Светът в тебЖеня Милчева / 25 април 2019

Писано яйце

Или как да си сътворите великденски шедьовър с восък и боя

Писано яйце
„Гледат го като писано яйце“, казва нашият народ, когато някой получава в изобилие нежна грижа. Дай, боже, всекиму! Но след като видях как се шарят яйца с восък и какви шедьоври се получават, предлагам и друго значение на тази фраза: да гледаш нещо с възхита от красотата. В случая - родена от дружбата между сръчността и въображението. 

Доц. д-р Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика с музей при БАН рисува яйца от съвсем малка, изпробвайки най-различни технологии. Писането на великденски яйца за нея е не просто хоби, а истинска страст. Когато през 2000 г., вече като изследовател етнолог, вижда във Велинград как точно се пишат яйца с восък, се влюбва. в тази техника „Впечатли ме това, че восъчната следа е много ясна, контрастна и категорична. И чудесно изглеждаща!“, спомня си доц. Ракшиева.

Тази технология не е уникална за България – украсяване с восък има в много страни от Централна и Източна Европа. У нас е била разпространена в западните части на страната - Самоковско, Етрополско, Ихтиманско, Костенец, Долна баня; в Чепинската котловина (най-вече в трите села, които съставят Велинград) и в Ракитово. На тези места традицията е оцеляла до днес не само защото се поддържа в някои семейства, а и благодарение на ентусиазма на музейните работници. Във Велинград е единствената постоянна експозиция на писани яйца от Европа с акцент върху образци от Чепинския край. 
„За българите яйцето е символ на живота и винаги се боядисва пълно, за да може да изпълни обредно-магичната си функция да носи късмет, здраве, берекет – въобще, пълнота на битието. Боядисването на кухи яйца се практикува у нас от съвсем скоро. Те се появяват като сувенири най-напред в Западна Европа и там покрай тяхната продажба възникват великденските базари“, обяснява доц. Ракшиева.

ТАЙНСТВО

В българската традиция червенето на яйца е тайнство – то се прави от най-старата жена в семейството, без никой да я гледа. Яйцата не се показват – „дори слънце не трябва да ги види“. Момите и булките имат право да ги пишат с восък, но само най-възрастната в дома може да ги оцветява в червено. Сутринта на Великден с първото писано яйце тя натрива бузките и челцата на децата и ги прибайва: „Да си бяло и червено“ – т.е. да си здраво, болест да не те лови. 




Открай време яйцето е възприемано като символ на живота. От доц. Ракшиева научаваме, че още през палеолита са се оцветявали яйца. Археологически находки доказват, че това продължава и в следващите епохи. Християнството заимства тези по-стари практики, защото възприема яйцето като универсален символ на живота и неговия кръговрат. Оттам до свързването на яйцето с идеята за възкресението е една крачка. У нас модел на яйце е открит в средновековно погребение във Велики Преслав. „Боядисването на яйца е древна и непрекъсвала традиция“, обобщава доц. Ракшиева.

ПИСАЛКА И КЪРМЪЗ

При декорирането на великденски яйца с восък се използва т.нар. писалка – дървена дръжка с монтиран на върха є писец. Той представлява конусовидна тръбичка като фунийка. В широкия є край се поставят късчета чист пчелен восък, който се разтапя при нагряването на писеца на пламъка на свещта и изтича през дупчицата в долния край. В зависимост от ширината на отвора струята е различно дебела. Майсторите на тази технология имат цял набор писалки с различно голям отвор за различно плътна линия. Любителски комплекти се продават и в големите супермаркети около Великден. 

Типичната технология от Велинградския край изисква сурово кокоше яйце да се пише с чист пчелен восък. От 15 минути до час отнема изрисуването на едно в зависимост от сложността на мотива и сръчността на майстора. Традицията повелява това да не става преди Велики четвъртък, но тамошните майсторки намирали начин да се справят с това ограничение при по-големипоръчки - започвали с изписването с восък още по Кръстопоклонна неделя по средата на Великденския пост. За Велики четвъртък оставяли багренето. Приготвяли боята „кърмъз“ от морови клечки (растително багрило), които дават специфичния виненочервен цвят, характерен за писаните яйца в онзи край. По-късно използвали боя за памук.

Оцветяването става по следния начин: яйцата се потапят в голям съд със студен багрилен разтвор, който постепенно се нагрява, но без да заври. Восъкът се топи при 60 градуса и се отлага в боята. Точно тогава яйцата трябва бързо да се извадят и преди да са се охладили, да се полират с мека кърпа, за да се махне восъкът. След това обтриване шарката върху яйцето „светва“ – там, където е бил восъкът, остава бяла линия, а боята е обагрила останалата повърхност на черупката. Понеже в разтвора на боята яйцата не могат да се сварят добре, домакините ги „довършват“, като ги слагат за няколко минути в тавичка в загрята фурна.

ЦВЯТ ВЪРХУ ЦВЯТ

У нас има два стила на украсяване с восък. Във Велинградско първо яйцата се рисуват, после се боядисват. За получаването на многоцветна рисунка най-напред се нанася восъкът, после яйцата се оцветяват в най-светлия цвят – жълто. Изсъхват и пак се пишат. Потапят се в червената боя. Така се получават три цвята – бяло от черупката на яйцето, жълто от основата и червено.

За повече цветове - пак се пише, за да се запази и червеното, защото върху полетата, покрити с восък, следващият цвят не „хваща“. Следва синьо. И т. н. Фонът на цялата рисунка идва от последния цвят. Яйцата се нагряват (на пламъка на свещта, в предварително загрята до 150 градуса фурна или със сешоар) и разтопеният восък бързо се снема с мека кърпа. Цветовете се показват.



Преди потапянето в първия цвят яйцето се „стипцосва“ за 30-40 секунди в оцет, за да се почистят отпечатъците от пръсти и да се боядиса фонът равен. 

В Ихтиманско, Самоковско, Костенец и Етрополе се използва друг стил. Чисто бели яйца се рисуват с восък, предварително оцветен в черно с катран или сажди. Цветните полета се запълват с боя, получена от жълтък с добавено багрило за прежда (т.нар. яйчена темпера). В Ихтиманско мотивите са по-геометрични в комбинация с яркочервено, там не правят съчетания с бяло и жълто, както във Велинградско. 

Сред най-древните и постоянно присъстващи изображения е свастиката. Често се среща и осмолъчната звезда (два пресичащи се кръста). Характерен за Велинградско мотив е „стълбата на живота“ – изглежда различно в зависимост от това откъде го гледаш. Среща се дори изображение на сурвачка, което според доц. Ракшиева показва връзката между празниците Коледа и Великден. Българите мохамедани от Велинградско също шарят яйца, но за Гергьовден.

Има и още една технология за получаване на шедьоври от естествено оцветените в кафеникаво яйца. Те се шарят с восък, след което се потапят в оцет. Киселината разяжда черупката на непокритите места и тя изсветлява. Яйцето се изважда от оцета, измива се на течаща вода, подсушава се добре с мека кърпа и отново върху по-светлия нюанс се пише с писалката. След това пак се потапя в оцета, за да продължи изсветляването на непокритите с восък повърхности. Процедурата се повтаря за колкото пъти имате мерак и търпение. Накрая, след измиването и подсушаването, восъкът се снема както при боядисаните яйца. Така се получават различни нюанси на бежовото – от най-тъмния естествен кафеникав до бяло. Бонус е, че се постига и релеф, защото оцетът разяжда повече или по-малко черупката в зависимост от това колко дълго е била покрита с восък. 

ОТ 3 ДО 83

Изглежда пипкаво и продължително. И наистина е такова. Но пък каква красота се получава!  „От 3- до 83-годишни мераклии посещават ателиетата ни за боядисване на яйца и всички стават на един акъл, защото еднакво се забавляват“, казва доц. Ракшиева. На нея писането на яйца є действа успокояващо, престава да мисли за времето. Личният є рекорд е 15-16 часа без прекъсване!



Дивя се на образците, които ни показва. Рисунъкът по яйцата е съвършено правилен и симетричен. Използват ли се шаблони? Доц. Ракшиева снизходително прихва: „Няма шаблони, всичко се прави само на ръка!“. 

Лесно е да се каже, но не и да се постигне. Естествено, и аз се изкушавам да опитам. Мъка! Ръката ми трепери, трудно ми е да постигна каквато и да е симетрия. Затова решавам първо да разделя черупката на сектори, което почти помага. Ясно, и за това трябва стратегия. Наблюдавам доц. Ракшиева крадешком - тя импровизира с лекота и шарките є се получават хем разнообразни, хем съвършено хармонични. Чертае идеално правите линии само с едно движение на ръката. Това е то опитът! Все пак с инат и съсредоточаване успявам да постигна главното – на яйцето ми да има восъчни линии, които ще останат бели, след като го боядисам в червено. За да видя резултата обаче, ще трябва да почакам - както знаете, яйца не се боядисват преди Велики четвъртък.

Статия е публикувана в брой 4/2016 на Списание 8
Щастието, което вие не виждате Светът в теб

Щастието, което вие не виждате

Притча, разказана от Петър Дънов

Аурата ви на „портрет“ Светът в теб

Аурата ви на „портрет“

Как изглеждат енергийното поле и чакрите ви ще откриете в център „Лотос“

Благодарете за мръсните чинии, за умората и сутрешната аларма Светът в теб

Благодарете за мръсните чинии, за умората и сутрешната аларма

Понякога забравяме, че милиони нямат това, което смятаме за даденост

Коренът на всички злини: егоизмът Светът в теб

Коренът на всички злини: егоизмът

109 години от рождението на Майка Тереза

Възможно ли е нарцисист да се промени? Светът в теб

Възможно ли е нарцисист да се промени?

Препоръки към малкото хора с нарцистично разстройство, които не се харесват

Хипократова клетва за математици иска доцент Светът в теб

Хипократова клетва за математици иска доцент

„Светът се напълни с компании с много неопитни и безпомощни в житейски план момчета", предупреждава Хана Фрай

Биопродуктите трябва да са най-евтини, не най-скъпи! Светът в теб

Биопродуктите трябва да са най-евтини, не най-скъпи!

Бъдещето принадлежи на хората, възстановили любящата си връзка със земята, казва Фукуока

Самозаблудата, че ще станем идеални Светът в теб

Самозаблудата, че ще станем идеални

Трябва да сме наясно с машинациите на егото, разказва психотерапевтът Енглер в статия от сборника си „Будизъм и психотерапия“

Книгата „Болестта като път” вече и в онлайн магазина на Списание 8 Светът в теб

Книгата „Болестта като път” вече и в онлайн магазина на Списание 8

Какво стои зад симптомите на всяко заболяване и какво да променим в светогледа си, за да бъдем здрави

Лучана Узунова: Промених се и кистата изчезна Светът в теб

Лучана Узунова: Промених се и кистата изчезна

Прочетете вдъхновяващата история на организатора на семинарите на д-р Рюдигер Далке

Хубави лица имат хората със спокойна съвест Светът в теб

Хубави лица имат хората със спокойна съвест

Отбелязваме годишнина от кончината на руския драматург Александър Солженицин

Ти отдавна си в ада, гълъбче! Светът в теб

Ти отдавна си в ада, гълъбче!

Проповед на отец Дмитрий Смирнов

Дори когато осмиваш някого, не го мрази Светът в теб

Дори когато осмиваш някого, не го мрази

Алекс Алексиев и Райко Алексиев се събраха в един по-добър свят

Господи, моля те не за чудеса, а за силата на всеки ден... Светът в теб

Господи, моля те не за чудеса, а за силата на всеки ден...

Малко позната молитва от бащата на „Малкият принц“

Бронебойни патрони за нея няма открити Светът в теб

Бронебойни патрони за нея няма открити

77 години от разстрела на Никола Вапцаров