Подкрепете ни!




Светът в теб05 ноември 2019

Ненаситното купуване на дрехи крие душевна болка и самота

Изповедта на мис Мода за безумието на зависимостта от пазаруване

Снимка: freestocks.org, Unsplash
Снимка: freestocks.org, Unsplash
Мъката и болката се крият зад манията ми да купувам нови дрехи. Когато в живота ми се върна любовта и свързах пътя си с този на годеника ми, осъзнаването на обсесията ме принуди да хвърля материалната тежест и да погреба идентификациите, които бях избрала да крият истинското ми Аз. Това разказва Хума Куреши пред The Guardian.

Бях закърмена с някои религиозни правила за това, което мога и не мога да нося - без голи ръце, без голи крака - и като тийнейджър копнеех за тоалети, които не ми бяха разрешени. Веднъж, на шопинг пътуване до Бирмингам с приятели от училище, пробвах халати, къси поли и леки летни рокли в съблекалните на големите вериги, само за да видя как ще изглеждам в екстравагантните парцалки. Спомням си, че изпитах диво вълнение, втренчена в отражението си в огледалото, което не приличаше на мен. 
Предполагам, че това беше първият път, когато разбрах, че дрехите могат да ми помогнат да се преструвам, че съм някоя друга – не аз.
В университета приятелите ми ме нарекоха Мода, защото винаги купувах нови дрехи. Работех през уикенда в книжарница и спестявах оскъдната си заплата за закупуване на тоалети: обувки, сака, палта, поли, ризи, рокли, панталони, бельо - всички избрани да си подхождат до най-малкия детайл, за да изглеждам в тях перфектно. Обичах начина, по който се чувствах, когато получавах комплименти за дрехите си.

Когато учех за магистър в Париж, манията ми започна да излиза от контрол. Чувствах се потънала дълбоко в курса си по политика. Лекциите ми бяха дълги и интензивни. Да се сприятелиш с някого в тази интензивна среда на обучение беше трудно. Бях самотна. На няколко пъти мислех да се откажа от курса.
Моят университет се намираше в една елегантна странична уличка, заобиколен от бутици, пълни с дрехи, които ми спираха дъха. Знаех, че в тези магазини персоналът ще ми направи комплимент за моя вкус и всичките ми тревоги ще изчезнат. Почнах да пазарувам с кредитната си карта, като си казах, че ще се справя с финансовите си проблеми по-късно. 
Реших, че парите, които повечето хора харчеха за социализация, бих могла да изразходвам за дрехи.
Баща ми се разболя тежко и аз се върнах в Англия, притеснена и уплашена, с голям куфар с красиви дрехи. Когато той умря, аз се почувствах дълбоко самотна и не на мястото си. Бях на нова работа в нов град, опитвах се да се справя със скръбта, която носех вътре в себе си през цялото време. По някакъв начин купуването на дрехи ми отнемаше болката. Пазарувах онлайн в обедната си почивка или на път за вкъщи. Не изпитвах особена тръпка от покупките. Просто го правех, защото беше нещо за правене. На душата ми беше тежко, но да мога безсмислено да подбирам хубав завършен тоалет всяка сутрин, означаваше, че в този момент не е нужно да мисля колко самотна се чувствам.
Натрупах толкова много дрехи, че трябваше да си поръчам резервен гардероб, за да прибера всичко. 
„Опитвате се да замествате с материални блага необходимостта от оцеляване в този свят“, каза ми психологът, при когото се осмелих да отида.
Знаех какво има предвид - да не говорим за въздействието върху околната среда от закупуването на толкова много дрехи - и въпреки това продължих да го правя. Внимавах да не изпадам в дългове (и по този начин се самозаблуждавах, че в крайна сметка това не е пристрастяване), но цените на покупките ми набъбваха постоянно. Рокля от Malene Birger, палто на Marc Jacobs, пола Missoni, чанта Mulberry.

В крайна сметка срещнах един мъж. Влюбих се за първи път от дълго време насам и той стана мой годеник. Вече не се чувствах самотна. Животът стана по-светъл, по-лек, по-прост. Имаше надежда и нови възможности. Трябваше да се преместя с него след сватбата ни, но възникна голям проблем – в новото ни гнездо определено нямаше да има достатъчно място за всичките ми дрехи.

Докато изпразвах гардероба си, опитвайки се да опаковам живота си на младоженка, се почувствах отвратена и смутена от купищата парцали. Гледах дрехите си, някои все още с етикети, и тази пъстроцветна разхвърляна грамада ме накара да разбера, че тези дрипи не означават нищо. 
Всичко, за което ми напомняха множеството изискани тоалети, беше моята самота, как се опитвах да я скрия, а също и безразсъдството, с което бях похарчил толкова пари. 
Не исках да започна следващата глава от живота си, омотана със спомени за тази тъга, опакована в хубави дрехи. Поканих приятели и ги оставих да си изберат от купищата дрехи каквото искат да носят. Продадох по-скъпите артикули в магазини за втора употреба и оставих кашони с дарения в няколко пункта за благотворителност. Запазих около една десета от оригиналния си гардероб, като нито един от тоалетите не беше особено модерен.

Осем години по-късно все още обичам да пазарувам, но го правя много по-обмислено и осъзнато. Актът на раздаване на толкова много дрехи беше начин да изхвърля всички личности, наслоени върху истинското ми Аз, което бях крила дълги години. 
Осъзнах, че не е нужно да се обличам хипермодерно, за да се преструвам на някой друг. Не беше нужно повече да се крия зад измислени идентичности. Просто можех да съм аз и това беше великолепно.

Още по темата:

Любовната революция Светът в теб

Любовната революция

Радикалната промяна, която желаем за децата си, е възможна и реална, но трябва да я започнем от себе си

Квантовата молитва: акт на овластено получаване Светът в теб

Квантовата молитва: акт на овластено получаване

Ако се чувствате така, сякаш животът е борба, тогава вашите молитви ще останат нечути

Защо се нуждаем от саморефлексия всеки ден Светът в теб

Защо се нуждаем от саморефлексия всеки ден

Самоанализът ще почисти душата, ще ни помогне да вземем решение и да не грешим отново

Как да приемаме неочакваните промени в живота си Светът в теб

Как да приемаме неочакваните промени в живота си

Трябва да си представяме в сърцето и ума си какво искаме, а не да буксуваме върху това, което НЕ искаме

Умираме без да сме разбрали нищо Светът в теб

Умираме без да сме разбрали нищо

Всичките ни беди и нещастия са кратковременни

Спокойно, не закъснявате за никъде. Нито пък сте подранили. Светът в теб

Спокойно, не закъснявате за никъде. Нито пък сте подранили.

Вие сте точно там, където трябва да сте и сте точно такива, каквито трябва да сте. В своето време.

Трите вълни доброволци на Земята се чувстват объркани Светът в теб

Трите вълни доброволци на Земята се чувстват объркани

Те са тук, за да променят енергията на човечеството и да го издигнат

Трите вируса на съзнанието Светът в теб

Трите вируса на съзнанието

Как сами си забраняваме да променим живота си към по-добро

Великите ужасни родители, предали децата си Светът в теб

Великите ужасни родители, предали децата си

Зловещи факти за емоционалните недъзи на известните

Ако човек е по природа мързелив или глупав, той оставя улики за това в най-дребните Светът в теб

Ако човек е по природа мързелив или глупав, той оставя улики за това в най-дребните детайли

Хората реагират на вашата енергия и поведение повече, отколкото на думите ви. Отърсете се от склонността винаги да спорите.

Колко пъти може да се падне в една и съща яма Светът в теб

Колко пъти може да се падне в една и съща яма

Понякога промяната при садомазохиста е възможна

Идва епохата на пробуденото правене Светът в теб

Идва епохата на пробуденото правене

E. Толе: Намираме се в средата на изключително важно събитие в еволюцията на човешкото съзнание

А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта Светът в теб

А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта

Любовта е търсене, премеждие, отдаване, принасяне, жертва, кръст, пътуване...

Виждате ли грешката? Светът в теб

Виждате ли грешката?

Един кратък урок по устойчивост на критика

Какво означава да се грижиш за другия Светът в теб

Какво означава да се грижиш за другия

Миналата любов е източник на сила, настоящата любов е резултат от силата