Колин Фърт в ролята на Ерик Ломакс; Снимка: kinopoisk.ru
Това е една реална история за прошката. За искането на прошка и за даването на прошка и за това, че е възможно да минат десетилетия до пълното осъзнаване на нанесените щети от един на друг човек, до покаянието и уталожването на гнева. И до прегръдката с мир. Щастливци са тези, които успеят да преодолеят обидата, колкото и непреодолима да изглежда тя, защото само така те изчистват отровата от себе си, която унищожава единствено тях самите, душите и телата им.
Да поискаш и да дадеш прошка е голямото освобождение на теб самия от робството на егоцентризма. Това е началото на просторния път към осъзнатост и духовно израстване.
„Това никога няма да му го простя!“ – колко често сте чували тази фраза. Дори от най-близките си. Колко често сте я изричали? Обидата и гневът са убийците на тялото и духа ни.
Ако не искате да давате прошка ритуално днес, само защото така е написано в църковния канон, изберете да прощавате и да искате прошка всекидневно. Това е свободата на всеки един от нас. Свободата да живее извън ограниченията на своя предишен опит - радостно, щастливо и спокойно - зависи само и единствено от самия човек.
По време на Втората световна война Ерик Ломакс е британски офицер, който е заловен от японците в Сингапур и изпратен в японски лагер за военнопленници. Принуден е да работи в изграждането на железопътната линия Тайланд- Бирма на север от Малайския полуостров - трасе, платено с цената на хиляди човешки животи и непосилен робски труд. Ломакс е измъчван зверски от Кемпетай (военна тайна полиция), защото е хванат да събира и сглобява радиоприемник от резервни части. Целта му е да слуша с другарите си истинските новини за развитието на хода на войната. Но японците решават, че той е шпионин и ще използва радиото като таен предавател за връзка с британското военно разузнаване.
Малтретирането е нечовешко - включва побои, физически издевателства, лишаване от храна, всевъзможни мъчения, заключване в дупка, изкопана в земята, живот в клетка от бамбук…
Ломакс и неговите оцелели другари окончателно са спасени от британската армия. Около 30 години по-късно Ломакс все още преживява психологическата травма на своите военни кошмари в лагера и на жп трасето. Макар да има подкрепата и любовта на съпругата си Патрисия, демоните на гнева и спомените, желанието за мъст и възмездие го разяждат отвътре десетилетия наред.
Най-добрият му приятел и колега, също бивш военнопленник, Финлай му носи доказателства, че един от техните мъчители, японският секретен полицай Такаши Нагасе, сега работи като ескурзовод и развежда туристи из самия лагер, където той и хората му някога са измъчвали британските военнопленници. Насилниците са успели да се измъкнат от съдебно преследване за своите военни престъпления. Преди Ломакс да обработи в съзнанието си тази информация и да предприеме каквито и да било действия, Финлай, неспособен да се справи със спомените си от преживяванията си, се самоубива.
Ломакс пътува сам до Тайланд и се връща на мястото на изтезанията си, за да се изправи срещу Нагасе „в опит да пусне цял един живот на огорчение и омраза“. Когато най-накрая се сблъсква с бившия си мъчител, Ломакс първо го разпитва по същия начин както Нагасе и хората му са го разпитвали десетилетия преди това.
Ломакс е готов да отмъщава. Ако трябва и да убива. Дава воля на гнева си без да знае до къде ще го доведе това. Решението му е на първо време поне да потроши ръката на Нагасе, използвайки инструменти за мъчение, проектирани от японците за тази цел и сега изложени в музея на лагера като военни експонати.
От чувство на вина, което го е мъчило над 30 години, Нагасе не се съпротивлява, но Ломакс пренасочва удара в последния момент. Ломакс заплашва да пререже гърлото на Нагасе и накрая го набутва в бамбукова клетка, същата в която Ломакс и много други военнопленници за наказание са били натъпкани като животни по време на войната.
Нагасе е осъзнал причината за своето нечовешко отношение към британците на времето. Японците (включително и той) са били буквално с „промити мозъци“, нахъсани и убедени, че войната ще бъде победоносна за тях. Нагасе признава пред Ломакс, че никога не е знаел за безчинствата и броя на жертвите, унищожени от имперската японска армия. Разкайва се и иска прошка от британеца.
Ломакс освобождава Нагасе, хвърля ножа си в близката река и накрая в мир със себе си се завръща във Великобритания.
След неопределен период от време Ломакс се връща заедно с Патриция в Тайланд. Той се среща отново с Нагасе и в емоционална сцена, след като си разменят и приемат извиненията си и си дават прошка, двамата сключват мир.
Нагасе и Ерик остават приятели до смъртта си. Първият умира през 2011 г., вторият – през 2012 г.
През 2013-а година излиза филмът The Railway Man на режисьора Джонатан Теплицки. Картината е адаптация по едноименната автобиографична книга на Ерик Ломакс, издадена през 1995-а. Слоганът на филма е „Отмъщението никога не е права линия“. Участват звезди като Колин Фърт, Никол Кидман, Джеръми Ървайн и Стелан Скарсгард. Премиерата е на Международния филмов фестивал в Торонто на 6 септември 2013-а. За съжаление и двамата герои в тази история вече са покойници по това нреме, но в залата е жената на Ломакс – Пати Ломак. След края на прожекцията залата става на крака и я аплодира.
„Уважаеми г-н Ломакс, аз бях от имперската японска армия. Отнасяхме се с вас и вашите сънародници много, много зле. Мина много време от края на войната, това за мен е време на страдание. Камата на нашата среща се заби дълбоко в сърцето ми. Не съм ви забравил. Спомням си лицето ви, ръцете, очите ви."
„Уважаеми г-н Нагасе, войната свърши преди много години. Страдах много. Но знам, че и вие сте страдали също. И сте имали куража и смелостта да работите за постигане на помирение. Съжалявам. Макар че не мога да забравя това, което се е случи в Канчанабури, уверявам ви в искреността на пълната ми прошка. Все някога омразата трябва да спре..."
