да опита да повтори видяното. Така се „изгубва" сред алеите, за да открие щастието в... шепа орехи. Въоръжен с много търпение, той спечелва доверието на симпатичните животинки, на които днес вече е дал и имена. Щом го видят, тичат право към него.

„Случи се много бавно, постепенно. Но знаех, че може да стане, защото го бях видял с очите си", разказва Пепе. По-късно опитният приятел на катериците - дядо Иван, му показва как да ги храни, но отнема време, за да открие къде живеят и да се сближи с тях.



Скоро Борисовата градина става втори дом за Пепе, който почти всеки ден идва да храни катериците и птиците, независимо от метеорологичните услови. Със свой сигнал привиква дивите обитатели, които мигом, като в приказка изникват пред него. Синигери и горски зидарки кръжат и кацат, за да се почерпят със семките, които е донесъл за тях. Сред високите дървета извън суетата Пепе открива своето бягство от ежедневието, хаоса и бетонния задух.

Неговото хоби не остава незабелязано за хората, които, минавайки край него, също са запленени от контакта му с животните. С течение на времето започва да прави снимки и на минувачите. Понякога влюбени двойки си правят подарък изненада, като запечатват срещата си с рунтавите гризачи. „Катериците винаги са ми се отблагодарявали по някакъв начин", допълва Пепе.

За него е голямо щастие, че и други хора започват да се грижат за животинките. Така се оформя едно малко неформално общество от пазители на парка, които споделят общата си любов към природата. 

Пепе заразително ни разказва за характера на новите си приятели, които нарича „неосъзнато осъзнати", защото благодарение на тях оцеляват и други обитатели на парка. Катериците заравят ядките, които не са успели да похапнат, а така се появяват нови дървета в „Пипиниерата", каквото е едно от старите имена на Борисовата. Независимо че са диви, животните са се привързали към човека и никога не се е случвало да покажат грубата си страна.

Пепе е опитвал да храни катерици и на други места, но без успех. И по-добре, защото, уви, в немалко случаи човекът проявява желанието си да притежава. Някои се обръщат към нашия събеседник с молба за съдействие да си осигурят домашни любимци... или дори закуска за питона. Според него, ако се възпитаваме в обич и уважение, ако от деца опознаваме природата, тогава ще можем поне отчасти да се издигнем над войнствения егоизъм.

Затова една от мечтите на Пепе е да създаде сборник с интересната история на парка, да опише голямото богатство от дървесни и животински видове, които остават непознати за сегашните му посетители.

В парка се срещат много любопитни видове дървета, независимо от голямата урбанизация. Сред по-популярните брези и дъбове се виждат и гинко билоба, блатен кипарис, набръчканолистна калина, вистерия или японска акация, цъфтяща в красиво лилаво. Компания им прави и един рядък за България животински вид – черният кълвач, прелитат и зелени, и пъстри кълвачи. Често Пепе разпознава крилатите само по песента им – горска зидарка, черешарка, боров синигер и един от символите на София – големия синигер. 

За тях Пепе разказва, че през зимата не отлитат и е жизненоважно да им се оставят семки в хранилките. В противен случай, когато натрупа сняг, те остават без храна и до дни умират. Из висините летят сови, които също са избрали парка за свой дом. В миналото сред зеленината се разхождали дори елени и сърни, но днес те са само спомен от разказите на по-възрастните. Все пак, възможно е и днес да бъдат видени невестулки и таралежи. 

Паркът е създаден с много мисъл и любов, разказва Пепе. Върху земята, използвана от слатинските шопи за пасище на добитък, изникват редица интересни видове растения. През 1884 г. се създава „Пипиниерата" или „Разсадника", проектът е възложен на швейцареца Даниел Неф. Местното население обаче не иска да даде мерата без бой и се налага да бъде издаден указ, за да се запазят „белите дробове“ на София.

В годините паркът сменя няколко имена, изникват паметници, едни растителни видове заменят други. Изграждат се алеите, появява се осветление, лятна читалня. Изниква и обсерваторията, а ледената пързалка на езерото „Ариана" се превръща в невероятна атракция. Днес градът е заобиколил от всички страни  чудната гора, но не е успял да задуши красотата ѝ, а, оказва се, и дивия ѝ чар. Пепе силно се надява хората да свикнат да пазят това, което имаме, защото то не е даденост. Това място е оазис и макар да е пред очите ни, крие своите тайни и пъстрите си истории, които чакат да бъдат разказани...



ПОДОБНИ СТАТИИ

 

Приятели на птиците

Доброволен труд помага за опазване на пернатите край Атанасовското езеро повече »

Наука
 
 
3

Биомимикрия: Вдъхновение от природата

Как да се възползваме от 3,85 млн. години опит и грешки? повече »

Наука
 
 
0

Хора с противогази в Борисовата градина

Списание 8 се включи в международния ден 350 повече »

Събития
 
 
0
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане