Подкрепете ни!




Светът в теб18 март 2019

Ерик Фром:„Съпрузите, които истински се обичат, са изключение”

Алчността и подчинението карат хората да оглупяват

Снимка: upload.wikimedia.org
Снимка: upload.wikimedia.org
Ерих Зелигман Фром (23 март 1900 - 18 март 1980) е германски психоаналитик, философ-хуманист и психолог. От 1940 г. е гражданин на САЩ. Представител е на Франкфуртската школа на критичните мислители. Автор на книгите „Бягство от свободата", „Изкуството да обичаш", „Душата на човека", „Изкуството да слушаш", „Любов, сексуалност и матриархат: За половете" и много други. Нека си припомним някои възгледи на Фром от „Да имаш или да бъдеш. Дилемата на човешкия избор" (1976), които са актуални и днес. 

• Егоизмът, който поражда системата, кара лидерите да поставят личния си успех над дълга пред обществото. Нищо не шокира повече от това, че политически ръководители и представители на деловите среди взимат решения, които лично ги облагодетелстват, а в същото време са вредни и опасни за обществото. И наистина, ако егоизмът е един от стълбовете на съвременния морал, защо да постъпват другояче? Те очевидно не знаят, че алчността (както и подчинението) кара хората да оглупяват, дори когато съответства на собствените им реални интереси, какъвто е интересът към собствения им живот и към живота на техните близки. В същото време обикновените хора са така погълнати от собствените си проблеми, че рядко обръщат внимание на онова, което излиза извън обсега на личните им интереси.

  • Здравословното потребление е възможно само ако успеем да поставим под строг контрол правото на акционерите и ръководствата на големите предприятия да определят характера на продукцията си единствено с оглед на печалбите и разширяването на производството.
• Можем ли да имаме любов? Ако можехме, любовта трябва да съществува във вид на нещо - субстанция, която човек може да има, да притежава, да владее. Истината е, че няма такова нещо „любов".

• „Любовта" е абстракция, някакво неземно същество, богиня, макар още никой да не е виждал тази богиня. В действителност реално съществуващ е единствено актът на обичането. Да обичаш е продуктивна дейност, която предполага да се грижиш, да познаваш, да откликваш, да проявяваш чувства, да се наслаждаваш. Любовта може да бъде насочена към човек, дърво, картина, идея. Тя създава и засилва усещането за пълнота на живота. Това е процес на самообновяване и самообогатяване.

• Независимо дали са се оженили по любов, или както в миналото по сметка, защото така е било прието, съпрузите, които истински се обичат, са изключение. Условността, обичаят, взаимният материален интерес, грижите за децата, взаимната зависимост или взаимната омраза и страх съзнателно се преживяват като „обич" — до момента, когато единият или и двамата партньори не признаят, че не се обичат и никога не са се обичали. Днес можем да забележим известен напредък в тази насока — хората започнаха да гледат на живота по-реалистично и по-трезво. Мнозина вече не смятат, че сексуалното привличане означава любов или че приятелските, макар и не толкова близки отношения, са израз на любов. Това ново виждане води до по-голяма откритост, но и до по-честа смяна на партньорите, което пък от своя страна не означава, че любовта възниква по-често. Новите партньори могат да не се обичат истински, както и предишните.

• Дори една-единствена постъпка не подлежи на пълно описание. Можем да изпишем стотици страници, опитвайки се да опишем усмивката на Мона Лиза, но усмивката, запечатана на картината, така и ще си остане неуловима, но не защото е толкова „загадъчна". Загадъчна е всяка човешка усмивка (освен ако не става въпрос за заучените, изкуствени усмивки от рекламите). Никой не е в състояние докрай да опише израза на оживление, въодушевление и жизнелюбие или на омраза и самовлюбеност, които могат да се съзрат в очите на друг човек, или многообразието от изражения, походки, жестове и интонации, характерни за хората.

• Само когато започнем да се отказваме от притежанието, което е начин на небитие, т.е. когато престанем да свързваме безопасността и чувството си за идентичност с това, което притежаваме, вкопчени в собственото си Аз и в собствеността, само тогава се появява възможност за новия начин на съществуване — битието. „Да бъдеш" — това предполага отказ от егоцентризма и себичността, или ако си послужим с думите на мистиците — да станем „празни" и „нищи".

• За повечето хора обаче е твърде трудно да се откажат от притежателната ориентация. Всеки подобен опит ги изпълва с висока степен на тревожност, сякаш се налага да се откажат от сигурността; все едно, че ги хвърлят в океана, а те не умеят да плуват. Хората не знаят, че като захвърлят патерицата на собствеността, могат да започнат да се движат сами. Онова, което им пречи, е заблудата, че ще пропаднат, ако не се опират на онова, което притежават.
Идва преди раждането, изчезва преди смъртта... Светът в теб

Идва преди раждането, изчезва преди смъртта...

Рудолф Щайнер за другото Същество в нас

Как се прави флакон за хапчета за една нощ Светът в теб

Как се прави флакон за хапчета за една нощ

Болен от Паркинсон спортист: „Хората трябва да видят и положителната страна на социалните медии"

Как да извадим сенчестото си аз на светло Светът в теб

Как да извадим сенчестото си аз на светло

За да интегрираме нашата сянка трябва да позволим на тъмнината да бъде част от нас, без желанието да я надскочим

Езотеричният смисъл на февруари: очистване Светът в теб

Езотеричният смисъл на февруари: очистване

Време е за инвентаризация на чувствата, както и на отношенията ни с хората около нас

Притча за двамата монаси и реката Светът в теб

Притча за двамата монаси и реката

Кой е по-мъдър - който спазва обета или който изпълнява човешкия си дълг

Последният скат на д-р Скатов Светът в теб

Последният скат на д-р Скатов

Мечтите нямат цена и всеки, който успее да ги изпълнява, се чувства окрилен. Едва тогава може да е истински полезен на останалите.

Нормално ли е да си неомъжена? Светът в теб

Нормално ли е да си неомъжена?

Трябва да спрем да заклеймяваме необвързаните. Ражда се и нов термин - „сингълизъм".

За всичко си има причина и в крайна сметка нещата се случват за добро Светът в теб

За всичко си има причина и в крайна сметка нещата се случват за добро

Ник Вуйчич: Изборът е да поемеш надолу, към отчаянието или да тръгнеш нагоре, по хълма на надеждата

Няма връх, който да стои по-високо от Живота! Светът в теб

Няма връх, който да стои по-високо от Живота!

Как хората коментираха алпинистките победи и трагедии под К2 през уикенда

Добрата майка ли съм или идеалната майка? Светът в теб

Добрата майка ли съм или идеалната майка?

Спокойно, Вие сте и двете в рамките на едно денонощие

Стига с това „Излез от зоната си на комфорт” Светът в теб

Стига с това „Излез от зоната си на комфорт"

Едно ненаучно понятие сее вина и вгорчава живота ни