Светът в теб02 декември 2019

Най-мощният афродизиак – това е властта над другите

Маркиз дьо Сад: Няма човешко същество, на което да не му се иска да поиграе на деспот, ако притежава твърд характер

Първа страница от Жюстин (Justine ou les malheurs de la vertu, Paris)

Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад (2 юни 1740 - 2 декември 1814) е френски маркиз, писател и политик. Пише новели, къси разкази, театрални текстове, политически трактати, някои от тях публикува от своето име, други анонимно. Най-известен е с еротичните си новели, които преплитат философски съждения с порнография, обрисувайки странни сексуални фантазии с акцент върху насилието, престъпността, хули срещу Католическата църква. Дьо Сад пише в книгите си за крайното насилие, сексуалната невъздържаност, независимост от морал, религия или закон. Терминът садизъм е въведен в края на 19 век от австрийския психолог Рихард фон Крафт-Ебинг, за да обозначи сексуално удоволствие предизвикано от причиняване на болка или унижение. Въпреки крайните си съждения, повечето от които той описва в произведенията си по-скоро като фантазии, отколкото като реални случки, маркиз дьо Сад е явление в световната литература.

Бил е депутат в Народния Конвент. Арестуван за политическите си убеждения през 1793 г. и освободен след падането на режима на Робеспиер през 1794 г. През 1801 г. е задържан за написването на книгата Жюстин (Justine) и обявен за луд в 1803 г.

Тези, които са създадени като мен за разврат, е безполезно да си слагат вериги; бесните желания ще ги разбият много скоро.
Хората се женят, когато не знаят какво правят или когато не знаят какво да правят.
Ценя високо нашите отношения, защото те се основават на егозиъм в най-чист вид, а такава връзка продължава вечно.
Никога не причинявайте повече болка, отколкото бихте приели от чужди ръце.
Щастието не е в наслаждението, а в желанието. Щастие е да разбиеш всички прегради по пътя към изпълнение на желанието.
Безсърдечността на богатите узаконява лошото поведение на бедните.
Хората осъждат страстите забравяйки, че философията пали своя факел от техния огън.
Там, където хората са равни, където не съществуват различия - там никога няма да има щастие.
Нищо не въодушевява така, както първото безнаказано престъпление.
Няма човешко същество, на което да не му се иска да поиграе на деспот, ако притежава твърд характер.
Ревнивецът е движен не от любов към жената, а от страх от унижение, което може да изпита заради нейната невярност.
Няма нищо по-опасно от отхвърлена жена.
Порокът се ражда от пресищане.
Предвкусването на щастието разкрасява девойката.
Нищо не ни тласка към разсъждения повече от нещастието.
По някаква вродена човешка злонамереност ние винаги малко се радваме на бедите и нещастията на другите.
В момента, в който човек започне да търси оправдание за постъпките си, той престава да бъде добродетелен.
Убеди другите да ти се доверят - и ти вече си победил.
Най- мощният афродизиак — това е властта над другите.