Снимка: Andre Hunter, Unsplash
Ако вашата стратегия за постигане на щастие се изразява в идеята да накарате обстоятелствата да се подчинят на волята ви, такива новини звучат ужасно: най-доброто, което можете да направите, е да се молите нещата да не се объркат прекалено много и да се опитвате да пропъждате черните мисли, когато това се случи. Това пише Оливър Бъркман в книгата си „Противоотрова“, разгромяваща някои постулати на „ню ейдж“ философията, придобиваща все по-голяма популярност сред младите хора.
Но за стоиците душевният покой предполага приемане на реалността относно ограничените ви възможности да управлявате събитията. „Никога не съм вярвал на Фортуна - пише Сенека - дори когато е създавала впечатление, че е добронамерена. С всички нейни щедри дарове – пари, служби, влияние – съм се отнасял така, че тя да може да си ги поиска обратно, без това да ме смути.” Тези неща са извън контрола на отделната личност; ако инвестирате щастието си в тях, рискувате да преживеете тежък шок.
Според стоиците единствените неща, които действително можем да управляваме, са нашите убеждения – онова, в което вярваме по отношение на заобикалящите ни обстоятелства. Но в това няма нищо лошо. Както вече видяхме, от гледна точка на стоицизма онова, което ни причинява страдания, са именно нашите преценки – следователно те са и единственото, което трябва да можем да контролираме, за да подменим страданието със спокойствие.
Нека предположим, че някой ви обиди, разказва един от героите на Бъркман – обиди ви наистина лошо. Стоикът, ако е достатъчно добър стоик, няма да се вбеси, няма да се разгневи или разстрои, няма да се смути, защото ще осъзнае, че в крайна сметка не се е случило нищо лошо. За да се ядоса, би трябвало първо да е преценил, че другият човек му е причинил зло. Проблемът е, че ние сме настроени да преценяваме постоянно, че хората ни причиняват зло.
Лесно е да се разбере, че една словесна обида не би трябвало да навреди на личността, но как да се отнасяме към всекидневните малки несправедливости, които ни късат нервите, пита авторът на „Противоотрова“ – върл противник на издигането в култ на позитивното мислене.
В супермаркета сте. Самият факт вече е крайно изнервящ. Някаква стока е свършила? Опашките са прекалено дълги? Стоикът не е длъжен да се отнася с търпимост към това положение; може да реши да отиде в друг магазин.
Но да реагира с раздразнение – това от гледна точка на стоическата философия би било резултат от неправилна преценка. Не можете да контролирате ситуацията, следователно да реагирате с гняв срещу реалността е неразумно. Нещо повече, вашето раздразнение почти сигурно е диспропорционално голямо спрямо действителната щета (ако тя изобщо съществува), причинена ви от това неудобство; няма основания да приемате това лично.
Може би това е възможност да се заемете с „предвиждане на злото”: какво е най-лошото, което би могло да се случи в резултат на споменатите неудобства?
Почти винаги задаването на този въпрос разкрива, че преценката ви за ситуацията е била преувеличена, а свеждането й до реални размери ще увеличи значително възможността да подмените раздразнението си със спокойствие.
