Светът в теб06 юни 2018

Оковите на дисфункционалното семейство

Степента на потайност определя токсичността на средата, в която живеем

Илюстрация: Elitefon.ru

Върнете се в спомените си години назад. Трябва да се потопите дълбоко в тях, за да разберете дали семейството, в което сте израснали, е било дисфункционално. Баща ви може да е осигурявал финансовата сигурност на семейството, но ако е изпитвал дълбока ненавист или недоверие към жените, то и неспособността му да ви обича ви е възпряла и вие да се обикнете. Или пък отношението на майка ви към вас, която е проявявала ревност и съперничество в тесния семеен кръг, а на публично място се е перчела и хвалела с вас - това ви е подтиквало да се държите добре, за да спечелите одобрението й, но ви е изпълвало със страх пред враждебността, която вашият успех е пораждал у нея. Представяме ви становищата на Робин Норууд („Параноя на страстта”) и Джон Братшоу („Тайните на семейството”) за токсичната среда, в която се формираме и пренасяме после в собствените си семейства.

Според Робин Норууд, главното, което трябва да се разбере е, че всички нездрави семейства са неспособни да обсъждат основните си проблеми, да достигат до корените на явленията. Обсъждат се всякакви въпроси, често до втръсване, за да не се достигне до съществени семейни тайни, от което семействата стават дисфункционални (с нарушени или силно разстроени семейни функции). Доколко дисфункционално е едно семейство и доколко тежко са увредени членовете му се определя от степента на потайност - бягството от обсъждане на проблемите. Дисфункционално е онова семейство, в което всеки изпълнява точно определена семейна роля и общуването е сведено до изразяването на тази роля. Членовете му не са свободни да разкриват пълната гама от чувства, преживявания, нужди и желания, а по-скоро са ограничени до изпълнението на онази роля, която най-добре съответства на останалите роли в семейството. Всяко семейство е изградено върху изпълнението на определени роли, но смяната на условията трябва да води и до промени и приспособяване на неговите членове, за да се запази здравината на семейството. Например майчинската грижа към едногодишното дете е крайно неподходяща за тринадесетгодишното и майката трябва да се нагоди към новите реалности. В дисфункционалните семейства се отричат главните аспекти на реалността и ролите остават непроменени, пише авторката на „Параноя на страстта”.

Когато никой не е в състояние да споделя онова, което го вълнува и което вълнува и семейството като цяло - всъщност, когато съществува негласна забрана върху подобно споделяне (сменя се темата на разговор) или когато забраната е явна („Не обсъждаме такива неща!") е възможно привикване в неверие в собствените оценки, чувства, възприятия.

Семейството отрича семейната реалност, ние също започваме да я отричаме. Изгражда се несигурност и неувереност в оценяването както на собствените проблеми, така и на външните. Това непоправимо спъва развитието на основните инструменти, чрез които изживяваме живота си и установяваме контакти с хора и ситуации, казва Норууд.

А ето какво ни показва пък схемата на Братшоу за здраво семейство:

Функционалното семейство е :

– единицата, благодарение на която оцеляваме и растем ;

– почвата, осигуряваща емоционалните потребности на всички членове –баланс между автономия и зависимост, както и социална и сексуална подготовка ;

- осигурява израстване и развитие на всеки отделен член, включително и на родителите;

– място, където човек изгражда своето самочувствие;

– основна социална единица, жизнено важна за обществото.

Общуването в едно функционално семейство е конкретно и основано на преживяванията.

Какви са характеристиките на здравото семейство:

Висока степен на съзнание за себе си и за другите.
Поведение, основано на конкретни сетивни възприятия. Ясно съзнание за лична отговорност.
Обратна връзка за осъзнаването на чуждото поведение и за собствените ни реакции.
Желание да разкрием какво чувстваме, искаме или желаем.
Правилата в едно функционално семейство са открити и ясни.

Двамата съпрузи съзнават семейните различия и им дават изява чрез правилата за общуване, поведение и отношение. Тези различия не се разглеждат като добри или лоши- просто се приемат като такива, без това да значи, че конфликт няма. Наличието му свидетелства за близки и чисти отношения. Откритият конфликт е вид общуване.

При дисфункционалните семейства проблемите се отричат – там цари или пълно съгласие / да не се противопоставят / или отчужденост.