Любопитно

Глухите камъни

Над 200 скални ниши, древен град, светилище, пещера утроба, средновековна църква и манастир крие уникалният тракийски комплекс

Глухите камъни
Закътано в горите на Източните Родопи, тракийското светилище Глухите камъни е едно от изпълнените с мистерии места, останали от предците ни. Проучвано от археолозите вече 35 години, то постепенно разкрива тайните си. В него тракийската обредност и вяра са се преплели с християнството. Тук младежите са ставали воини, други встъпвали в брак пред очите на боговете. Кървави жертвоприношения помагали на слънцето да се роди отново. В по-късно време християнски монаси шептели своите молитви сред тракийските ниши и пещери. Елате с нас на едно пътуване във времето, за да разбулим заедно и да се поучим от тайнствата на Глухите камъни. 

Идеята за експедицията „Преоткрий България" се роди в района на Ивайловград. Пак там заснехме и първия обект – тракийското светилище Глухите камъни. До него се стига по шосето от Любимец за Ивайловград.(Виж картата долу.) На най-високото място на пътя има маркирана отбивка, водеща към светилището. След 2 километра по черен път пред очите ни се разкриват импозантните 30-метрови скални блокове. Светилището е на невероятно панорамно място, със стотици трапецовидни скални ниши. С малко катерене пеш се стига до основната му част. Оттам се разкрива чудна гледка към язовир „Ивайловград". 
В основата на гранитната скала са скрити две по-големи мегалитни помещения. От едното тръгват 

33 издялани в камъка стъпала, водещи към самия връх



Там се намира голямата щерна – четвъртит скален басейн с размери 3,20 на 3 метра. 
Работата на археолозите непрестанно изненадва с все нови и нови находки от района. Глухите камъни се оказват не просто едно от големите светилища на древността, но и част от обширен град с улици и къщи, който се простирал от връх Марина надолу към река Арда.
В историческите сведения селището се споменава като активно през I хилядолетие пр.Хр. Било е оградено с каменни стени, останки от които се виждат и до днес. Светилището може би се е явявало най-високото място на града, сцена за религиозната обредност на тракийците. Именно там екипът на

д-р Георги Нехризов открива уникален скален петроглиф

(изображение върху камък). След дълги проучвания го определят като ладия, която пренася Слънцето. 
С навлизането на ранното християнство свещенодействията около скалите на Глухите камъни се сменят. За това свидетелства намереният от д-р Нехризов гроб на млада жена, погребана по типичен обред – със скръстени на гърдите ръце и обърнато на изток лице.
Свидетелства за християнско присъствие в района на светилището намира и работещият паралелно с д-р Нехризов археолог Дойчин Грозданов. Той води разкопките по средновековна църква с манастирски комплекс.
Монашеската обител е била в ниското, а църквата - на високото, както е повелявал канонът. Датиран от около XI-XII в., храмът е построен върху по-ранен от IV-VI в., наследил тракийското светилище. Според двамата специалисти монашеската обител най-вероятно е 

била ограбена и разрушена от войниците 
от Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.)

Кой знае колко още тайни крият Глухите камъни. Само времето и работата на археолозите могат да разкрият истината. Ако дотогава „конкуренцията" от иманяри не нанесе твърде големи щети. Те 

от години ровят из района
в търсене на огромно златно имане

За него разказва легенда, предавана от поколение на поколение в близкото село Малко градище. Според преданието някъде в района навръх Никулден бил погребан виден тракийски владетел заедно с „девет вола злато". Вярва се, че всяка година на 6 декември скритото в пещера тракийско злато се показва и ярко заблестява...



Св. Марина и св. Атанас наследяват тракийските върховни богове

проф. д.и.н. Валерия Фол 

Глухите камъни са учебник по „скрито" знание. Кавичките подсказват, че това знание е пред очите ни и трябва само да бъдем обучени да си го припомним. Всеки, който се е разходил в района на светилището и е поговорил с местните или предварително е разлистил книги за мястото, веднага би  разбрал защо използвам разсъждения на Платон. Тайнствените скали са белязани с изсечени в тях ниши, които се извисяват над клоните на дърветата. Тази територия е принадлежала на траките одриси.

Светилището Глухите камъни е познато отдавна. Преди стотина години скалите, приличащи на пчелни пити заради издълбаните в тях ниши, впечатлили братята Шкорпил. Известността си Глухите камъни обаче получават едва след  1975 г., когато експедиция на проф. Александър Фол ги описва. От този момент светилището е сочено като едно от най-важните доказателства за етнокултурното родство между траките и фригите.
Къде е „скритата" тайна, която е пред очите ни? Фолклорът и езикът съхраняват знания, вярвания и обредност поколения наред дори при смяна на население и на религии. Културната памет на хората от региона е запазила много следи, стига да можем да ги разпознаем. Съвсем наблизо се намира връх Св. Марина. Във фолклорния образ на светицата и обредността в нейна чест отдавна е разпозната Великата богиня майка като пазителка на дивата природа и покровителка на младите в предбрачна възраст, владичица на змиите и на космическия огън. Чествана е с нощни празници и с мистериална обредност, с която младите са встъпвали в пълнолетие. Обикновено свещените места на светицата са в ниски долове, при извори. Ивайловградската св. Марина обаче е висок връх, който доминира над светилището. Тук тя е наследила и идеята за Планинската богиня майка. В народните вярвания св. Марина е сестра на св. Илия – старозаветния пророк, който се въздига безсмъртен на небето. Образът му и обредността в негова чест свидетелстват за древна почит към бога Слънце. Траките са вярвали, че 

слънцето има два образа – кон през лятото и вълк (или куче) през зимата

Затова и не само близкото село, а и целият район е наричан Вълче поле. В с. Малко градище разказват, че стопанин на селото е зимният св. Атанас, който живее в един от кладенците. Светецът е грамаден конник с висок калпак и след полунощ обикаля селото. Хората чуват в нощните доби конския тропот и силното дрънчене на веригите, които носи. В негова чест принасят в жертва бик или овен на 18 януари. Жертвоприношението се извършва край кладенеца, където живее св. Атанас. Изключително важно е кръвта на животното да се оттича в основата на водоизточника. Светецът обича кръв. На този ден св. Атанас сваля кожуха си и облича копринена риза, качва се на върха и извиква на зимата да си отиде. Той е повелител на зимното слънце, казват хората, и затова след неговия вик денят започва да расте и годината се обръща към лято. Св. Атанас е брат на св. Антон и двамата са закрилници на ковачите, налбантите и железарите. Дори разказват, че 

св. Атанас е измислил ковашките клещи,
като гледал лапите на кучето

В дните на двамата светци е забранено да се ядат боб и леща. 
Архаичният първообраз на светилището, преди християнската религия да се опита да наложи своите вярвания, отразява стремежа на траките за хармония с околната среда. За тях природата и планината са сред проявленията на Великата богиня майка. Равнопоставен на Планинската майка, както също е наричана богинята, е нейният непорочно заченат син Слънце, чиято земна проекция е свещеният огън. От космическия брак между светлината и мрака (Слънцебога и Великата богиня) се ражда царят жрец, митологичният учител по безсмъртие, наричан в отделните райони на Древна Тракия с различни имена, най-популярното от които е Орфей. В светилището Глухите камъни това тайнство се е случвало по време на зимното слънцестоене пред малцина посветени мъже в изсечената пещера утроба с полица за поставяне на свещени предмети. След този ден Слънцебогът е все повече на небосклона и денят се увеличава. Кървавата жертва е най-важният обред за царя жрец, тъй като това е помощта, която той, посветените аристократи и поданиците оказват на светлината, за да победи мрака. Образът на св. Атанас е наследил вярата в безсмъртния цар жрец, който извършвал главния обред в началото на новия годишен цикъл. 

Народната вяра е съхранила и забранената за орфиците храна – боб, 

и дори носенето на вълнените дрехи, символизирано от хвърлянето на кожуха. Поминъкът на древните жители на района – рударство и металургия - е кодиран в почитта към св. Антон и св. Атанас като покровители на майсторите на метала. Тези майстори са владелци на огъня и дори до началото на XX век е вярвано, че знаят древни магии.
Импозантното светилище и свещената му територия са мястото, където царят жрец е посвещавал мъжете аристократи в знание за сътворението на света и за мястото им в него. Това вероятно се е случвало в деня на зимното слънцестоене, когато е започвал поредният годишен епизод от извечния цикъл раждане – живот – смърт – ново раждане. Недостъпното за останалите общество на знатните мъже е мелодекламирало тайните за сътворението, за силата на музиката, за изкуството да се овладее магиката и да се извърви пътят към безсмъртието. Част от това знание е ставало достояние и на останалите мъже. Достигналите войнска възраст младежи

издълбавали ниша 
и поставяли свои дарове в нея 

(най-вероятно билки и питки), за да почетат свещения брак между светлината на Слънцебога и пещерноутробния мрак на Великата богиня, т.е. зачатието на царя жрец и учител посветител, чието най-известно име е Орфей.
Фригите и хетите също са почитали като траките скалите и са изсичали в тях ниши и дори релефи и надписи. Те вярвали, че нишите са врати, през които се появява почитаното божество. 
Запазени са не само релефи на божествата в нишите, а и имената им. Силната вяра карала траките да дълбаят скалите, за да изживеят обредно досег с божествените енергии. Тази вяра не би могла да изчезне без следа през хилядолетията. Претърпяла е трансформации, но и до днес се разказват свещени разкази. В тях Иван е най-разпространеното име, тъй като Йоан Кръстител наследява вярата в обезглавения и разкъсан от тракийките цар жрец, учител и посветител във вяра - Орфей; Еньовден е един от най-важните празници за българите, а обредността в чест на св. Марина и до днес е най-тайнствената. 
Надраскаха с червено „Целувката” на Климт Любопитно

Надраскаха с червено „Целувката" на Климт

Виенчани проповядват „дигитално прочистване"

Холандец на 69 години води дело, за да намали възрастта си с 20 години Любопитно

Холандец на 69 години води дело, за да намали възрастта си с 20 години

Бихте ли променили документално биологичната си възраст, ако имаше такава възможност?

Накъде в неделя: Отиващ си поминък Любопитно

Накъде в неделя: Отиващ си поминък

Продължаваме пътуването с Opel в търсене на забравени занаяти

Банка ДСК въвежда услуга за видео жестов превод за клиенти Любопитно

Банка ДСК въвежда услуга за видео жестов превод за клиенти

Пилотният проект стартира в пет клона на банката в София, Пловдив, Варна и Бургас

Йом Кипур – Денят, в който всичко затихва Любопитно

Йом Кипур – Денят, в който всичко затихва

В цялата страна замърсяването спада с 99%

Извънземно, излязло от филм на ужасите Любопитно

Извънземно, излязло от филм на ужасите

Коя е гъбата, която се излюпва от яйце?

Сравнете световните цени Любопитно

Сравнете световните цени

Вижте в изследването на Deutsche Bank къде са най-скъпите и евтини стоки и услуги

Къде ще се скриеш в Китай? Любопитно

Къде ще се скриеш в Китай?

Мрежа от 200 милиона камери ще контролира 1.4 млрд. жители

Археологически обекти оживяват заради сухото време Любопитно

Археологически обекти оживяват заради сухото време

При обработка на земята се появяват „духове от миналото”

Вижте гигантските графити върху швейцарските хълмове Любопитно

Вижте гигантските графити върху швейцарските хълмове

Произведенията на изкуството са създадени с биоразградима боя

До две години Китай ще си има собствена Луна Любопитно

До две години Китай ще си има собствена Луна

Идеята за изкуствената луна е част от план за замяна на уличното осветление в град Чънду

„Човек на вярата“ - филм за силата на човешкия дух и за Любовта Любопитно

„Човек на вярата“ - филм за силата на човешкия дух и за Любовта

Документалният филм „Човек на вярата“ вече и на DVD

Станете част от екипа ни! Любопитно

Станете част от екипа ни!

Списание 8 търси рекламен мениджър

Безжичната мрежа Bluethooth произлиза от крал на викингите Любопитно

Безжичната мрежа Bluethooth произлиза от крал на викингите

Логото на безжичната мрежа е подчинено на историята

*