На гости на прабаба

д-р Славян Стоилов

Д-р Славян Стоилов е енциклопедична личност, като че ли от времето на Ренесанса – с толкова много познания, нестандартни интереси и разнообразни посоки на развитие. Специалист по вътрешни болести и превод на медицинска литература, лекар на множество български експедиции. Работи като общопрактикуващ лекар, но това не му пречи да не спира да пътува до безкрайно пъстри дестинации – отвеждал ни е в Камчатка, Албания, Иран. Представял ни е чисто медицински теми, а води и поредицата за древните медицински системи на страниците на Списание 8. След много пътешествия в търсене на дедите ни, този път заминава за Етиопия, за да ни запознае с... прабаба ни.

С д-р Стоилов можете да се запознаете на 11.02.2017 г. на събитието Списание 8 НА ЖИВО в кино „Люмиер“, София, където той ще води лекция за оцеляването в екстремни условия.


Още първата сутрин в Адис Абеба реших да се правя на познавач – понеже хората в Етиопия се здрависват с рамо, така ударих моя българоговорещ приятел Гърма, че направо му го откачих. После реших да не губя време и да се запозная с една от благодатите на Етиопия – десетките видове бира. Нагрян от слънцето, изсипах директно в дванадесетопръстното си черво ледената, изпълнена с безброй малки слънца кехлибарена течност и небрежно захвърлих бутилката. В ответ настъпи нечовешка драма: с огромни, почти насълзени от неистова мъка очи нашият шофьор, хълцайки, ме питаше „Защо!? Защо!?" Не го разбрах. Оказа се, че празната стъклена бутилка е скъпоценност – струва 1 $. Повече от съдържанието.


По гъски

Да оформим сега визитната картичка на страната с 13 месеца слънце: държавата с най-много паметници на ЮНЕСКО в Африка; най-планинската страна на континента. Четвъртата, приела християнството за държавна религия (през 331 г., след Армения, Римската империя и Грузия). Единствената африканска страна, непопаднала изцяло под колониална власт. Домът на най-старата жена изправен човек – Люси, отпреди 3,3 млн. години. На най-старите кафеени плантации. С най-бързия прираст на населението в Африка – вече 100 млн. души, и бързо променящо се съотношение християни – мюсюлмани, вече 55:45. С най-бързо развиващата се пътна мрежа. С може би най-малкото постоянни български резиденти.

С уникално красивите жени, както каза Гърма: „Абе, и аз не знам откъде ги докарват!". С една от най-старите писмени култури – гъският език е на повече от 2000 г. Последният етиопски император (негуша нагаст, или „цар на царете") Хайле Селасие е 225-ият пряк потомък на Соломон. Преди коронясването си през 1980 г. той е носил името Рас Тафари (княз Тафари) и с култа към неговата личност възниква растафарианството. Фалашите – чернокожите абисински евреи, са последните, практикуващи юдаизма от времето на Соломон (Х в. пр.Хр.). Адис Абеба е от най-високите столици в Африка – повечето квартали са над височината на Черни връх, а пазарът „Меркато" е най-голям на континента...


80 лица

Изправям се пред замъците в Гондар – африканския Камелот. Добре, че съвременните деца не четат толкова, иначе щяха да знаят колко реални са техните филмови герои. Буреносен бил XVI в. До 1543 г. Ахмед Гран Левака, султан на Хараре, почти унищожил православието в Етиопия. Това наложило спасителен съюз с португалците, съответно приемане на католицизма и проникване на йезуитите. Мюсюлманите били победени, държавата - укрепeна, и император Фасилидас (1632-1667 г.) възстановил православието, прогонил йезуитите и установил новата си столица в Гондар, защото там, на високото, нямало малария.

Първия замък строили 15 години. Хоросанът бил заравян в земята за три години, за да стане твърд като цимент. Синът Йохан I построил собствен замък и го свързал с подземен проход. Внукът Йеасу (Йосиф I) бил велик владетел, а в своя си дворец изградил камина и сауна. Следващият студуващ владетел изградил нова сауна, защото бил болнав, а върху нагретите камъни му налагали билки. Друг построил бална зала. Трети довършил комплекса с трапезария с множество порти, за да може всеки да разпрегне коня си в съответствие със своя ранг. Регентката Ментеваб внесла друга нотка – построила малък дворец с френски прозорци и салон за красота, след което държавата се разпаднала. В Гондар се намира и едно от бижутата на църковната живопис – църквата „Дебре Бирхан Селасие" с изобразените по тавана ѝ 80 ангелски лица от XVII в.




Към душата на небето

Легнах под обелиските в Аксум отпреди 1700 години. Така могат да се проумеят те, „Стълбите на душата към небето". С прозорци на всеки етаж, дори с черчевета, фалшива порта в основата, а под нея – гробница с мегалитен строеж, подобен на Мачу Пикчу или гробницата на Агамемнон. Големият обелиск се извисява на 21 м (общо 33 м), с девет етажа, и тежи 240 тона.

Основателят на манихейството и персийски пророк Мани пише през II в., че в света съществуват 4 велики държави: Персийското и Вавилонско царство, Римското, Аксум и Китай. По онова време територията на Аксум обхваща части от днешните Етиопия, Еритрея, Северен Судан, Южен Египет, Йемен, Саудитска Арабия, Джибути и Сомалия. По същото време започват да се секат собствени монети и се формира цивилизацията гъс, която ние за благозвучие наричаме геез.

Освен с древна история днешното малко градче разполага и с най-големия православен храм в Африка, т.нар. Нов храм, изграден от император Хайле Селасие и посветен на Дева Мария. В него се пази икона, на която е изобразено открадването на  кѝвота от Менелик. Според етиопското предание кивотът се съхранявал в Старата църква – „Бет Мариам (Св. Мария) от Цион", откъдето преди 40 г. бил пренесен в неголям параклис наблизо. В параклиса влиза само пазителят, тази длъжност е пожизнена и преди смъртта си той сам определя своя приемник. Според по-реални слухове кивотът е скрит някъде из недостъпните островни манастири по езерото Тана. За последен път като исторически достоверно се счита изнасянето му на 1 март 1896 г. край Адова, когато войските на император Менелик II разгромяват 17 700 италианци, разполагащи с тежка артилерия и съвременно оръжие. Най-голямото поражение на бели хора в Африка.

Всъщност основателят на Соломоновата династия и първи император на Етиопия Менелик е продукт на проискрялата в една нощ неудържима любов между Савската царица и цар Соломон. В близост до Аксум, в Дунгур, е нейният дворец, сам близо до мястото на сражението на св. арх. Михаил с лъвицата на Гобедра. До двореца са полегнали огромен брой менхири, които тук наричат стели. Ако бъдат изправени, мащабът ще се окаже поразителен.


20 000 църкви

Аксумитите приемат християнството по времето на цар Езана. За първи епископ на страната св. Атанасий Александрийски назначава сириеца Фраментий - „Баща на мира, откривател на Светлината". Негови следовници са деветима сирийски монаси, които превеждат Светото писание на гъс - древния амхарски език, който и до днес се използва в богослужението. Амхарският е много близък до арамейския, а някои графеми са почти идентични с тези на глаголицата. В манастирите се съхраняват писания върху козя кожа от XII – XIV в.




Днес в страната функционират повече от 20 000 църкви и манастири. Архитектурата на самите сгради е октогонална, без олтар, светините са в центъра и се обикалят обратно на часовниковата стрелка. Пред това помещение се изнасят литургиите, в останалото пространство и на двора се разполагат миряните. Планът на етиопските църкви от 3 концентрични окръжности символизира Светата Троица, а четирите стъпала на всяка порта - четиримата евангелисти.




Иконографията също следва своите принципи от векове. Лицата на праведниците винаги са в анфас, а тези на неверниците – в профил. Много характерно е изобразяването на Светата Троица – три лика на съвършено еднакви мъже, символизиращи пълното равенство на трите Божии ипостаси. Еднакви са лицата, израженията, жестовете. На особена почит е св. Богородица с 32 официални празника. Особено любопитен и различен е Заветът на милостта (Кидана Мехрат), който се празнува на 23 февруари в памет на обещанието, направено от Иисус пред Мария, да приеме застъпничеството ѝ в полза на всеки почитащ я мирянин. С това е свързана и историята за злодея християнин Белай Керем, в когото се вселили три дявола и той се превърнал в канибал, докато не изпитал веднъж милост към прокажения.

Литургията започва в 4 ч и обикновено продължава до обяд. Затова са и прочутите монашески тояги за подпиране. Събуването е задължително – независимо дали за църква, или селска колиба. Постите за Пасха са 55 дни, като се изключват месо, яйца и риба. Общо за вярващия християнин етиопец се събират 250 дни на пости в годината, сред тях са всяка сряда и петък.


В манастир по въже

Освен Дебре Либанос от ХIII в., еквивалент на нашия Рилски манастир, много любопитен е и манастирът с въжето – Дебре Дамос. Разположен на малко високо плато, той няма порта... или има, но трябва да се достигне с въже. Монасите не го махат, защото символизира легендата за монаха основател, който се спасил на небето, изкатервайки се по една змия. Особено затруднително за нас, цивилизованите. Един англосаксонски юнак 20 минути се тътреше горе на портичката, за да слезе. Накрая отчето му изтряска два терапевтични шамара, а придружаващият го с автомата така го запретна отзад, че дори аз, с моята професия, се смутих.


С труден достъп са и скалните църкви в Тиграй, погледът откъдето спира дъха. Игуменът на една от тях не беше слизал в равнината 60 г. Практиката още е такава – отредените за монаси момчета ги изкачват преди пубертета, за да нямат изкушение. Неслучайно в някои манастири достъпът на жени е забранен.

Изходната точка за планината Симиен е един отчаян град. Излизаме на черния път по билото, а на 1000 метра по-надолу – селца. Разположени на малки плата, заобиколени от същински каньони пред гребени от върхове. Неземна красота. По време на дъждовния период някои от тях остават напълно откъснати от света, а за да достигнат до билото, хората разполагат всичко на всичко със 7 стълби. Оттам – до града и съответно до болницата. Какво ли е подтиквало хората да търсят такива места и какво си мислят, когато поглеждат нагоре. Колцина от тях са се качвали по тези стълби. И как не ги мързи без мостове да си ходят на гости.


На два века разстояние

Това са двете лица на Етиопия – селото и градът, отстоящи поне на два века едно от друго. В селата хората буквално живеят навън, къщите са от набити греди, подмазани с кал или тор. Боси, окъсани, пият вода от мътясалите ручейчета, а се трудят от сутрин до мрак. Децата винаги са с прически и не просят за пари или шоколад, искат химикалки. По пътищата си имат правила с кое животно откъде да минат, ползват и жестомимичен език. В Адис се возят на метро и ходят на зоологическа градина, а за такъв джаз клуб в София можем само да мечтаем. В някои дискотеки животът тече 24 часа, билярдът е денонощен, да не говорим за начина на обличане на етиопските студентки. Привечер по улиците прекрасните момичета се държат за ръце и чакат своя пореден избраник (сега са много желани гъстите бради). Някои дори издържат семействата си по този начин – 30 $ без пазарене.


Сутринта планината ни посрещна в скреж. Отново сняг в Африка. Като видях къде трябва да слезем, за да се качим, свят ми се зави в медицинския смисъл на думата. „Ей там, в онова село!" И буквално разбрах защо наричат Етиопия „страната на тичащите пешеходци". Тук разстоянията ги нямат за нищо и подтичват непрекъснато, ама аз не мога, особено на 4000 м. Съпровождаха ни въоръжени скаути, от които нямаше особен смисъл. Нашият въртеше пушката като гега – една винтовка, за която дори аз само бях чел. Така я въртеше, че гледах да не съм нито откъм дулото, нито откъм приклада, че не се знаеше откъде ще гръмне.


Не яжте салфетките

В планината отглеждат ечемик до 3700 м. От него правят качамака инджира, основното ястие на братския етиопски народ. И понеже почвата е бедна, редуват нивите и в една от годините не засяват нищо. За качамака бях чувал различни отзиви. Първите дни за закуска в хотела ми направиха силно впечатление сивите салфетки. „Брей - рекох си, - колко бързо се цивилизоват." Чак на третия ден удивено видях чужденците да ги ядат, това били инджира във вид на палачинки.

Вечерта до огъня останах сам със скаута и го почерпих бира. Реакцията му ме свари напълно неподготвен – наведе се и ми целуна ръка. Оказа се, че 30 бъра, колкото е цената на една бира, са надницата му за ден. А аз изпих десетина (тук са по 330 мл). Най-добрата е „Дешен" и затова бъркат най-високата точка на Африканския рог – връх Рас Дачен (4543 м) с Дашен – помнело се лесно. От друга страна, по всякакъв начин се опитват да ти измъкнат пари. Плащаме за четири мулета, три носят багажа, четвъртото се дематериализира. Броим трите отпред назад и обратно, питаме ги къде е, а водачите с чисти детски очи сочат в пространството – „Ето го". Плащаме за четирима войници, идват трима, накрая остава един. Дойде ли време за пари обаче, отвред изскачат мистериозни носачи, призрачни души от отвъдното, копита от камили, скаути. И гледат честно в очите. На втория ден се отказахме от опитите си да проникнем в тази неевклидова геометрия на Африканския рог.


Депресия на рога

Данакилската депресия е част от Африканския рог – от Голямата рифтова долина. Земя на афарите, за които доскоро е било въпрос на престиж да разполагат с кожена кесия за тютюн от бели тестиси. Погледнах се в огледалото – вече бях добил достатъчен тен. „Няма страшно", рекох си. Освен това те вече не пушеха. В пустинята, където температурите достигат 50-60оС, афарите живеят с месо и мляко, правят и бартер, а и държавата им дава помощи.
Разрешителното за достъп ни даде лично синът на вожда, който беше почти лилав, окопчан в кожено яке и голям кобур, а не беше потен. Веднага се сблъскахме с обичайните гледки – кервани от камили. Вървят си така от 2000 години – навързани камили с мулета отпред, на отиване с храна, която оставят по пътя, на връщане със сол. Сега обаче се строи път и е почти готов – прави го държавата за големите корпоративни минни концесионери. Вече има градчета с чуждестранни работници. Догодина пътят ще е готов и тогава ще минават камиони. Няма да има нужда от камили. И от традицията на две хиляди години.

Има и върволици от джипове с туристи. В т.нар. село имаше и генератор за ток и хладилник с бира, но все още спяхме на легла от ратан над солта, прикрити единствено от редицата джипове. На соленото езеро Аселе отчетохме -116 м надморска височина. Джапахме в бялата вода, вееше ни хладен бриз, гледахме пречупените в блестящата призма на солта слънчеви лъчи, а в тези долини от сол, върхове от сол, скали от сол отрудени хора изкарваха за хляб – с примитивни средства дялкаха плочите. А ние си щъкахме сред тях с камери и светкавици. Аз едва ли бих го понесъл толкова благородно...

Трима се бореха с една плоча. „Ех, бабанка!", провикна се The Iron Man Игор от нашата група, „ние с половин ръка ще ги изкъртим!" Тук-там сред цветчетата от самородна сяра, течен живак и димящи фумароли къркореха цветни езерца, в които не е много удачно да се потапят разни части от тялото. Броят им непрекъснато намалява, според местните - от сондажите наблизо. Тук, в тази толкова ранима земя, промените се усещат на мига.


Димящите планини

„Утре - рече гидът, - very offroad!" Ясно, щом и за него е така. 110 км за 6 часа. С 20 км/ч, и то „ако не се загубим в пустинята". Там пътища все пак няма. Напред към ада, вулкана Ертà Алѐ – Димящите планини.
Разбира се, в едно от най-горещите и сухи места на Земята се развали климатикът само на нашия джип. Важен е сполучливият краен резултат – потънал в прах, да седиш върху тоалетната чиния с установена липса на вода и току-що спрял ток. Е, репер имаше – преди да прекъсне токът, гледах собствените си крака – единият син, другият бял, но остана реперът на миризмата. Тя си е проблем на околните.

Тръгнахме към 600-метровия кратер по залез – жегата беше страшна. Даже на камилата ѝ пареше на ходилата. И понеже няма предпазни парапети съгласно европейските директиви, накрая се надвесих на 20 метра над магмата на езерото от лава. Няма как да го опиша с думи.

Ще се опитам обаче да го сторя за Лалибела с издяланите в скалите църкви на последния владетел от династията Загу, „когото и пчелите признават за владетел". Вторият Йерусалим е построен през XII в., може би в опит на тамплиерите да компенсират загубата на Светите земи. Църквите са издялани от горе на долу, т.е. от покрива към основата. Подобен подход в храмовото строителство има само в Индия и Кипър. В музея са експонирани предварителните детайлни дървени модели на църквите, с все вратите и прозорците. Самите църкви са изпълнени със символизъм – свързани са с тунели, защото сградата представлява небесното, до което се възкачваш, преминавайки през тунела, т.е. през ада. А по-кръстокуполна църква от „Св. Георги" няма как да има. Тя самата е под формата на кръст. Символичните елементи са безкрайни...

Съществува една много интересна теория за произхода на етиопците, в която не вярвах, докато не излязох на улицата. В българските средновековни летописи етиопи се споменават често. В древността обаче имало две географски области с такова название. Североизточна Африка, където е днешната държава, и друга - западно от Индия. Според Херодот азиатските етиопи се отличават от либийските по това, че имат прави, а не къдрави коси. На картата на големия португалски географ Диого Хомем от 1565 г. Индия е отбелязана като India Maior Ethiopi – Индийската Голяма Етиопия.

Според тази теория днешните етиопци са потомци на дравидите от Южна Индия. Антропологичната разлика с околните народи е очевадна. Етиопската народна музика много наподобява индийската, същото може да се каже и за поличките в облеклото на тамилите. Това, че тичат, също е доказателство за неафриканския им произход.


В небето с диаманти

Накрая, в музея на Университета, видях и нея – Люси, „Lucy in the sky with diamonds", която в буквалния смисъл на думата се оказа едно джезве кокали. Женският хоминид бил наречен Люси, защото вечерта след откритието на 30 ноември 1974 г. екипът празнувал с многократно прослушване на едноименната песен на „Бийтълс". Само дето в нея небето с диаманти е метафора на LSD. Официално хоминидът бил определен като Australopithecus afarensis по името на етиопската област Афар.

С какво да завърша визитната картичка на Етиопия? С хипопотамите при изворите на Сини Нил, с Йеха и най-древната цивилизация в Етиопия или Негаш, мястото на заселване на първите мюсюлмани още по времето на Мохамед? С наркотичното растение кат, за което не съветвам никой да си дава парите, или с факта, че удушеният с възглавница император Хайле Селасие бил заровен на 6 метра под кабинета на др. Менгисту, който освен това засипал тялото му с вар?

Към традиционно мощното присъствие в Африка на Китай днес плътно се доближава Турция с посолства в 40 страни. За сравнение, за да получи виза, българинът трябва да се разходи до Виена или Будапеща. Посланик Драговест Горанов продължи с тъжната статистика: годишно Етиопия се посещава от не повече от 20 българи, предимно по бизнес. Последният наш лекар, който е работил в страната повече от 40 години, заминал през 2014 г. за САЩ. (А дори личната лекарка на др. Менгисту беше българка.) Няколкото смесени брака на българки с етиопци вече са се разпаднали, има едно семейство с обратното разпределение. За сметка на това, по разбираеми причини, има много смесени бракове на западноевропейци с етиопки.

 Годишно диаспората вкарва в страната около 2 милиарда долара, помощите за развитие достигат 5 милиарда. Престъпността е битова, обществената хигиена  - на много по-високо ниво от околните държави. А дрънкането на оръжие със съседна Еритрея е театрално – ръководителите на двете държави са... братовчеди.
Накрая погледнах с любопитство в дневника си колко пъти съм написал думата „невероятно".

Бялото слънце и червената земя на Африка. Прохладните тропически утрини, когато вее хлад, преди да удари топовният чук на слънцето. Свежестта и чуруликането на птиците.

Привечерното африканско слънце, овкусено с дъха на кафе с невероятен аромат. Втренчените право в очите тъмни очи от бакърено лице със спуснати къдрици.