Първа страница от Жюстин (Justine ou les malheurs de la vertu, Paris)
Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад (2 юни 1740 - 2 декември 1814) е френски маркиз, писател и политик. Пише новели, къси разкази, театрални текстове, политически трактати, някои от тях публикува от своето име, други анонимно. Най-известен е с еротичните си новели, които преплитат философски съждения с порнография, обрисувайки странни сексуални фантазии с акцент върху насилието, престъпността, хули срещу Католическата църква. Дьо Сад пише в книгите си за крайното насилие, сексуалната невъздържаност, независимост от морал, религия или закон. Терминът садизъм е въведен в края на 19 век от австрийския психолог Рихард фон Крафт-Ебинг, за да обозначи сексуално удоволствие предизвикано от причиняване на болка или унижение. Въпреки крайните си съждения, повечето от които той описва в произведенията си по-скоро като фантазии, отколкото като реални случки, маркиз дьо Сад е явление в световната литература.
Бил е депутат в Народния Конвент. Арестуван за политическите си убеждения през 1793 г. и освободен след падането на режима на Робеспиер през 1794 г. През 1801 г. е задържан за написването на книгата Жюстин (Justine) и обявен за луд в 1803 г.
- Тези, които са създадени като мен за разврат, е безполезно да си слагат вериги; бесните желания ще ги разбият много скоро.
- Хората се женят, когато не знаят какво правят или когато не знаят какво да правят.
- Ценя високо нашите отношения, защото те се основават на егозиъм в най-чист вид, а такава връзка продължава вечно.
- Никога не причинявайте повече болка, отколкото бихте приели от чужди ръце.
- Щастието не е в наслаждението, а в желанието. Щастие е да разбиеш всички прегради по пътя към изпълнение на желанието.
- Безсърдечността на богатите узаконява лошото поведение на бедните.
- Хората осъждат страстите забравяйки, че философията пали своя факел от техния огън.
- Там, където хората са равни, където не съществуват различия - там никога няма да има щастие.
- Нищо не въодушевява така, както първото безнаказано престъпление.
- Няма човешко същество, на което да не му се иска да поиграе на деспот, ако притежава твърд характер.
- Ревнивецът е движен не от любов към жената, а от страх от унижение, което може да изпита заради нейната невярност.
- Няма нищо по-опасно от отхвърлена жена.
- Порокът се ражда от пресищане.
- Предвкусването на щастието разкрасява девойката.
- Нищо не ни тласка към разсъждения повече от нещастието.
- По някаква вродена човешка злонамереност ние винаги малко се радваме на бедите и нещастията на другите.
- В момента, в който човек започне да търси оправдание за постъпките си, той престава да бъде добродетелен.
- Убеди другите да ти се доверят - и ти вече си победил.
- Най- мощният афродизиак — това е властта над другите.